НСТС ще заработи онлайн, ако не се използва за PR-акции, казва вицепремиерът и министър на труда и социалната политика в предаването „На шестия ден“ на радио К2

Вие слушате „На шестия ден”, седмичното обзорно предаване на Радио К2, днес на 8-ми ноември 2014 г. Аз съм Илиана Беновска. Голямата тема, която разискваме от няколко месеца в ефира на Радио К2 е „Кой и на какво основание иска и може да управлява България и активите на Корпоративна търговска банка?”. С тази тема казвам добър ден и на заместник-министър председателя по социалната политика и министър на социалната политика в новия кабинет – г-н Ивайло Калфин, представител на КП АБВ.

Добър ден, г-н Калфин.

Добър ден, здравейте!

Г-н Калфин, доста сериозни коментари излязоха по темата, че Вие ще се занимавате със социалната политика, защото очакванията бяха Вие да се занимавате с външните работи или с европейски въпроси, с нещо, което е в пряка координация с предишните Ви дейности. Каква е защитната теза, че Вие ще се справите с проблемите в ресора?

В личен аспект ако питате, за мен това е голямо предизвикателство, но не е първото, което поемам. Надявам се както досега съм се справял с подобни, сега ще направя нещо, което ще остане за мен най-важното от участието ми в различни институции, да има резултат, да има ефект и след това да се знае през този период какво се е случило за страната. В политически план, социалното министерство е едно министерство, на което в АБВ изключително много държим. Не защото то трябва да създава и да покрива тези празноти, които има в обществото ни. Местата се създават в икономиката, в управлението и т. н., но в социалната сфера отиват огромни бюджетни средства и въпреки това резултатът, очакванията на хората са съвсем различни. Политическо предизвикателство е да се види дали може по някакъв начин без непрекъснато увеличаване на тези средства да се получи по-добре използването им.

Така е, но Вие знаете, че това е един от най-трудните ресори. Ето сега ще започнете да се сблъсквате със съвсем конкретна тематика. Например пенсионната реформа. Какво ще правите там?

Това е едно от големите предизвикателства, по което аз мисля да започна работа още от първите дни. Получих от г-н Христосков една разработка, която е преправяна през последните месеци, ще използвам и нея. Ще поканя много широк кръг специалисти. Целта, амбицията и това, което говорихме, когато се създаваше управленската програма, е да се опитаме да намерим широко съгласие по пенсионната реформа в рамките на 2015 г.

За Вас е ясно, че средствата в социалната сфера липсват, макар че миналият кабинет разполагаше с един доста солиден бюджет от 1 милиард и нещо, не си спомням колко точно...

Малко над милиард е бюджетът за социалната сфера. Голяма част от тях отиват по определени плащания, едва ли не автоматично. Там също трябва да се прегледа системата още един път.

И второ, знаете, че държавата непрекъснато субсидира пенсиите в рамките на почти 60-70%.

Това е така и до голяма степен се получава от политическото решение през последните 15 години да се намаляват непрекъснато пенсионните вноски. Това се компенсира чрез данъци. Аз не съм убеден, че това е най-добрата система, защото по същия начин продължава да тежи на обществото и на тези, които плащат данъци, но това е един от въпросите в пенсионната система - по какъв начин тя може да се направи по-автономна без това да пречи на икономиката и без да натовари прекомерно с данъци българските граждани.

Как ще Ви помогне наскорошното Ви потвърдено от Съвета на предстедателите на парламентарните групи в ЕП, ръководен от неговия председател Мартин Шулц, Вашето участие в групата на високо равнище по собствени ресурси в европейския бюджет, ръководена от бившия италиански премиер Марио Монти?

аботата ми там ще продължи. Аз мисля, че темата, свързана с начина, по който се формира европейския бюджет, има различни гледни точки и едната от гледните точки, с която се занимаваме и в България, специално в министерствата, това е една от програмите. Едното е на макро равнище да се говори за бюджета, а другото е на равнище определени програми, до къде отиват средствата, до конкретните граждани и потребители на тези средства. Така че, мисля, че работата ми в Министерството на труда и социалните грижи ще ми даде и доста по-широка гледна точка тогава, когато участвам в европейската програма.

