Христо Иванов – вицепремиер и министър на правосъдието, в интервю за предаватено на БНР "Неделя 150"

Служебният вицепремиер Христо Иванов и министър на правосъдието по повод на актуализацията на стратегията за съдебна реформа и нейното представяне в Брюксел. Вие ще очертаете какви са били отзивите за този Ваш проект.

Здравейте. Миналата седмица бях поканен от госпожа Катрин Дей, която на ниво Европейската комисия координира прилагането на механизма за сътрудничество и оценка спрямо България, да коментираме и за консултации за проекта за актуализация на стратегията за съдебна реформа. Разговорът беше доста съдържателен, както е често с госпожа Дей. Няколко неща бих искал да акцентирам от него. На първо място тя повтори нееднократно, че ако някой в София си мисли, че смяната на комисията ще донесе смяна на отношението по отношение на механизма за сътрудничество и оценка, това би било голяма грешка. Акцентира също така, че фактът, че първият заместник-председател на комисията, досегашният холандски министър Тимерманс, ще отговаря на най-високо политическо ниво за механизма и това вероятно ще доведе до една доста по…, включително известно заостряне на позицията спрямо България.

Той беше особено критичен към напето кандидатстване…

Да, Холандия по принцип е доста критична по отношение на проблемите в България и Шенген, и в правосъдната система. Самият той, периодично му се е налагало като външен министър да се отчита пред холандския парламент за положението в България и Румъния. Така че доста добре познава проблематиката.

Даже някои смятаха, че той изговаря и чужда позиция, не просто холандска, такъв ангажимент, такава тежест…

Вижте, това търсене на някакви вечни…

Конспирации.

… двойни дела и дъна, често пъти не е много продуктивно. Както и да е. Другото, което каза госпожа Катрин Дей, е, че нямаме никакви основания да очакваме позитивен или замазващ положението доклад, т.е. това беше един сигнал, че трябва да се подготвим за доста критика. И че въпреки че по Шенген технически няма връзка между доклада от европейското наблюдение и проблематика на Шенген, фундаменталното и в двете е доверието на нашите европейски партньори към способността на България да се реформира и да има институции, които заслужават доверие. Това за мен е много важен акцент, защото той показва едно просто нещо, ние не успяваме да реформираме съдебната си система, но изобщо не сме почнали на системно ниво разговорът за това какво трябва да се случи в системата на вътрешните работи и сигурността. По същия начин, по който има стратегия за съдебна реформа, трябва да имаме един систематичен дългосрочен политически документ, който да очертава какво правим с МВР, с ДАНС, с всички тези служби, що се отнася до техния капацитет за осигуряване на вътрешна сигурност и ред, осигуряване на борба с корупцията по високите етажи на властта.

Имаше ли там думата консенсус, че политическите сили би трябвало още преди съставянето на правителството да влязат в такова споразумяване?Нима това е реалистично?

Не, изобщо не е ставало дума кога да влизат. Но госпожа Дей много добре разбира какво означава архитектурата на настоящия парламент. Тя разбира, че този парламент спокойно може да излъчи едно правителство, което през студия и пресрелийзи да излъчва правилните послания, след което в парламента да се натъква на една невъзможност да прокара каквото и да е било. В този смисъл нейният акцент и това беше повторено четири пъти по време на срещата, беше, че, ако политическите сили в България не покажат ясна воля в парламента за посоката на реформите, това ще бъде голям проблем, независимо какво приказва кабинетът и други може би въвлечени в съдебната реформа. Така че наистина в момента Европейската комисия пренася тежестта на своето доста, как да кажа, критично внимание именно върху това, което политическите сили в парламента смятат да правят или да не правят в областта на съдебната реформа и аз бих искал да добавя и реформата в областта на вътрешния ред. Защото това е онази тъмна част от картината, за която ние досега не сме говорили систематично и която в огромна степен дърпа страната много назад.

Изчерпахме ли брюкселските съобщения?

Ние сме майстори на изчакването и вечно изчакваме. И тъй като сме изчакали 500 години една империя да си тръгне, така че аз не мога да кажа кой какво е изчаквал в брюкселските съобщения, но те са доста ясни. И мисля че е време да спрем с изчакването и да направим един наистина ясен план, да го анонсиране и да почнем да работим по него.

По отношение на сравнението с Румъния, тъй като това е доста болезнено и разбира се е добре да не се потискаме и на тази тема, но все пак можете ли да кажете Вие на какво отдавате това, че в очите на наблюдателите, на тези, които пишат докладите, Румъния стои по-добре?

Аз не съм специалист по Румъния. Наистина не бих могъл да какво се отдава това нещо и ми се струва губене на ефирно време, съвсем честно Ви казвам.

Добре, тогава не казвайте…

Защото въпросът не е защо Румъния изглежда по-добре, а защо ние изглеждаме зле, независимо от това в каква координатна система се сравняваме. Госпожа Дей в това отношение употреби една много интересна конструкция. Тя каза, че, ако досегашните доклади не са правили достатъчно ясна разликата между България и Румъния, този контраст ще бъде много ясен в следващия доклад. Веднага след това почна да говори за Шенген. На това ниво хората не казват нещо случайно.

Сега ни ще минем с поглед от вътре. Във интервю за вестник „Преса“ главният прокурор Сотир Цацаров говори за Вашия възглед, изразен във вашата стратегия за прокуратурата, като нещо, което представлява начин да се направи експертиза на одита, експертиза на експертизата, поради обстоятелството, че прокуратурата е била непрестанно в обекта на най-различни проверки от юли 2012 година са последните препоръки в това отношение. Какво мислите специално за този отговор на главния прокурор? Отговора му, ответа му?

