Mинистърът на отбраната в предаването „Събуди се“ по Нова телевизия

Николай Ненчев, министър на отбраната, добро утро.

Добро утро.

Военни ми казаха да ви питам знаете ли при какво съотношение на силите се напада или се отбранява, съответно? Казаха, че ще ви е много полезно в работата по принцип, не само в прекия смисъл, но и в преносния.

 Опитвам се да намеря отговорите на всички тези експертни въпроси, но нека не забравяме, че аз съм политик и съм на тази позиция, предложен от политическа партия и политическа коалиция. Все повече трябва да свикваме с това, ние сме част от Европейския съюз и от НАТО и армиите в тази част на континента се управляват от цивилни лица.

 Аз неслучайно казах и в прекия, и в преносния смисъл да ви е от полза. Верният отговорил бил 3 към 1 – ако си 3 пъти по многоброен като численост, тогава можеш да атакуваш, иначе само да се отбраняваш.

В историята има и други случаи.

 Със сигурност е така, на теория е така. Дълго ли мислихте преди да приемете този пост, кой ви го предложи? Чувствате ли се сигурен, защото ние се шегуваме, но имаше вече такива писания – магистър по право и политически науки, пък в Министерството на отбраната, пък земеделец и т.н., чувствате ли се сигурен?

 Сигурен – да, категорично, защото съм наясно какво трябва да свърша в това министерство. Ние сме част от Атлантическия договор, част от НАТО и трябва много ясно и категорично да потвърдим, да продължим нашата интеграция, защото тя не е завършена в никакъв случай.

 Бързо ли взехте решението?

Аз съм преподавал, от 2003 година бях преподавател в НБУ в Центъра за изучаване на рисковете и сигурността. Водих там един курс „Теория на сигурността“, така че в голяма степен бях запознат с материята, с всичко онова, което се случва, и което трябва да се случва в Българската армия. Освен това от самото начало на създаването, на учредяването на Атлантическия клуб съм активен негов член, така че темата не ми е чужда.

 Да разбирам, че бързо взехте решението. Кой ви предложи между другото, господин Радан Кънев ли се обади или?

 Между другото предложенията дойдоха от няколко посоки, което очевидно не е странно. Дойдоха от различни посоки и бяха общо-взето за това министерство, говоря за времето около преговорите. Тоест не само, и Радан Кънев, разбира се, и Мартин Димитров от Гражданския съвет и Пепи Славов също, тоест получих предложения от различни хора на различни позиции.

Да кажем, че БЗНС е част от Реформаторския блок. Вие сте лидер на БЗНС, един от учредителите. В казармата бил ли сте?

Да.

 Къде служихте?

Служих в Стара Загора и в Сливен 2 години и 3 месеца, тогава имахме задръжка.

2 години и 3 месеца, тези задръжки бяха допълнително…

1985-1987 година бяха в казармата. По това време течеше възродителният процес и вероятно поради тази и други причини имаше такава задръжка. Уволних се долу-горе по Коледа, три месеца след редовната си служба.

 3 месеца повече служба. При 2-годиншна служба това сигурно е мъка.

Бил съм млад.

Не го приехте толкова тежко?

Не.

 А като има задръжка в казармата, казваха ли колко ще е тази задръжка или стоиш и чакаш?

Не, по онова време никога не се знаеше и всичко беше като предпоследна заповед. Не знаехме колко време ще продължи.

В Сливен казахте, там мисля, че имаше танкова бригада, ако не ме лъже паметта.

Не, за голямо съжаление бяха в трудова повинност…

 Трудови войски.

Трудовак, да.

 С какво го заслужихте това?

То беше един вид наказание. Предполагам, че знаете Александър Стамболийски непосредствено след Първата световна война и след подписването на Ньойския договор създава тази странна по онова време форма да се избегне задължението България да няма редовна армия. Това е наистина изключително успешно по онова време и дава много добри резултати и тази идея е изучавана от доста средно развити и високо развитие европейски страни, които са проучвали опита в тази посока на Александър Стамболийски и реализацията. Разбира се, тази служба, тази трудова повинност съществуваше по времето на комунистическия режим и тъй като аз съм от такова семейство на опозиционери…

Дисидентско семейство.

Не бих използвал тази дума, няма нищо общо едното с другото. Братът на моя баща е политически емигрант.

 Къде?

На няколко места, интересна е тази история, искам да ви я разкажа. Той е участник от първата българска рота в НАТО от 1951 година.

 Вие ще се окажете по-свързан с армията, отколкото си мислехме.

Така изглежда, ако чуете историята ще разберете и повече. Тоест от 1951 година е участник в ротата, която по онова време се организира от д-р Г.М. Димитров и БЗНС. Една голяма част от политическите емигранти, които са свързани с „БЗНС – Никола Петков“, така са ги наричали тогава, след екзекуцията на Никола Петков намират спасение извън България и по инициатива на д-р Г.М. Димитров се организира тази рота, която просъществува до 1964 година. Те така казваха, имах възможността по-късно да се видя с тези хора през 90-тте, казваха „ние бяхме хъшове в униформа“. Имали са свое знаме, своя рота, свой командир, който е българин и са работили много активно за това един ден България да бъде част от Атлантическия договор. След разформироването на ротата по изричното настояване на Хрушчов по онова време, чичо ми остава в американската армия и участва в корейската война, на страната на американската армия. По-късно се установява в САЩ, имам трима първи братовчеди, двама, от които завършиха „Уест пойнт“, най-висшата, най-голяма военна академия в света, в Ню Йорк и единият от братовчедите ми беше пилот. Някъде видях в пресата, че се пише за това. Не двамата, единият от братовчедите ми беше военен пилот, който се пенсионира преди няколко години.