Нека да се върнем и към това, че в такава сфера, като във всички може би, разбира се, трябва да има и приемственост на добрите постижения. Вашият предшественик Хасан Адемов дълги години беше председател на тази група на труда и социалната политика в редица парламенти. Един от добрите реформатори, 97-ма година, също Ваш предшественик, министър на социалното министерство беше Иван Нейков, бивш синдикалист. Вие ще потърсите ли изобщо връзка с Вашите предшественици, ще създадете ли около себе си някакъв съвет, който да Ви помага, извън Тристранния съвет за национално сътрудничество?

Абсолютно, ще направя това нещо, тъй като опитът на всички мои предшественици в това министерство е изключително ценен. Това съм правил в Министерството на външните работи, впрочем, и от собствен опит съм убеден, че животът в държавата, още по-малко в едно министерство, нито започва с идването на новия министър, нито свършва с него. Така че, опитът на всеки един от моите предшественици, включително г-н Нейков може много ценни съвети да даде, Хасан Адемов се на дявам в парламента да работим много тясно с него, останалите предшественици, които са били там – г-жа Христова, г-жа Шулева...

Г-жа Масларова да не пропускаме...

Г-жа Масларова, разбира се. Ще потърся съвета на всеки един от тях, който е работил. Това е сфера, която е трудна, тежка и няма смисъл да се започва отначало – по-добре да се стъпи на нещо и да се мине на следващ етап.

Ще създадете някакъв специален орган, или просто ще имате разговори по отделно? Съвет на старейшините ли ще създадете, или?

Аз ще поговоря с всеки един от тях и ако има желание бих създал и някакъв колективен орган, това зависи от тяхното желание под каква форма биха искали да се включат.

Как ще работите с Националния съвет за тристранно сътрудничество? Знаете, че в предишния кабинет имаше доста остри противопоставяния между ръководещата тази дейност ресорна вицепремиерка Зинаида Златанова и работодателите в лицето на КРИБ и синдикатите в лицето на КНСБ и „Подкрепа”.

Това, което виждам, особено в последните месеци, ето сега се получи едно съвместно становище, веднага след парламентарните избори от работодателите и синдикатите, заедно. Аз се надявам те да намират все повече общи точки. Безспорно има конфликтни въпроси, няма смисъл да си затваряме очите пред тях, които поставят остри противоречия между синдикати и работодатели. Целта ми ще бъде да се търси съгласие, което да води до движение напред, а не просто запазване на статуквото. Максимално добронамерен ще бъда, аз в различни качества преди това съм работил тясно със синдикатите и с работодателските организации, познавам се лично с ръководителите им и мисля, че са едни много разумни хора, които познават държавата, и ще търся съгласие и добра взаимна работа с тях.

Г-н Калфин, политическият въпрос: В едно дясно правителство влиза един представител на лява коалиция от партии - АБВ. Вие гравитирахте и около социалдемократите  на Петър Дертлиев. Как ще се получи тази симбиоза в тази, пак повтарям, трудна сфера, в която координатната система при вас е много сложна – работодатели, синдикати, пари, реформи?

Ресорът безспорно е тежък, но политическата формула е малко по-различна и аз съм благодарен на колегите, които и вчера при създаването на правителството и след това виждам в коментарите го подчертават – не може да се каже, че това е само дясно правителство. В програмната декларация ние включихме изключително много наши приоритети. Не бих казал, че беше лесно. Някои от колегите трябваше да направят компромиси, както и ние направихме компромиси и ако мога да цитирам днес едно интервю на г-н Зеленогорски, той каза „това правителство е като движение по „Кончето” – има пропасти и отляво, и отдясно – то трябва да намери пътя между тях”. Така че, ние успяхме голяма част от своите приоритети да ги включим в програмната декларация, ще настояваме те да се случат в политиките на правителството и това е политическото основание на участието на АБВ. Иначе желанието ни, мисля и на всички в страната, е да се създаде едно стабилно правителство, което беше водещо.

