Светлана Жекова – министър на околната среда и водите, в интервю за предаването "Седмицата" на Дарик радио

Започваме с министъра на околната среда и водите Светлана Жекова. Здравейте, госпожо Жекова.

Добър ден на Вас и на Вашите слушатели.

До две седмици се възстановяват плащанията по Оперативна програма „Околна среда“. До края на годината очаквате България да получи 700 млн.лв. Това всичките забавени плащания от Брюксел по програмата ли са?

Да. Това наистина е една много добра новина от тази седмица, която получихме от Брюксел като резултат от последната одитна мисия на Европейската комисия, която се проведе между 13 и 16 октомври в Оперативна програма „Околна среда“. 700 млн.лв. са тези, които очакваме до края на годината и това са забавени плащания, спрени плащания и новообработени плащания, които ние извършихме през тези два месеца.

Остават ли пари, които да бъдат получавани през следващата година?

Да, остават, разбира се. Всичко зависи от това колко бързо ние ще обработим вече разплатените средства, подадени към нас от общините и …

От бюджета са платени, поне аз имам толкова от преди време, 450 млн. лв. или повече

 Те са платени в рамките на тези два месеца на служебното правителство и бяха положени изключително големи усилия да бъдат намерени в бюджета тези пари. През септември месец Министерство на финансите отпусна 750 милиона за двете спрени програми, за разплащания на Регионално развитие…

Регионално развитие и Вашата.

И нашата, за разплащане към бенефициентите, защото, както знаете, от месец март нито бюджет, нито фонд ФЛАГ, нито Европейската комисия извършват разплащания.

Всъщност за да разберат слушателите защо е важен този разговор, защото тези 750 милиона лева ако не дойдат, 700 в случая с Оперативна програма „Околна среда“, ако не дойдат от Брюксел до края на годината, това увеличава дефицитът, недостига в бюджета на България за тази година.

Точно така. На практика ако те бъдат разплатени…

Означава да се взима например по-голям заем, за да се покрият…

Да, би могло…

…или да се орежат някакви други разходи, ако изобщо това е възможно за два месеца.

Да, не виждам как е възможно повече да орязват така, че беше изключително важно ние да положим усилия да преминем проверката на системите за управление и контрол. Ние го преминахме благодарение на изключително интензивната работа през последните два месеца на колегите така, че можем да бъдем оптимисти.

Каква е цената обаче за това 150 млн.лв. корекции, демек отказ. България сама си се отказва да получи от Брюксел тези пари. За какви проекти става дума? За какво са корекциите?

Първо тази т.нар. „плоска“ финансова корекция, която договорихме с Европейската комисия, е наистина разумен баланс на преценката на грешките, които са били допуснати основно в провеждането на обществените поръчки и в оценката на провеждане на обществените поръчки от страна на управляващия орган и това, което комисията считаше първоначално като допуснати грешки, които трябва да бъдат коригирани.

Само да обясним какво значи „плоска“ корекция. Това означава, че ние се разбираме, че за всички проекти се прилагат 150 милиона общо, без да се изследват отделните грешки и да се изчислява къде, какво трябва да се коригира, защото не са спазени например някакви процедури и това е просто бързият начин да приключи спора с Европейската комисия.

Да, но това не изключва наложените вече индивидуални финансови корекции на отделните бенефициенти. Защото системите за управление и контрол всъщност се оценяват на тази база. Те се оценяват на база проекти, които бенефициентите изпълняват и тези 150 милиона всъщност включват индивидуалните…

А колко са конкретните проекти?

 239 са тези проекти, които са…

 Проверени и наказани.

Проверени в рамките, наказани. Да, може и така да се нарече, но …

 А за какви пари от тези 150 милиона?

Индивидуалните финансови корекции или?

Индивидуалните.

Около 90 милиона са последно наложените финансови корекции, индивидуални, но …

Кой е най-големият неуспешен проект?