 Така де, заради тези свои роднини вие попадате в Трудови войски.

Да, заради това, че семейството ми е било опозиция.

Неблагонадежден, така ли се казваше тогава?

Точно така. Но въпреки всичко завърших, бях длъжен да завърша школа за младши сержанти и се уволних като младши сержант, вероятно ще ме питате и за този чин, който имам. Най-интересното, което бих искал да ви кажа: По време на казармата от време на време идваха и ни снимаха, правеха ни едни снимки за спомен в униформа и аз реших да изпратя на моите братовчеди, те по същото време бяха в „Уест пойнт“. Беше много интересно, видяхме се 1992 година и братовчед ми се сети за това и каза: аз изпитах много странно чувство; казвам си: ето аз се подготвям, аз съм военен пилот. Ако тогава отношенията бяха много обострени, ако се случи така, че да влезем във война със Съветския лагер, тоест аз трябва да воювам срещу моя първи братовчед. Беше много вълнуващо.

 Приятели имате ли от онова време, останаха ли ви? Повечето мъже имат много спомени и по няколко приятеля от казармата, вие сред тях ли сте?

Да. Не са много, не поддържам връзка с голяма част от тях, загубил съм координати вече, но с няколко, дори мой много близък приятел, намерихме се скоро, той е бил в Кипър, намерил ме е чрез интернет и сега е около мен. Виждаме се, комуникираме, спомняме си от време на време, връщаме се към тази част.

 Можете ли да съберете в едно изречение амбицията си за Българската армия? Какво като министър искате да направите? Ще се превъоръжаваме ли, с какви пари ще го правим? Кажете ни какво е вашето отношение, въпреки че мисля, че вече се подразбира към онази „Визия 2020“, която беше толкова спорна, и в която Русия беше представена като заплаха за България?

Това е един изключително добър документ. Между другото получих много добро наследство от бившия министър на отбраната, който според мен е изключително добър министър. Между другото аз лобирах той да остане министър на отбраната, ако трябва да бъда безкрайно честен, защото много харесах неговата визия, неговите усилия. Безкрайно съм улеснен с всичко онова, което…

Лобирахте да остане министър?

 Да, разговарях и с Радан Кънев, с други мои колеги.

 И защо не беше приета тази идея или господин Шаламанов не пожела?

Не, тя беше приета. Господин Шаламанов реши, че трябва да продължи кариерата си в Брюксел в квартирата на НАТО. Това беше лично решение, но така или иначе имам много добро наследство, много добра комуникация с господин Шаламанов, който ме въведе твърде бързо в проблемите, в системата. Продължаваме тези срещи с него и вероятно утре ще имаме още една среща. Понеделник, вторник, ще използвам максимално…

Амбицията ви каква е обаче?

Честта, честта на пагона, честта на Българската армия, духът. Вчера имах възможност да се видя с тези хора , с генералитета, с адмиралите, с офицерите. Тя беше вълнуваща среща. Искам да повдигна духа на тези хора, силно да вярват в честа на армията, да вярват в своя министър, който няма да ги предаде.

Добре, все пак, нова техника? Чест е много широка дума, сигурно възможностите на Българската армия, честта на Българската армия са свързани и с техника, и с въоръжение. Имаме ли средства да направим една модерна армия, пък било то и на бавни стъпки във времето?

 Много съм обезпокоен. Разбира се, един от нашите приоритети ще бъде в тази посока. Ние не бихме могли да продължим по този начин. Техниката, с която разполагаме и използваме в момента не е съвместима със стандартите на НАТО. Тоест много бързо трябва да предприемем действия в тази посока. Това, което ме безпокой е, че за последните 10 години са изразходвани близо 2 милиарда лева, без да има някакъв особен резултат от това.

 За какво са изразходвани…

Сега предстои да разбера подробности.

Що няма резултат, това значи, че са потънали някакви пари?

 Силно съм обезпокоен от това.

 Тоест вие започвате ревизия, това ли казвате?

 И това, необходима е.

 Какви са подозренията ви?

Подозренията се позовават на факти. Това, което прегледах като информация е силно обезпокойтелно. Към Българската армия към момента има 18 търговски дружества.

А сумата, която казахте?

2 милиарда в последните 10 години, без особени резултати. Тези търговски дружества ще бъдат също приоритет в голяма степен на министерството и за мен като министър.

Приоритет в смисъл да прегледате дейността им?

Трябва да прегледам, защото от цифрите разбирам, че там имаме един много сериозен проблем. Само половината от тях са печеливши, печалбата е около 1,5 милиона, загубите са около 4,5 милиона. Това е ужасно.

Господин Ненчев, започнахте да отваряте гардеробите и оттам да изскачат разни неща, така ли се е оказало? Въпреки че това е стар проблем и някои други ваши предшественици са говорили за това, че някои от дружествата са на загуба и трябва да се преразгледа дейността им. Благодаря ви.