Понеже цитирахте Найден Зеленогорски с образното му сравнение с движението по „Кончето”, министър-председателят за втори мандат Борисов отвърна на песенното общуване, което въведе в политическия живот един от представителите на ДСБ Радан Кънев, който му постваше заглавия и текстове на песни във фейсбук. Министър-председателят Борисов постна AC/DC с цъкащата бомба. Вие ако трябва да се включите в тази лексика, има ли „цъкаща бомба” под това правителство, която все още не се забелязва, и пред този парламентарен съюз? Кое може да „взриви” това крехко равновесие?

„Цъкаща бомба” е много драматично, но безспорно този съюз, както Вие го нарекохте, това постигнато съгласие между политическите сили трябва да се докаже. До този момент мисля, че всички успяхме да проявим достатъчно разум и диалогичност в изработването на програмната декларация. Тя е изключително подробна, до сега не е имало по-подробна програмна декларация, на основата на която се е избирало правителство. Ако този дух се запази, аз съм сигурен, че работата ще върви, и то ще върви успешно. Ако се поддадем на лични, тяснопартийни и т.н. мотиви, може и да се получи разделение. Това е една доста трудна коалиция, която трябва да се докаже на място и тя може да се докаже само с разум и с действително държавническа отговорност.

Казвате „лични и тяснопартийни мотиви”. Меко ли се изразявате? Не замествате ли думата интереси с мотиви?

Може би да. Права сте.

Добре, обаче, това не е ли камък в градинката на Реформаторския блок, защото вие надали ще проявите такива лични интереси?

Не, тук става въпрос за принципни неща, които биха могли да излязат от всяка една от политическите сили, включително от ГЕРБ, включително и от нас. Мисля, че е много важно, затова се постарахме подробно да направим програмната декларация. Много е важно все пак в нейните рамки да се съдържаме. Сега, разбирам, че в коалиционното споразумение между ГЕРБ и Реформаторския блок е влязъл принципа за консенсуса. Искам само да напомня, че това винаги много затруднява вземането на решения и ако се злоупотреби с него, то това ще блокира вземането на решения. Така че, нека видим как ще тръгне. Аз съм оптимист от работата до сега. Ако така се запази, мисля, че това ще бъде работещо правителство.

Какво си казахте вчера? Бойко Борисов, след като си предадоха със служебния министър-председател Близнашки властта, каза „Айде, качвайте се горе в заседателната зала!”, в негов специфичен маниер. Какво ви каза той там?

Уточнихме се за начина, по който ще работим. Той заяви пълна откритост и готовност за всеки един проблем, който срещат министрите. Подчерта, че досега му е било по-лесно, защото е управлявал еднопартиен кабинет, а сега и той съзнава, че има и представители на различни партии, на различни хора, с които не са работили и заяви откритост и готовност по всеки един въпрос, който възникне, да бъде на разположение.

Само това ли ви каза?

Това беше основното. Ние нямахме формално и дълго заседание. Уточнихме се как ще започне работата следващата седмица. Уточнихме се, че един от основните приоритети ще бъде свързан с европейските фондове и тяхното отключване с договарянето на оперативните програми. Това засяга ресорите на няколко от министрите. Това беше на практика срещата, която имахме след предаването на властта.

А разговаряхте ли, г-н заместник-министър-председател Калфин, по другите ресори. Вие знаете, че вицепремиерите имат и още ресори, които наблюдават – по другите ресори, които Вие ще наблюдавате, освен демографската и социалната политика. Или няма да има друго?

Нека да се уточним. Аз мисля, че това е достатъчно голям и амбициозен ангажимент...

Не съм казала, че е малко...

На мен ми се ще да покажа резултати, а не да търся повече ресори, които да се включат при мен. Уточнихме се, че в понеделник ще започнем да работим по структурата на министерствата, на политическите кабинети и ще започнем да пишем правителствената програма, която трябва да е готова до около месец.