Не може да се определи кой е най-големият неуспешен проект, тъй като това зависи от общия договор, от общия размер на договора и размера на финансовата корекция, която на различните етапи на договорите, на изпълнение на договорите би могла да бъде различна. Не може така да се обобщи коя е …

А коя е най-голямата системна грешка на България през тези седем години, първите й седем години в Европейския съюз в областта на околната среда и използването на европейски пари в тази област?

Проблемът е хоризонтален. Не е само в областта на околната среда, тъй като е свързан с провеждането на обществените поръчки. Но тук е много важно да се поясни, че бенефициентите не винаги са били виновни за това нещо, тъй като провеждането на обществените поръчки е извършвано на базата на закон, който е бил действащ до 1 юли тази година. Същевременно критериите …

Какво е пишело например в закона до 1 юли, което е водело до нещо, което Брюксел не приема и иска да накаже така сериозно?

Това са различни, различават се сроковете, за които трябва да бъдат обявявани обществените поръчки, документацията, начинът, по който трябва да бъдат обявявани обществените поръчки. Има разлики, по които Европейската комисия въвежда правила за оценяване, и начинът, по който ние сме прилагали тези правила по отношение на обществените поръчки. И промяната в тези критерии всъщност води до различни оценки.

 А какво подобри сега България, та точно в тази седмица Европейската комисия се съгласява да възобнови плащанията?

 Това подобрение всъщност е от месеци наред, това, по което работи България, за да може да бъде подобрено. Това е начинът, по който ние вече оценяваме обществените поръчки и провеждането им. Но тъй като конкретните оценки в момента се провеждат за проекти между 2010г. и 2013г., ние въведохме и критерии за начин на справедливо разпределяне на тежестта от тези финансови корекции между бенефициентите и управляващите органи и бюджета, тъй като бенефициентите, както вече казах, трябва да бъдат оценявани справедливо. Когато са преминали оценка на обществената поръчка през управляващ орган, през други контролни органи като КЗК(Комисията за защита на конкуренцията), като ВАС (Висшия административен съд) и са били оценени като правилно проведени, не може заради промяна в критериите ad hoc бенефициентите да бъдат наказвани.

Кой ще доплати обаче например на общините, които са направили водопровод, канализация, пречиствателна станция, платили са 1 милион и сега им се коригира с 200 000 по-малко да получат. Те откъде да ги вземат?

 На базата на тези критерии, които Министерски съвет прие миналата седмица, всъщност ще бъде направен преглед на тези финансови корекции и там, където те отговарят на критериите за това, че са преминали, не по тяхна вина е била наложена тази финансова корекция, всъщност бюджетът ще е този, който ще трябва да поеме. Но искам едно много важно уточнение да направя за тези 150 милиона, че България не ги губи. При договаряне на „плоска“ финансова корекция, свързана със системите за управление, които…

Вие можете да кандидатствате с нови проекти.

Точно така.

 Тоест пред Вас може да се кандидатства с нови проекти.

 Тези 150 милиона не излизат от програмата…

 Колко време има България обаче, за да ги …

 …Но ще останат за сметка на бюджета.

 Но те отново ще бъдат използвани вече от програмата…

Точно така.

И тези 150 милиона докога трябва да се използват по правилото n+2, това означава до 2016г. България трябва да ги е използвала вече.

До тогава е разплащането, но на практика проектите трябва да бъдат завършено до края на октомври 2015г., за да може да бъдат разплатени до 2016г.

 Това практически възможно ли е?

За много от проектите е възможно. Има действително риск.

По друг начин казано, има ли достатъчно проекти, по които да бъдат използвани тези 150 милиона.

Да, определено има проекти, по които може да бъдат използвани. В рамките на програмата има много договорени проекти в различните оси, по които тези пари биха могли да бъдат пренасочени, ако …

 Това всъщност важи за абсолютно всички програми на практика, нали?

 Да, по това, което се договори…

Ако България намира някой проект, че не става, може да го оттегли и да предложи друг, да изпълни друг проект…

 В рамките на програмата…

 … който да бъде изпълнен до октомври следващата година, респективно платен до края на следващата година.

 Да.

 Така изглежда, че има време.

