Кирил Ананиев ще е мой заместник, казва министърът на финансите в предаването „На шестия ден“ по радио К2

Вие слушате „На шестия ден”, седмичното обзорно предаване на „Радио К2” днес в събота, 8 ноември 2014, аз съм Илиана Беновска. Голямата тема, която разискваме от няколко месеца в ефира на „Радио К2”, е: „Кой и на какво основание иска и може да управлява България... и добавям специфицни нюанси, и активите на КТБ…? Кой ще е новият собственик на ТБ „Виктория” ЕАД”?

С тази тема казвам добър ден и на новия министър на финансите – г-н Владислав Горанов, представител на ПП ГЕРБ. Добър ден, г-н Горанов!

Добър ден!

Пожелавам Ви успех наистина и веднага към въпросите, на 31 октомври изтече срокът, в който трябваше да бъде внесен проектът за бюджет 2015, преди това се очакваше да има актуализация на бюджет 2014, къде са тези проблеми за решаване във Вашите приоритети, г-н Горанов?

На първо място, разбира се, тъй като проблемът с финансовия план до края на годината е приоритетен за Министерството на финансите, актуализацията на бюджета е не само ключ към решаването на проблемите на отделните бюджетни системи, а и ще даде отговор на въпроса, свързан с увеличението на лимитите на дълга, които ще помогнат за изплащането на гарантираните вложения на вложителите в КТБ. Работим в тази посока до края на следващата седмица да входираме в Народното събрание актуализация на бюджета, малко след това и бюджета за 2015 година, така че до края на годината да бъдат приети и двата документа, разбира се приоритетно актуализацията на бюджета за 2014 година.

Новина ли правим в момента?

Едва ли правим новина, тъй като новина би било, ако нямаме готовност и се забавим още с внасянето на тези документи, така че всеки очаква от правителството много бързо, в рамките на няколко дни да предложи своето виждане за финансите до края на годината и въпреки че остава твърде малко време, може би някъде около 30 работни дни до края на бюджетната година, ние сме длъжни да решим казуса със затлачени плащания в някои системи от една страна и от друга страна, пак казвам, да узаконим увеличението на  лимитите на дълга, за да можем да подпомогнем Фонда за гарантиране на влоговете с необходимата ликвидност, нещо, което между другото няма никакъв проблем да стане и без поемането на допълнителен дълг в рамките на  тази година, но е по-добре да стане сега, защото ще се сгъсти графикът на емитиране на дълг, ако трябва да го отлагаме за началото на следващата година.

Вие знаете, г-н Горанов, че идвате от едно правителство, където Вие бяхте заместник-министър на финансите – предишното на ГЕРБ, в което накрая дори министър-председателят Борисов отстрани от длъжност, макар и за кратко, Вашия началник и вицепремиер тогава Симеон Дянков. С какъв опит Вие влизате сега, като министър на финансите?

Аз бях през цялото време до вицепремиера Дянков, отговорностите ми бяха свързани със съставянето на бюджета, така че без излишно самочувствие, мисля, че знам какво трябва да се направи в тази посока. В моя екип ще бъде и един много опитен финансист – Кирил Ананиев, който, поради експертните си качества, години наред е помагал на различни министри на финансите, на премиери, на президенти, така че мисля, че имаме достатъчно капацитет да се справим със ситуацията и да възстановим доверието във финансовата система и да върнем бюджета в нормални релси.

Той ще бъде заместник-министър ли?

Той ще бъде заместник-министър, това е новина. Говорил съм с министър-председателя Борисов, имам неговата подкрепа Кирил Ананиев да продължи да бъде заместник-министър на финансите и в кабинета „Борисов 2”.

Добре, това е новина наистина. Защо го избрахте, той идва с едно наследство от друга партия?

Кирил Ананиев никога не е бил изявено партиен човек и след мандата на кабинета „Борисов 2” той няма да бъде писан на сметката на ГЕРБ, така както аз не го пиша на сметката на БСП в годините, когато е работил за тройната коалиция, не го пиша на сметката на НДСВ за годините, в които е работил с Милен Велчев, Ананиев е един професионалист, който аз много добре познавам и не бих коментирал негови партийни пристрастия, дори да имаше такива, защото в Министерството на финансите говорим за други стандарти на отношение и на работа.