Споменахте, г-н Калфин, преди малко за това, че г-н Борисов е декларирал откритост. Вие сте човек, който е доста активен по отношение на комуникациите, използването на съвременните комуникации за улесняване на живота ни не само в битов план, а и за вършене на работа. В предизборната си програма от АБВ говорехте, а и лично Вие, мисля, че беше Ваша идея, например да се въведе електронен регистър за обществените поръчки и всичко да бъде открито и както трябва. Как във Вашата сфера Вие това ще го задълбочите? Националният съвет за тристранно сътрудничество винаги е съпроводен с някакви тайнствености. КНСБ мисля, че бяха инициатори, Пламен Димитров от повече от няколко години иска заседанията да се излъчват онлайн, да бъдат открити за журналисти, а не да бъдат затваряни долу в някакви стаи, да гледат по някакви лоши телевизори и т.н. Комуникацията на Вашето министерство не е една от най-добрите с медиите. Какво ще направите в тази област?

Амбициите са ми големи. Веднага взимам Вашето предложение за Съвета за тристранно сътрудничество. Разбира се, ще огледаме внимателно комуникационната политика на Министерството на труда и социалните грижи. Даже вчера, когато поемах поста от г-н Христосков, обявих своеобразно състезание на колегите ми. Амбицията ми е да се стремим към едно от най-прозрачните, отворени и достъпни ведомства в страната. Така че, това ще ми бъде също една от задачите.

Можем ли да зарадваме Пламен Димитров задочно, че ще въведете онлайн излъчвания на заседанията?

Аз мисля, че е добре да се предават онлайн заседанията на Тристранния съвет и ще направя всичко възможно това нещо да се случи. Само че, не трябва да забравяме, че за да протичат тези заседания, те не трябва да бъдат само публична трибуна, на която да се излагат позиции, а това предполага една много добра подготовка на заседанията, изчистване на много от проблемите в работни групи предварително, за да може на самите заседания да има конструктивен тон и да търсим решения, а не...

Да го кажа малко улично, жаргонно – призовавате, ако се излъчват заседанията на Националния съвет за тристранно сътрудничество онлайн, това да не е шоу за правене на личен пиар на работодатели, синдикати и управляващи, така ли?

Това имам предвид. Благодаря за ясната формулировка. Мога да взема пример и от начина, по който примерно текат заседанията на комисиите в Европейския парламент. Те се излъчват всички на живо, но преди да се влезе на заседание, отделните политически групи имат една дълга работа в работни групи, в консултации и т.н., така че,  в заседанието вече до голяма степен се знае кой какво ще каже, на къде ще тръгнат обсъжданията и има желание да се стигне до резултат, а не да се представят пред публиката различни личности.

Да, много сте прав. Ние често излъчваме, именно поради тази опция, че има възможност онлайн да се излъчват заседания на комисии на ЕП и друг вид прояви, там наистина добре са направени нещата.

Забелязал съм нещо, ако ми позволите, в ЕП всичко е онлайн – това е принципът. Има закрити заседания на комисиите и консултации между представителите на различни парламентарни групи, но това е изключение. Правилото е всичко да се предава. В българския парламент е по-скоро изключение да се включат камерите и тогава, когато те се включат, просто залата, Вие го знаете добре, се променя неимоверно. Изведнъж почват по друг начин да се държат политиците, стават остри. Вчерашната дискусия е един добър пример за това...

...уникално зрелищна!

Едно шоу пред хората, което беше абсолютно безполезно за държавата. Не се говореше за политика, а всеки търсеше кого да напада. Аз самият удържах колегите от АБВ да не станем и ние да отговаряме на абсолютно безсмислените и глупави заяждания по наш адрес. Не това трябваше да бъде тона.

Къде са младите във Вашия обсег на действие като министър на труда? Знаете, младежката безработица вече, тук в България, по неофициални данни, е към 35%, към 38% е младежката безизходица.

Младите са на изключително важно място. Винаги където и каквото да съм работил, това сигурно ми е остатък, слабост към младежката политика от времето, когато и аз бях в тази възраст съм се занимавал и съм помагал на младежките проблеми. Не само безработицата. Младежката безработица е един много остър въпрос и има една програма, за която аз съм се борил в Европейския парламент – „Младежка гаранция”, която да подпомага...

