Аз съм свидетел в продължение на години, че отговорност за минали щети не е била поемана в тази държава. Надявам се поне веднъж да се стигне до край, казва министърът на околната среда и водите пред в. „Капитал Daily”

Министър Жекова, страната ни има открити най-много наказателни процедури от Европейската комисия в областта на екологичното законодателство. Някои от тях – за Калиакра, за замърсяването от ТЕЦ-овете, за незакритите стари депа, са в напреднала фаза и изходът от делата най-вероятно ще е негативен. Какви ще са последиците за България?

В момента срещу България има открити 13 наказателни процедури в областта на околната среда. Трябва да отбележим все пак, че от присъединяването ни досега са закрити 33, така че динамиката е сериозна. В напреднала фаза са процедурите за Калиакра и за депонирането на отпадъци в остарели депа, които не отговарят на европейските изисквания. Калиакра е по-напреднала. Силно се надяваме да избегнем санкции. Делото е на две фази. Първата е за недостатъчния обхват на защитена зона Калиакра, другата е за липсата на оценка за кумулативния ефект на изградените в района ветроенергийни паркове. Там също смятаме, че сме предприели достатъчно мерки...Те са от тук нататък.

Ние не можем да съборим ветрогенератори, които са вече изградени и са преминали оценка за въздействие върху околната среда и оценка за съвместимост, заради това, че в последствие сме разширили защитената зона. Отговорихме на едното изискване на ЕС с разширяването на зоната, което ни води до там, че вътре в разширената зона има проекти, които вече са били законосъобразно разрешени. От гледна точка на България не би трябвало да се връщаме назад. Предприети са компенсаторни мерки, обявили сме цяла нова зона Калиакра "Било", въведени са забрани, надявам се това да бъде отчетено.

В напреднала фаза е и процедурата за замърсяване на въздуха с прахови частици от ТЕЦ-овете. Борим се да не стигнем до санкции. Това е крайна, финална мярка, ако държавата откаже да предприеме мерки. Съдът трябва да реши, че седим и нищо не правим. И за депата, и за въздуха ние доказваме непрекъснато, че се подобряваме. За праховите частици, където беше огромен проблемът, доказваме как всяка година мерките, които предприемаме водят до тяхното намаляване.

Ако се стигне до санкции, ще се търси ли персонална отговорност на лицата, виновни за осъдително решение срещу България?

Аз съм свидетел в продължение на години, че отговорност за минали щети не е била поемана в тази държава. Надявам се поне веднъж да се стигне до край. Там, където министерството може да изисква прокурорска проверка, го правим. Както случая Карадере с прословутия ПУП (Подробен устройствен план на Зона за отдих "Бяла – север" – бел.ред.), който е без екологична оценка. Ние искаме действия от страна на прокуратурата, най-малкото обяснение. Ние направихме това и за плаж "Корал" заедно с Министерство на регионалното развитие, с които в момента имаме много добра координация.

Това не е нещо, което МОСВ може да направи само. Трябва да е в добра координация с МРР и ДНСК, както направихме за Корал. Сега за Карадере нещата стоят по същия начин. Направихме пълна проверка с ДНСК на всички издадени разрешителни. Факт е, че разрешителните са с изтекъл срок и сме издали указания на кмета на Бяла да не подновява и да не издава никакви нови разрешителни преди да са минали нашите процедури. Но това става стъпка по стъпка. Ние до 2012 г. се борихме в Закона за устройство на територията да влезе изискването разрешителните за строеж да вземат предвид екологичните оценки. До 2012 г. те дори не се вземаха предвид. До къде трябва да се върнем назад и да търсим отговорност? Трябва да гледаме напред и да се търсят по-трайни решения.

Какво ще кажете за контрола върху работата на регионалните инспекции по околна среда, в светлината на поредното спорно решение на РИОСВ Бургас да разреши комплекс на Карадере без екологична оценка?