Доколко практически обаче Вие ще се явите стожер, давате си сметка, на този кабинет и лично на премиера Борисов, при положение, че ЕК прогнозира, знаете предполагам това, продължителен икономически застой в България и притесненията са свързани предимно с влошаването на фискалната позиция на страната, банковата криза, значителното намаляване на потоците от чуждестранни инвестиции, дефлация, свиващия се кредитен пазар и слабото вътрешно потребление?

Банковата криза отмина.

Дали?

Дотолкова, доколкото проблемът в КТБ вече е зад гърба ни и той ще бъде решаван оттук-напред в рамките на действащия закон. Напрежението около тази банка се надявам съвсем скоро да приключи от гледна точка на гарантираните вложители, в рамките на законовите срокове всички гарантирани от държавата вложения ще бъдат изплатени. Оттам-нататък говорим за една, по мои оценки и на базата на информацията, с която разполагам, за една много лоша практика на управление на банка, която не мисля, че стои в другата част на банковата ни система, знаете, че идвам от Общинска банка, през месеците, в които бях там, наблюдавах целия банков сектор, това категорично е изолиран случай, сами виждате, че ТБ „Виктория”, която също има проблеми, са свързани основно с обстоятелството, че тя беше част от групата на КТБ. Нейният мениджмънт обаче е бил съвсем различен и в нея проблемите, които се констатират от одиторите в КТБ, не стоят.

Г-н Горанов, не Ви предупредих, но предполагам, че нямате нищо против, имате ли против, по повод ТБ „Виктория” да се свържем в момента с Лозана Славчова, член на Надзорния съвет на „Лев Инс” и с квестора на ТБ „Виктория” Кристина Стамова.

Аз нямам нищо против, въпросът е, че това не е моя тема в момента.

Не, само да Ви попитам, вярно ли е, че при Вас е постъпило писмо за намерения от страна на ЗК „Лев Инс”АД за закупуване на ТБ „Виктория”?

Не съм запознат дали такова писмо е постъпвало в Министерството на финансите, по-скоро не е, но така или иначе този, който трябва да вземе решение по отношение на сделка с действаща банка с лиценз, е БНБ, така че ако има такова търговско предложение, то трябва да намери място там. Преценката дали инвеститор може да закупи и е приемлив да закупи една или друга банка с действащ лиценз, банка, като действащо предприятие, е изцяло в правомощията на УС на БНБ.

Само да чуем г-жа Славчова. Чуваме ли се?

Лозана Славчова: Да.

Кажете на министър Горанов, има ли постъпило към него такова писмо от „Лев Инс”?

Лозана Славчова: Аз поздравявам министър Горанов с неговия пост. Вероятно за един ден той не е успял да види това писмо. Да, ние вчера входирахме писмо, „Лев Инс” е партньор на двама акционери, това са Банка де Наваро, Испания, най-голямата земеделска банка, г-н Габриел Ласт, който е акционер в „Лев Инс”, който е шеф на борда на компанията, която експлоатира най-голямото газово, петролно находище по-точно, в Израел, така че г-н Горанов може би впоследствие ще се запознае с нашето предложение.

Г-н Горанов, това е една чуждестранна инвестиция.

Пак казвам, по принцип е добре ТБ „Виктория” да бъде продадена като действащо предприятие, защото другият сценарий за нея е тя да продаде активите си с кредитния портфейл, който се различава значително от кредитния портфейл на КТБ, след което да отвори, да върне привлечения ресурс, ако вложителите искат да го изтеглят, след което да продължи да действа, като собственост на КТБ, към доброволна ликвидация или както в случая се предлага да бъде закупена и да продължи да работи като банка. В България има достатъчно търговски банки и от тази гледна точка нашият пазар е достатъчно наситен, тоест ние не би трябвало да се притесняваме дали имаме много, или малко банки. Претенцията или по-скоро преценката дали да бъде продавана банката, като действащо предприятие или да мине към доброволна ликвидация, е на БНБ, ние само можем да изразим мнение в тази посока, УС на банката може да прецени дали да продаде лиценза, тоест дали да позволи инвестиция в банка на територията на Република България.

Добре, само да попитам г-жа Славчова, какво предвиждате да осведомите още финансовия министър, г-н Горанов, за да се случи сделката по придобиване на ТБ „Виктория”?