Така изглежда, че има време за проекти, които са по меки мерки, бих казала. Защото там, където има проекти със строително-монтажни работи, те по-трудно биха могли да бъдат завършени до края на октомври 2015г. , така че…

 Хората за година небостъргачи строят.

Разбира се. Да. Тази оценка я правим в момента, правим я и ще преценим наистина как биха могли да бъдат разпределени тези пари.

 Кои са най-големите проекти по програма „Околна среда“ в момента?

Най-големите инфраструктурни проекти.

 Добре, така да го кажем.

Те са за изграждане на инфраструктура по отпадъците и …

 Заводи за боклук, казано по народно му, да разберат хората.

Не заводи, депа и депа. Защото имаме и регионални депа, които трябва да бъдат изградени до края на 2014г., трябваше да бъдат изградени големи регионални системи за управление на отпадъците, по които България има вече наказателна процедура.

 А те нямат. За къде става дума, за колко депа?

 Все още 23 регионални системи трябва да бъдат изградени, като те не включват само депата. Те включват и заводи за управление на отпадъците, и системи за рециклиране. Така че и големите водни…

 Значи, 23 няма да бъдат завършени до края на годината, я е трябвало?

Трябва да бъдат завършени. Те не са само по Оперативна програма „Околна среда“. Те са също и по Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.

 Колко от 23-те ще бъдат завършени?

Тази оценка се прави в момента кое ще бъде завършено, защото зависи от…тъй като бяха спрени парите, в продължение на дълго време бяха спрени парите…

 Но ако бъдат завършени до октомври догодина, няма да има проблем, така ли?

Би трябвало да няма проблем.

Дори да има закъснение, все пак до октомври България има време?

Има време, да.

Така, по водни проекти?

Водни проекти също, но при тях също се прави оценка в момента до каква степен могат да бъдат завършени до края на октомври следващата година, и кои трябва…

 Там кои са най-големите, например?

Там имаме 4 големи проекта за водните цикли в Пловдив, Асеновград, Добрич…

 Какво значи „цикли“?

Пречиствателни станции и довеждащо колектори …

 Т.е. ВЕК от начало до край – от това да дойде водата, после отпадъчната вода да бъде изчистена.

Точно така, да. И в момента те са в оперативната програма, и се прави…

Къде са те? Пловдив…

 Пловдив, Добрич, Асеновград и Плевен.

И за тях срокът също е края на тази година?

 За края, всъщност, октомври следващата година. И за тях се прави преценка дали биха могли да бъдат фазирани, разделени на части така, че част от тях да може да бъде завършена октомври 2015 година, и друга част да остане за следващата оперативна програма.

А имаше ли забавяне на всички тези строителства за отпадъците, инсталациите, депата респективно за водните цикли. Имаше ли забавяне заради …. Парите, строителите?

 До едни момента продължаваха, но след 2-3 месеца, след като спря отвсякъде финансирането и бюджетът…

И вие всъщност като извадихте тези 450 милиона, специално за „Околна среда“, възобновихте строителството.

 Всъщност това възобнови строителството. Ние възстановихме диалога веднага, след като дойдохме с камерата на строителите, с Националното сдружение на общините, за да можем да възстановим, да съживим строителството.

 Ако не го бяхте направили, нямаше да има никакъв шанс дори при възстановени плащания сега от ноември, всъщност технически нямаше да може България да построи нещата, за които да иска парите до октомври догодина.

На практика – да, така щеше да се получи. Рискът от загуба на средства щеше да бъде огромен, почти фатален за цялата програма. Така че беше изключително важно да се пристъпи към възстановяване на плащанията…

700- те милиона са сигурни, че ще влязат в бюджета до края на годината? Няма още нещо да проверяват, трябва да подпишат пак…

 До края на годината. Да, това е /…/.

 Самият Брюксел има проблеми. На изслушванията на Кристалина Георгиева основните въпроси бяха за десетките, стотици милиарди, които не достигат на ЕК да се разплаща.

Бюджета. Да, така е, но имайки предвид в каква ситуация е България и конкретно програмата по „Опазване на околната среда“, твърдо вярваме, че Брюксел наистина ще подходи приоритетно, след като сме преминали всичкия контрол и одит от ЕК.