РИОСВ са самостоятелни юридически лица и това предполага да взимат адекватни решения в съответствие с политиката на министерството. Ние не сме полицаи. Колегите в Националната служба за защита на природата също координират решенията по екологичните оценки. Имаме звено за координация на регионалните инспекции, които правят периодични проверки, издават насоки, но не сме полицаи всеки ден да следим какво те издават и как си вършат работата. В момента, в който се установи, че не са взели адекватни решения – в Плевен, в Пловдив, абсолютно за всяка една от тях съм назначила проверка от инспектората, от звеното за координация, където се налага от Националната служба за защита на природата. Проверката е за начина, по който е взето съответно решение, както и дали се налага неговата отмяна.

Няма да забравя тоталната смяна от предишното правителство на 15 директори на РИОСВ, 4 директори на басейнови дирекции, трима директори на национални паркове. Ние не сме тук да правим политическа чистка. Аз лично се надявам, че контролът ще бъде подобрен и ще се създаде система за по-чест контрол. Проблемът е и в капацитета на министерството, той не е безкраен. Трябва да се следи по-внимателно преди да се издаде решението, а не след това. За всяка една РИОСВ и басейнова дирекция, за които съм получила сигнал, съм разпоредила проверка, чакам резултатите и ще предприемем съответните мерки.

Наказателните процедури срещу България са и заради недостатъчния обхват на мрежата "Натура 2000", а заповедите за обявяване на някои защитени зони се бавят с години – например зоните по черноморското крайбрежие с оправданието, че дюните не са картирани. От 5 години няма решение за включването на Рила-буфер в "Натура", въпреки изричното настояване на ЕК. Какво се прави в тази посока?

От гледна точка на околната среда е много важно да има яснота по въпроса, за да знаем какво може да се строи и какво не може (Рила-буфер е "пръстенът", който огражда Национален парк Рила. Той трябваше да бъде включен в "Натура" още през 2007 г., но това не е станало и до днес. През 2008 г. ЕК откри наказателна процедура срещу България заради случая - бел.ред).

На проведена през 2012 г. в София среща с Европейския тематичен център и ЕК е констатирана недостатъчност на мрежата НАТУРА 2000 за видовете главоч (риба) и кафява мечка в Алпийския биогеографски район, по-специално в ниската част на Рила планина. Знам, че в МОСВ са постъпили няколко предложения за териториалния обхват на разширението в Рила, но до момента не е постигнато консолидирано мнение за т. нар. защитена зона "Рила – буфер". Предвид законовия механизъм за определяне на защитените зони, предложението за обхвата й трябва да бъде разгледано и одобрено от Националния съвет по биологично разнообразие, консултативен орган към министъра на околната среда и водите, и след това внесено за разглеждане в Министерски съвет. В тази връзка, предвид краткия срок на мандата на служебния кабинет, казусът "Рила – буфер" няма възможност да бъде разгледан. Надявам се следващият кабинет да намери най-благоприятното решение на казуса.

Истината е, че сме в доста напреднала фаза и по отношение на тази наказателна процедура и аз очаквам до края на месеца ЕК да излезе с негативно мотивирано становище. Моята лична гледна точка е, че в случая това дори помага на националните власти да вземат по трайно решение.

Понякога има натиск: забранете това конкретно строителство на този конкретен инвеститор – това не е решение. Защото утре ще дойде друг инвеститор с друго име, да направи проект със същото качество и той да се случи. Заради конкретни инвеститори ли ще взимаме решение? За мрежата " Натура" – в момента има 119 защитени зони за опазване на дивите птици и 234 за опазване на природните местообитания. 34.4% от територията ни е защитени зони, втори сме след Словения в ЕС. Въпреки това продължаваме да работим по въпроса. До края на годината се подготвят 50 проектозаповеди за обявяване на защитени зони. Те са свързани с картирането на дюните и са основно по черноморското крайбрежие. Ако не бяха някои наказателни процедури, може би все още щяхме да си говорим по въпроса.