Лозана Славчова: Засега няма какво да го информирам, бъдещето ще покаже, общо взето ние правихме дю дилиджънс на тази банка в края на миналата година, но за съжаление Цветан Василев по едни или други причини ни изпревари. Банката беше добра, с добри показатели и аз се надявам, че държавата, в лицето на г-н Горанов, доколкото е възможно да влияе, няма да допусне фалирането на тази банка, защото самият той каза и аз го подкрепям в това, че е по-добре тази банка да бъде продадена, като действащо предприятие, а не като активи, защото всички знаем какво се случва.

Добре, благодаря Ви за това включване, г-жо Славчова.

Продължаваме разговора с г-н Горанов. Г-н Горанов, не е ли време да се внесе една законодателна промяна, и то от Вас, да бъдат блокирани активите на фирмите, свързани с Цветан Василев, като евентуални бъдещи обезпечения, не само при изплащане на гарантираните влогове, а и на останалите средства, които са привлечени от банката, на съответните физически, юридически и друг вид лица и обезпечаване на ценни книги и т. н.?

Изкушаващо е при търсенето на справедливост отговорът веднага да е „да”. Но ние говорим за едни много сложни правни и фактически отношения, които трябва да бъдат надлежно установени, за да могат да бъдат закрепени в едно законодателно решение. Извънредно законодателство по този случай има смисъл само ако липсват хипотези в действащото ни законодателство. Какво имам предвид, несъстоятелността на търговските банки, ако в случая се стигне до такава с КТБ, която е с отнет банков лиценз, се управлява като такава, по Закона за банковата несъстоятелност...

Е, още не е завършена процедурата, само има предложение за отнемане на лиценза.

Така, мисълта ми беше, че в Закона за банковата несъстоятелност коректно са описани всички механизми за защита на интересите на кредиторите и начините, по които могат да се извършват подобни обезпечения на собственост на банката, която да не уврежда...

Г-н Горанов, извинявайте, че Ви прекъсвам, опитен сте, шапка Ви свалям, но хайде малко по-пряко да влезем в темата, разбира се, че законът позволява на Цветан Василев и свързаните с него фирми, на които той дори не е принципал или титуляр, да се разпореждат с активите си, но все пак тези активи, в голямата си част вероятно, това се доказва и от одитите, са закупени с пари на вложителите в КТБ.

Самият факт, че се налага такава голяма обезценка на активите на КТБ предполага, че вероятно част от парите на вложителите, одитът говори за над 4,2 милиарда лева или са изгубени ...

Как са изгубени, носили са ги в една чантичка и са ги изгубили?

Това е несериозно, вероятно има всякакви лоши практики, като знаете, че още в началото на този казус излезе темата с липсата на един много сериозен ресурс в брой. По-скоро това, което трябва да се знае, е че има много сложно навързани чисто юридически отношения. Аз съм склонен да подкрепя позицията на БНБ от заседанието, с което отне лиценза на КТБ, с което препоръчва на Фонда за гарантиране на влоговете или на последващия синдик, който всъщност ще управлява несъстоятелността, да сключи сделка с кантора, компания с международен опит, която да може да разнищи всички тези операции и потоци, за да може да се защити по някакъв начин и да се стигне до крайния собственик на тези активи, за да могат да бъдат върнати обратно в масата на несъстоятелността. Ако се докаже или се предположи, че със средства на банката чрез различни схеми са купувани активи, които трябва да бъдат върнати...

Прощавайте, но не Ви разбрах, говорим за предприятия от рода на „Виваком”, НУРДС и ред други, да не ги изреждам, в това число и мултиплекси и т.н., с тези активи Цветан Василев чрез своите юридически лица, може да се разпорежда, така че как може да се влезе в ролята на обезпечение, временно поне да се замразят разпоредителните действия, аз затова Ви попитах няма ли да внесете някаква законодателна промяна?

Не можем да забраним всяка една търговска сделка ex lege, просто защото имаме някакви подозрения, че някой бил направил нещо. Ако едно имущество е придобито от незаконна дейност, имаме закон и държавен орган, който би могъл да го направи това и впоследствие да мине през правораздавателната система. Самото предположение за престъпна дейност обаче не е достатъчно, за да се прави извънредно законодателство и да се спира стопанския оборот. На всички ни се иска максимално бързо справедливостта и всички лоши практики в КТБ да излязат на бял свят и да се докаже има ли такива, или не. Но за мен първостепенната роля, като министър на финансите, е да гарантирам, че обезпечените влогове ще стигнат до своите собственици и то максимално бързо. Оттам-нататък има достатъчно време и прокуратурата, ако има данни за престъпление и впоследствие квестурата или органът по несъстоятелност, синдикът да си свършат своята работа. Темета „КТБ” тепърва, за съжаление, много години ще бъде предмет на спорове и дебат, в това число и съдебни. Според мен важното беше и е важно да сме взели съответните поуки и БНБ и всички други държавни органи да са много по-внимателни с лоши и необичайни търговски практики, които увреждат не само икономическото състояние, а понякога за съжаление и политическото такова.