 А по принцип до октомври догодина, респективно до края на годината, за още колко пари, освен тези 700 милиона по програмата…става дума, че трябва да бъдат платени?

До края на следващата годината поне още…и цялата програмата е за около 2 милиарда, значи говорим за евро, т.е.

 4 милиарда лева. От тях 700 милиона са тези, закъснели. Колко досега са все пак използвани и изплатени, извън тези 700, които се чакат по цялата програма отначало?

По цялата програма? Над 1 милиард.

 Лева. Значи, гоним почти 2 милиарда, или милиард и 700. Колко още реално е възможно България да използва? То е възможно до 4 милиарда, ама колко ще успее?

Значи, зависи…Зависи от това колко ще успее да верифицира, да провери и да изпълни като монтажни….

 Колко е реално от това, което имате в момента вие като информация?

Колко реално…

 Колко реално от 4-те милиарда, които за 7 години Европа беше готова, плюс 2 допълнително да даде на България? Колко реално ще използва? Ще стигне ли половината, 2 милиарда лева?

То сега е почти наполовината, така че…Би трябвало да стигнем повече от половината, над 70%.

 Този разговор е важен, защото българите мислят, че няма пари, а всъщност проблемът на България изглежда друг – че пари има, но българите не знаят как да ги вземат, или не полагат усилия да ги вземат, включително чрез местните си власти –другите начини, по които може да се реализират проекти.

 Пари има, но… Над 70% бихме могли да усвоим от тези пари, ако продължим с това темпо, с което работим в момента. Но истината е, че сме забавени и риск от загуба на средства има.

 Членството в Евросъюза, обаче, има и друга страна – съюзът налага рамки, като рамката на политиките по климат и енергетика в периода 2020-2030 година. Не забелязвам за България, приключиха всъщност разговорите по този въпрос. Да разкажем сега какви ангажименти поема България? На ниво ЕС се приема задължителна цел 40% намаление емисиите на парникови газове до 2030 година, в сравнение с нивата от 1990 година, 27% възобновяеми енергийни източници, и 27% енергийна ефективност. Само че колкото разбирам от този документ, това е средно за съюза. Какви ангажименти България пое?

Първо да уточня, че далеч не незабелязано минаха за България тези разговори…

 Не, не, за вас сигурно е забелязано, четейки първите страници на вестниците, заети с фалита на КТБ и съставянето на правителство. Да ви кажа даже, дума няма почти в…кратки съобщения. А тук става дума за повече пари от КТБ. Честно казано и за пари, които биха зависили управления напред в България, а не на конкретно правителство в следващите месеци, или години.

Така е, да, но в рамката на политиката за климат и енергетика става въпрос за по-дългосрочна перспектива, докато КТБ наистина е злободневна тема, така че нормално е да се коментира повече. Рамката за политиките по климат и енергетика покрива периода до 2030 година, т.е. мерките, които трябва да се предприемат са дългосрочни.

Добре, енергийна ефективност – какъв ангажимент пое България там, при 27%. Това е 27% намаление, спрямо действащите нива. Какъв ангажимент пое България?

 Първо, тази конкретна цел беше предложена като 30-процентна. И тя беше договорена на малко по-ниски нива – 27%. Тя не е задължителна, тя е за целия ЕС. И беше договорена на по-ниски нива заради страните като Холандия и Финландия, например, за които ще е изключително скъпо да…

Да намалят разходите си за използване на енергия…

Да намалят използването на енергия, поради простата причина, че те вече са внесли, вложили много в енергийна ефективност.

 А те техните сгради са си санирани, и да ги карат още да намаляват, какво повече да изолират те?

Да, просто по-нататъшни мерки биха били изключително скъпи. Докато България има огромен потенциал в това отношение. Знаете, българското правителство има и много сериозна програма за енергийна ефективност на сгради, и този потенциал е именно в сградите. Така че в това отношение България не поема конкретен ангажимент за себе си, това е цел на ЕС…

 Но може да издъни целта на целия ЕС, ако не го изпълним.