Разбира се, хубави игри на думи. Ние и като страна, и като в цялост съдебната система сме обект на най-различни проверки и анализи, но някакви не можем да произведем резултат. И в този смисъл, наш изборът е дали да казваме „изморихме се, писна ни вече“, или все пак да се фокусираме върху това да произведем резултат. Това, което ние сме се опитали да очертаем в стратегията е редна поредица от стъпки, което да се надяваме, че този път без бързане, без конфронтация и излишно нагнетяване в рамките на един професионален и добре информиран дебат, да очертае пътя към резултата. И в този контекст сме предвидили и участие не международни експерти, защото истината е, че има множество международни компетентни институции и авторитетни, които биха могли много важен принос към нашите усилия за резултат. Така че в този смисъл, цялата тази тема за международната експертиза, както е формулирана там, е силно преувеличена. Аз лично почвам да чувствам, че това е един опит да се отклони разговора от по съществото. Ние, някак си, откакто е излязла този проект за стратегии, който би трябвало да се обсъжда, обсъждахме неща, които ги няма в него през цялото време, но не и нещата, които са там. Обсъждахме го първо дали това е първа стъпка към вадене на прокуратурата от съдебната власт. Не, не е. обсъждахме до дали това е по някакъв начин фокус върху статута на главния прокурор – не, не е. обсъждахме дали това е опит, как беше…да се прави експертиза на одита и одит на експертизата. Не, и това не е. Дайте да говорим за това какво пише там, и какво трябва най-вече да свършим, така че да заработи, наистина да имаме ефективна прокуратура, защото ефективността на прокуратурата няма да можем да измерим просто с тези доста смущаваща, трябва да кажа статистика за успеваемост на обвиненията в съдебна зала на 95% или 93% в зависимост от това как ги броим. Ще трябва да си зададем въпроса има ли, успява ли българката наказателна правна система, и тук не е тежестта само върху прокуратурата в никакъв случай. Аз затова говоря и аз необходимостта от реформа в системата МВР, ДАНС. Успяваме ли ние да се заемем наистина фундаменталните проблеми на корупцията по високите етажи на властта, по системата за злоупотреба с власт, която се случва в България.

Това е прословутият проблем с високите етажи, и срастването, но как си представяте като говорите затова, че ако не се види, дали Народното събрание се движи в тази посока няма бъдеще за нас, по каква форма, по какъв начин вие очаквате да има там разбирателство по някои от извинявам се за израза – опорните точки на вашата стратегия?

Вижте, това е въпрос на политическа техника. Аз не се наемам да давам ум на парламента. Имаме практики. Впрочем, тук ще използвам случая да помня, че моята предшественичка г-жа Зинаида Златанова в последните седмици на своето пребиваване на поста на министър на правосъдието призова политическите сили в парламента да приемат съвместна декларация за приоритетите в областта на съдебната реформа. Аз много бих се радвал БСП, която все пак беше носител на мандата на предишното правителство да подеме това предложение на министър, което беше излъчено от тяхно правителство. Считам, че те биха трябвало да запазят собствеността върху тази инициатива.

Може ли да кажете, г-н Иванов, какво знаете за консултациите, които протичат, или ще протичат в близко време по съставянето на кабинет? И дали вие сте доволен от начина, по който подредиха своите точки от Реформаторския блок?

Не, не мисля, че…

Трябва да навлизате в това?

Не мисля, че е удачно за служебен министър да коментира консултациите. Аз знам това, което и българските граждани знаят за тези консултации. Мога само да им пожелая успех и фокус върху наистина важните приоритети за страната, не върху персонални въпроси, междуличностни отношения и дребнотемия, честно казано. Така че, но това е едно общо пожелание…

А можете ли да се надявате, че това, което поставяте като…

Длъжни сме да се надяваме ...

Абсолютна цел на стратегията – това ще бъде застъпено в документа.

… казват отците на християнската църква е грях. Трябва да се надяваме, че наистина фокусът ще бъде, фокусът в крайна сметка ще изкристализира основните цели на стратегията за това да имаме абсолютен приоритет на независимостта на съда, решителна борба с корупцията, огромно и много сериозно усилие да започнем процес на реформиране на прокуратурата, така че тя да стане истински, ефективна именно от гледна точка да се превърне в ефективен инструмент за борба с корупцията по високите етажи на властта. Изобщо да пристъпим към реформата, вътрешните работи. Мисля, че обществото го иска, мисля, че е дошло времето за това, и то е неизбежно да се случи.

Вашият опонент само в някои точки г-н Цацаров казва, че казусът с „КТБ“ е чисто присвояване. Имате ли отношение към тази тема? Ще желаете ли да си изразите мнението по този въпрос, тъй като чувството за безнаказаност витаеше, действително витае и сега в тези хора, които се появиха в Народното събрание, в най-разноречиви обяснения по темата?

Ако главният прокурор го казва това нещо, аз се надявам, че това, вярвам, че това е нещо, което ще бъде доказано в съдебна зала. В този смисъл министърът на правосъдието няма място в този разговор, и в този коментар. Но наистина без наказуемостта в България е елемент от политическата култура, и ние трябва по някакъв начин да сложим край. Това обаче не е задължение само на прокуратурата. Има много неща, които трябва да се направят в парламента, и които трябва да се направят дори сега с измененията в редакцията на парламентарния правилник, които в момента се случват. Изключително важно е ние да можем да рестартираме цялата система от независими регулатори и органи. И тук нямам предвид да сменим персоналния им състав, а изобщо да сменим начина, по който те работят, и динамиката на тяхната работа. Това е и БНБ, и Комисията за защита на конкуренцията, и огромен периметър от страшно важни органи, които просто не работят добре.

Благодаря до този момент.