Добре, за да приключим тази тема. Вие смятате, че подозрението, че някой може, тоест Цветан Василев, да говорим пряко, може да се разпореди с много високостойностни активи не е достатъчно, за да се възбрани или запорира неговото имущество чрез законодателна промяна?

Пак казвам, ако има достатъчно данни, че...

Е няма.

...нещо е купено с активи на банката и се установи пряка връзка между тези две събития – покупката и източването на средства от КТБ и сега има действащ закон, по който може тези активи да бъдат върнати в патримониума на банката. Ако не може да се установи такава връзка, извънредното законодателство не е решение. Извънредно законодателство е взето през средата на миналия век, с което е национализирана частната собственост, аналогичен би бил примерът.

Добре, разбрах Ви, добре, но оттук – има ли достатъчно средства във Фонда за гарантиране на влоговете, или се налагат допълнителни вноски от страна на търговските банки, за да бъдат обезпечени изплащанията на вложителите, които трябва да започнат другата седмица?

Аз смятам, че този проблем с временния недостиг на средства във фонда за гарантиране на влоговете трябва да бъде решен чрез заем от правителството към Фонда, а правителството има готовност да осигури този допълнителен ресурс на Фонда за гарантиране на влоговете.

Откъде?

В момента веднага може да се реагира в рамките на наличния фискален резерв, който е на добро ниво, за да може да бъде направена тази операция, а впоследствие разбира се чрез поемането на дълг, ние готвим подобни операции, които разбира се трябва да минат и през санкцията на Народното събрание.

Какво, емисия на ценни книги в България или навън?

Възможни са всякакви решения, но привличане на допълнителен ресурс, заем на правителството.

Да, но това обременява бюджета и на каква цена?

Това ще бъде заем, който впоследствие от вноските на търговските банки ще бъде възстановен във времето за няколко години. През това време разбира се ще има цена на този ресурс, измерена през лихвените нива, но по една или друга причина лихвените равнища в момента са доста ниски и смятаме, че това е възможното и разумно решение. Със сигурност при една такава ситуация, в конкретния случай с КТБ, обществото плаща цена, ние се опитваме да я минимизираме и да го направим по най-справедливия начин.

Добре, връщам се към ЕК, която в своя доклад обяви, че кризите в КТБ и ПИБ са се отразили върху доверието в цялата финансова система на страната, на този фон ние как ще емитираме някакъв нов дълг навън?

Смятам, че кризата в банките е зад гърба ни, дотолкова, доколкото кризата в КТБ приключи с начина, който всички знаем, вече няма такава банка на практика, тя е с отнет лиценз. Оттам нататък мисля, че няма абсолютно никаква причина за недоверие в банковата ни система и ще видите как в съвсем скоро време ще ни оцени пазарът, като доходност. Аз съм сигурен, че ще успеем да се финансираме на нива по-ниски от тези, с които сме се финансирали досега.

Но, отново ЕК ще цитирам, бюджетният дефицит се очаква да се увеличи до 1,2% през 2013 година до 3,6% от БВП през тази година, това е значително повече от планираното в първоначалния вариант на бюджета. И ЕК между другото не очаква дефицитът да намалее сериозно през следващите години. Говорите за актуализация на бюджет 2014 до края на седмицата и внасяне на бюджет 2015, как ще се оправите с този ръст на бюджетния дефицит?

С реформи.

В смисъл?