Не, въпрос на подход - но бихме могли да се възползваме от тази цел, и да вложим…

 Европейски пари за тази работа.

Да вложим европейски пари за тази работа. Освен това самото предвиждане на тази цел предполага един гъвкав механизъм на двустранни споразумения с други държави –членки, които не биха могли да изпълнят повече цел за енергийна ефективност, но биха могли да инвестират в България, например, като страна с голям потенциал в това отношение, и да „изтъргуваме“ грубо казано намаленията в България с друга държава-членка. Така че…

 А холандци, финландци, които не могат да го направят това, да дадат тук пари, за да кажат „ето, и ние участвахме в общата цел 27% по-малко енергия да се използва в ЕС“.

Да инвестират в…Точно, и това е въпрос на двустранни споразумения, които биха могли..

Другата цел – 27% възобновяеми енергийни източници. Това е болезнена тема за България, защото означава да плащаш по-скъпа енергия.

Да. Заради това е болезнена тема в България, но всъщност това е, че плащаме по-скъпа енергия за ВЕИ, не произтича от нормалните пазарни механизми, а от решенията, които сме взимали през времето за начина на субсидиране на възобновяемите източници, за дългосрочно сключените договори на фиксирана цена – нещо, което е било предмет на управленско решение, а не заради това, че по принцип ВЕИ…

А сега вече като сме направили тази инвестиция вече веднъж, ще ни я броят ли, защото казахте, че на финландци и холандци няма да им я броят инвестицията в енергийна ефективност, и се очаква и още толкова. И при нас ли се очаква и още 27% да се увеличи използването на вятърни, слънчеви, водни централи?

Не, защото тези 27% ВЕИ в крайното енергийно потребление, е цел, която е за целия ЕС. В тази рамка няма наложени индивидуални цели за отделните държави-членки. Всъщност, държавите-членки сами ще си налагат и преценяват целта, до която могат да стигнат.

 И там България колко си преценява?

Там България тепърва ще трябва да направи т.нар. Национален план за устойчиво енергийно развитие за устойчива енергетика, където трябва да си заложи цел. Ние в момента сме на 16,4% -това е, което отчитаме – дял на ВЕИ в крайното енергийно потребление..

 А общата цел в ЕС е 27%. Въпросът е, дали България ще поиска още с 10% да увеличи възобновяемите…

Не е. Бихме могли да си заявим, това е наша преценка, да си заявим 20% до 2020-2030 година, така, както е по нулев сценарий, референтен сценарий – това,което България предвижда по принцип, че го има като инсталирани мощности, и е въпрос на това как ще го използва в крайното енергийно потребление, така че с това да допринесе.

 Другата цел – 40% намаление на емисиите на парникови газове. Сега, това касае повече силно развитите индустриални държави, но България там какви ангажименти поема?

В рамките на 40-те процента, има две разпределение на усилията. Това е в схемата за търговия с емисии 40-те процента се разделят на усилия на това, което трябва да допринесат индустриалните предприятия в рамките на схемата за търговия с емисии, и секторите, които се намират извън схемата. Това са транспорт, сгради…енергийната ефективност би могла да има голям принос по отношение на намаляването на емисиите, земеделие и отпадъци.

България колко емисии има за продан?

Така че за продан са емисиите, които са в рамките на схемата за търговия с емисии. Това са квоти за разпределение на емисиите, които инсталациите търгуват по между си през спестяване.

България пести, не защото пести, а защото не произвежда, например. Нали, оттам идва излишъкът?

Да, зависи, защото има инсталации, които са положили много усилия за енергийна ефективност, от което са спестили, и продават квотите си през този период.

Колко квоти има в момента България свободни? Или не знам как ги гледате – може да е до 2020 година, 2030 година…

Значи, тъй като става въпрос за 2013-2020 година, в момента всъщност тече тази търговия, и спестените емисии, примерно на инсталациите от предишния период, са някъде около 10 милиона. Те ги търгуват по между си.

Това какъв процент е от всички… Колко милиона има България?