Със структурни реформи, ако те не бъдат проведени, превишението на разходите над приходите ще бъде високо, такова, каквото ЕК го оценява, не виждайки заявени сериозни реформи, но ако погледнете програмния документ, с който съставихме правителството, независимо, че има високо ниво на абстракция в част от текстовете, те говорят за продължаване на пенсионната реформа, за обединение между НАП и Митници, което категорично ще доведе до подобряване на координацията и увеличаване на събираемостта. Разбира се има сектори, които имат нужда от доста сериозни мерки за преструктуриране, така че да повишат ефективността на разходите и да могат да дадат пространство за консолидация, тоест за намаление на бюджетния дефицит във времето. Аз съм оптимист, че в следващите една или две години ние ще успеем постепенно да слезем в рамките на допустимия от Договора за функциониране на ЕС дефицит.

Но БСП са против обединението на НАП и Митниците, в същото време искат да се премине към прогресивно облагане и да се премахне плоския данък.

Няма никакви аргументи, според мен, които да са против националния интерес НАП и Митници да се обединят, това ще подобри координацията между органите по приходите, ще намали възможността за избягване плащането на задължения към държавата и със сигурност ще увеличи събираемостта. Ако има някакви рационални аргументи от страна на БСП против това, ние сме готови да ги чуем. Така или иначе БСП са в опозиция, ние не разчитаме на тяхната подкрепа за това действие.

И към един актуален въпрос, който се очаква и ще бъде в патримониума на Вашето министерство, налага се да се погаси голяма емисия облигации, която се падежира през януари 2015 и ЕК очаква общият брутен държавен дълг да се увеличи до 18,3% от БВП през тази година и до около 25% през следващата, което се отразява не само на финансирането на бюджетния дефицит за тази година, нали?

Ами вижте, когато бюджетът е на дефицит и ако няма някакви сериозни активи, които да бъдат продавани, тоест няма приватизация, единственият източник за финансиране на този дефицит е заемни средства. Така че в следващите няколко години, докато бюджетът е на дефицит, темата с увеличението на дълга ще стои. Затова ние трябва да бъдем много чувствителни към разходите, които правим и към тяхната ефективност, защото в момента, а всъщност и в последните няколко години, сегашното общество живее на заем за сметка на следващото.

Как ще се погаси емитирания дълг от един милиард и не съм сигурна нататък за цифрата, който беше за подпомагането на ПИБ?

Включен е в разчетите за финансиране на фискалния резерв чрез допълнителни емисии, няма проблем с това, това не е тема, която ни притеснява.

До януари 2015 година колко трябва практически да бъдат погашенията?

Лесно може да се направи такава сметка, всичко зависи от това с какъв дефицит ще приключи 2014 година, но в случая не това е важното. Пазарът има доверие на България и ние можем да осигурим необходимото финансиране. Въпросът е, че подобни нива на дефицит са неприемливи и ние трябва в обозримо кратки срокове да започнем да се простираме спрямо това, което нашата икономика произвежда.

Добре, благодаря Ви много за този разговор, пожелавам Ви успех! И накрая един блиц въпрос, модата да се кореспондира с образи от песни във Фейсбук, към която се присъедини и Вашият лидер с песента на Алое Блек „Бомбата цъка”, Вие каква песен може да използвате, като образ за това какво предстои пред правителството и пред Вашето министерство конкретно?

Ще има доста проблеми, но аз мисля, че Борисов и министрите от втория му кабинет са хората, които могат да се справят, защото не съм видял в политическия спектър от последните години някой друг да е показал капацитет и желание да нормализира политическите процеси и управлението на държавата. Видяхте за кратко време, за година, година и половина колко встрани от правилния път може да тръгне една държава.

Не чух песента, г-н Горанов?

Нямам такова въображение, като Радан Кънев и Бойко Борисов, за да успея да синтезирам моите чувства само в една песен, така че ще Ви разочаровам, ще останем само във вербална комуникация.

С рационалността на финансист ще ме отрежете в желанието да получа музикален образ на Министерството на финансите?

Ако път толкова е важно – някъде между „Рапсодия в синьо” на Гершуин и някой от Вагнеровите концерти.

Добре, а дали не е „Съдбата чука на вратата” на Бах?

Навлизаме в теми, които не са ми приоритет.

Добре, много Ви благодаря, г-н Горанов, за този разговор, желая Ви успех и се надявам, че ще бъдете комуникативен с медиите и ще работите при откритост, както вчера разбрах, че министър-председателят е заявил на целия кабинет, че трябва!

Работата при откритост не значи постоянно бърборене по медиите.

Така е, добре, благодаря Ви!

Всичко добро!

Приятен ден Ви желая!

Разговаряхме с Владислав Горанов, министър на финансите.