 До 2020 година това, което България трябва да емитира, всъщност пак тярбва да се раздели на схема и извън схема, защото емисиите, с които разполага България като държава, те са извън схемата за търговия с емисии. Не говорим за тези, които са за търговия между инсталациите. Те си разполагат с тях и търгуват. Докато извън схемата ,България има право на растеж на емисиите, и това е именно справедливото разпределение между емисиите на държавите-членки. Има право на растеж с 20% спрямо 2005 година на растеж на емисиите. Това е доста щедро разпределени, тъй като е на базата на брутен вътрешен продукт на глава от населението. Това е доста щедро разпределение, което ще позволи на България да спести емисии, и да може да търгува с другите държави-членки.

А ще го изпълни ли, или всъщност ще печели от това, че продава тези квоти, които има ?

Всички прогнози са, че ще го изпълни, и ще може да ги изтъргува.

 Защото ако ги изпълни, означава производство, нали?

Да, производство и развитие, защото и това са…

 Значи има 2 начина да се възползваш от тези квоти – или да произвеждаш работи и да цапаш въздуха, или нищо да не правиш и да ходиш и продаваш това право, тези квоти на други, които произвеждат нещо?

Да, и може да бъде..Не е задължително само чрез намаляване на производството да спестиш емисии. Това са мерки за енергийна ефективност, това са други мерки.

Да, примерно санираш с /…/

Да, други мерки, които можеш да приложиш. Така че другото, което е, че в новия пакет има възможност и са предвидени гъвкави механизми, които дават на България права за продажба не само на собствените й квоти, а и на квоти, които са на другите държави-членки. И това са 2% от общото количество, които от общото количество квоти до 2030 година. Значи, примерно цяло и 5 милиарда квоти от общото количество квоти на ЕС, които ще бъдат заделени в специален фонд, ще бъдат продадени, и затова България и страните, които са под 60% от средния /…/ в ЕС имат право на дял от продажбата на тези квоти..

 Целият съюз ще ги продаде на другия свят?

Не, в момента търговията е затворена в рамките на ЕС, и страните от ЕФТА, така че не на другия свят, но …вътре в рамките на ЕС продадените квоти, част от тях ще бъдат заделени специално за страните с нисък брутен вътрешен продукт, каквато е България.

Колко струва една квота?

В момента цената е доста ниска… между 5 и 6…

 Защо? Защото в икономическата криза производствата намаляват…

Точно така. Има огромен излишък на пазара на квоти в ЕС, и което води до падането на цената. Просто, близо 2 милиарда квоти е излишъкът, т.е. има повече предлагане, отколкото търсене.

 Да се върнем в България. Не знам дали слушателите разбраха, но това е по-важен разговор от злободневния политически разговор в България. Всъщност, сега се слагат жалони какво ще стане с Европа, и какво ще е мястото на България вътре до 2030 година. Обикновено тези разговори звучат по-скучно, но си струва все пак хората да знаят, че има и други пластове, освен тези, с които се занимават /…/ политиците в парламента в момента.

Да, определено. То наистина е по-дългосрочно, и мерките за него трябва да се заложат сега. Те са свързани с мерките в енергетиката, в транспорта, в земеделието. Изключително хоризонтална политика е тази, която се залага в рамките за климата и енергетиката до 2020-2030 година.

И вие, като служебен министър, имате ли усещането, че България е в час какво става? И реално влияе, а няма да се окаже прецаканата, неразбралите? Понеже тук много вътрешни неща ни занимават - сега ще ги минем с вас, от Карадере през наводненията – и угрижени във вътрешните работи, да не изпуснем какво ще се разберат германци, французи и англичани и накрая да кажат „Момчета от България, свърши вече работата - толкова ще произвеждате, толкова пари ще имате“?

Няма как, защото МОСВ наистина участва много активно в преговорите по отношение на заложените цели, на начина, по който ще бъдат разпределени между държавите-членки, защото това беше основен елемент в преговорите. Преди държавните глави на 24 октомври да гласуват рамката, всъщност в продължение на месеци ние преговаряхме и МОСВ много активно участваше, лично аз – също, като служебен министър в тези преговори. Смятам, че наистина договорихме максимално добри условия за начина, по който ще бъде прилагана рамката за България.

С вас има известен късмет с това, че вие работите - от 2004 г. сте в Брюксел, нали?

 Да, бях.

Да, в дирекцията, която всъщност… представлявахте България точно в тази сфера.

В МОСВ действително и България в преговорите по пакета „Климат и енергетика“.

 Българските теми – каква част от европарите, които получава България – тези, които ще получи до октомври догодина, има право да усвои, а и респективно до 2020 г. - планирате да отидат за техника и други мерки срещу наводненията?

Първо да подчертая, че цялото ново програмиране за 2014-2020 г. мерките за наводненията ще бъдат във фокуса на нашето внимание, т.е. като част от малко по-дългосрочна политика. МОСВ планира проектиране и изграждане на Национална система за управление на водите в реално време. Това е изключително важно като управленско, информационно, интегриращо звено, тъй като оперативното наблюдение на състоянието на водите в реално време ние позволява да вземаме мерки при непредвидими обстоятелства, каквито са наводненията.

Аз бях разбрал, че нещо наблюдавате и в момента. Нали съобщавате коя река чакате да прелее няколко дни по-рано. Как го съобщавате без да я наблюдавате в реално време? Какво точно трябва да направите по-различно от това, което си работи и в момента?

 Първо трябва да се предоставя информацията в реално време за количеството на водните ресурси. Това трябва да се наблюдава постоянно. След това…

 А това прави ли се в момента?

Наблюдава се, но прогнозирането и мерките, които трябва да бъдат предприети – малко се губи координацията тук, защото сме много ведомства, които знаете, че наблюдават по различен начин за язовирите, за начина, по който…

 А, един знае какво е в язовирите, друг знае какво е в реките, трети – морето, четвърти – Дунава…

Да, до известна степен е така.

Всъщност се инвестират европейски пари всичко това да се обедини в единна техническа система.

В Национална система, точно. Така че тази система ще може да гарантира водопотреблението, предпазването от вредните въздействия. Ще може да позволи средносрочно прогнозиране на водните ресурси, оценка на риска от наводнения, оценка на риска от засушаване. Тя просто ще бъде интегрирана цялата информация, която имаме в момента – ще бъде интегрирана в една национална система.

 Така. Другите теми от седмицата. Обяснявахте в парламента какво всъщност ще се прави във Вранино като проучвания. Аз това, което разбирам, е, че отново сте повторила и на депутатите, че се търси конвенционален газ, обикновен, конвенционален газ във Вранино, нищо общо с шистов газ.

Точно за това се отнася договора, сключен на 1 април 2014 г. /…/

И всъщност целта е не да се вади газ, а да се види има ли въобще изобщо газ там?

Точно така, и…

 И ако случайно има, тепърва България ще трябва да взима решения дали ще вреди на околната среда изваждането на този газ?

Точно така, включително и проучванията, сондажите също ще подлежат тепърва на Оценка за въздействието върху околната среда. Това, което беше…

А, те дори още не могат да почнат да проучват?

Не, те не могат да започнат, защото нямат разрешение.

 Е какво сте разрешили тогава, не мога да разбера?

Точно оттам идва наистина според мен объркването, защото това не е разрешение. Решението на министъра на околната среда и водите от 26 август всъщност поставя условията, свързани с прилагане на законодателството по околна среда…

 А, те идват при вас и казват: „Искаме да проучваме“. И вие им казвате: „Добре, ще можете да проучвате, но трябва да направите първо, второ, трето, четвърто, да дойдете да ме питате дали добре сте го направили и тогава аз ще ви разреша да почнете да проучвате“?

Точно така. Те идват при нас, всъщност при сключилия договор, принципала – това е Министерството на икономиката и енергетиката, и представят работен план за това какво имат намерения да правят. Този работен план…

И вие им давате указания по плана с това решение какво трябва…

Ние съгласуваме плана при определени условия и тези условия са именно едно, две, три, какво трябва да направят. С това…

 Честно да ви кажа, въпросът почва да има и друга страна. Те с тия процедури България може никога да… Ако се прилагаха тези процедури в Арабския свят, богат на петрол и газ, те може би още нямаше да са разбрали, че имат нефт и газ там.

Да, определено. Аз лично съм радетел на това България да може да осигури енергийната си независимост, откривайки собствени източници, стига това да се законосъобразно и екологосъобразно. В България ние имаме тези инструменти – това е Законът за опазване на околната среда, който регламентира процедурите по Оценка на въздействието; това е Законът за биологичното разнообразие и…

 И по тия всички процедури кога според вас ще може да излезе министър-председател на България и да каже: „Абе, знаете ли – във Вранино имаме много газ, можем да станем като Катар“? Това колко време го виждате с…

Ето, че в момента се забавя тази процедура, защото решението на министъра на околната среда, което именно поставя условията и законовите рамки на изпълнението на този договор…

То се обжалва от природозащитници.

 … е обжалвано пред вас и на практика то не е в сила.

Всъщност България не иска да разбере даже дали може да е като Катар например.

Ами, очевидно не иска. Но МОСВ може да даде пълни гаранции, че ако започнат процедурите, ако бъде разрешено, защото в момента не е разрешено…

Става дума за конвенционален газ, не за…

 Става дума за конвенционален газ, който се намира във въглищните пластове. Всяка уважаваща…

 Не шистов?

Няма нищо общо с шистовия газ.

Добре. Карадере край Бяла. Отменихте ли вече разрешението за застрояване, както бяхте обещала преди две седмици и три даже?

Карадере или „Корал“?

И за двете всъщност трябва да ви питам, наред.

Да, защото те са наистина различни случаи. На „Корал“, тъй като установихме, че има действащи и подновени разрешителни за строеж, наложихме така наречената „принудителна административна мярка“, т.е. забранихме строителството и подновяването на разрешителните за строеж, докато не преминат съответните Оценки за въздействие върху околната среда върху защитените зони по НАТУРА. Това е изискване от законодателството. Имаше такива действащи разрешителни, Министерството на регионалното развитие ги отмени, даде ги на прокуратурата и ние наложихме принудителна административна мярка. Докато при Карадере случаят е различен. Там проверката показа…

Общинският съвет е одобрил подробен Устройствен план и вие атакувате, че той е нищожен.

Да, отправили сме запитване до прокуратурата…

 Искате прокуратурата, която има право пък да сезира съда, за да бъде обявен за нищожен.

 Да, и прокуратурата реагира много бързо, защото вече е изпратила документацията и нашето запитване до Районна прокуратура – Варна, и тя ще трябва да се произнесе по отношение на това дали би могъл да бъде нищожен, дали е законосъобразен от 2005 г., или не. Така че там не се налага принудителна административна мярка на този етап, защото няма валидни разрешителни за строеж.

 Така. Ще се върнете ли в представителството в Европейския съюз след служебното министерство?

 След служебното министерство… Всъщност аз вече се върнах от представителството в министерството, в Оперативна програма „Околна среда“…

 Там ви беше изтекъл мандатът, така ли?

 Да.

Аз не съм го разбрал. Значи не идвате директно от Брюксел. А какви са ви плановете тогава след министерството?

Всъщност след като приключи работата си служебното правителство, имам нужда от малко почивка. Но така или иначе, аз съм служител на МОСВ от 15 години и…

Нищо, че сте била министър – ще си се върнете да си работите?

Имам своето място там.

В оперативната програма?

Там е мястото ми засега. Разбира се, ще видим какви други възможности ще имам оттук нататък, но така или иначе, засега съм в министерството и оставам там.

Искате ли да останете в следващото правителство, ако ви предложат?

Не, не съм мислила. Дори не съм се замисляла по този въпрос. Смятам, че следващото правителство трябва да бъде стабилно, да бъде подкрепено от партиите, които са в парламента, за да може да поеме отговорността и да извърши, дай Боже за по-дълго време, необходимите реформи в тази държава.

Министърът на околната среда и водите Светлана Жекова - в студиото на „Седмицата“.