...която е малко граничеща с програмата на ПЕС и лидера на ПЕС Сергей Станишев, нали така?

Ами да, тя беше позиция на социалистите, но аз преговарях по бюджета от името на социалистите. Мисля, че свърших доста работа, за да увеличат средствата за нея. Много е важно обаче не само да има средства, но и как тя работи. Това е едно от нещата, които ми се ще да променим въобще по политиката за заетостта – не е въпроса да се правят курсове, различни обучения и т.н., ако те не водят до трайно намиране на работа. Много ми се ще да погледнем на ефективността, по която се харчат парите. След като има нещо подобно, то ако не да гарантира, то поне да даде по-големи шансове на умния човек след това да започне работа. Но това е една от темите, иначе ако говорим за демография, проблемът е с раждаемостта в млади семейства, липсата на перспектива, липса на възможности за жилища...

Може ли да се мисли, г-н Калфин, за това да се дават на младите при определен брой... говоря за нещо социалистическо, може би ще ме упрекнат, но... ражда се едно дете – дава се апартамент, раждат се две деца, три – опрощават се задълженията по този апартамент...

Не знам дали чак апартаменти има възможност държавата да раздава, но при всички случаи трябва да се помогне на младите хора. Вижте какво е положението в момента – за млади и то образовани хора с дипломи няма работа. Ако има работа, тя много често не е по специалността, по която са учили. Заплащането, с изключение на 3-4 сектора, е изключително ниско, перспективата ти да създадеш семейство, да се устроиш, да родиш деца не е особено добра и това се отразява и на раждаемостта на младите хора. Тези проблеми трябва да започнат да се решават конкретно. Е, не съм готов да обещая апартаменти за младото семейство, но това което мога да обещая е да разгледаме всички тези въпроси в много детайли и да потърсим облекчение на живота и не с измислени програми. Примерно, една много добра програма за подпомагане на студентки млади майки се оказва, че по начина, по който работи в момента, тя на практика не е ефективна. Казаха ми от един университет, че от записани 200 млади майки студентки, след като са си получили помощта, са останали 7 да продължат обучението си.

Тук вече идва въпросът за гражданската съвест и от друга страна контролът на институциите, който да не бъде прекомерен, но да бъде ефективен. Деликатно е.

Не е нормално да се запишеш студент, за да вземеш – тя не е лоша сумата, вярно, че е еднократна – една добра сума, и след това да се отпишеш.

Това показва, че хората са в такава безизходица, че са готови да мошеничестват в тази област.

Това е така. Социалните програми не могат, а и не трябва никой да си мисли, че могат да разрешат всички проблеми на обществото. Но не трябва да се разпиляват публични средства, те трябва да отидат при тези, които имат най-много нужда и да им помагат не за трайно получаване на социални помощи, в общия случай – социални групи, които имат нужда от трайна грижа, а тези, които имат възможност, по-скоро да влязат в трудовия пазар и да продължат самостоятелно.

Но тук пак ще създам една проста координатна система, която съществува от години, г-н Калфин – социалните помощи и липсата на работни места. Тук трябва да влезете в диалог с новият министър на икономиката Божидар Лукарски. Какви възможности има да се разкриват за нови работни места от една страна, а от друга страна – социалните помощи на т. нар. „малцинства”, които раждат по повече от три деца и продължават нататък да взимат помощи. Това ще го ограничите ли до три деца, или? Къде е балансът в деликатността на този въпрос? И не на последно място ще Ви напомня, че в циганският етнос миналата година се родиха повече деца – не мога да цитирам точно колко, мисля, че над 50% - в сравнение с българчетата.

Знам къде е решението. Решението е да се стимулира повече раждаемостта при тези млади хора, които споменах вече – тези, които имат образование, но не виждат перспектива да раждат деца. А по отношение на броя деца в семейството - в програмната декларация пише „подпомагане активно до три деца”, което не значи, че ще спре подпомагането след третото дете и вчера имаше политически спекулации по този въпрос. Действително, един такъв модел с три деца за семейства е може би най-добрият демографски за България и трябва да се търсят и съответните стимули, които са свързани с родителството. Това не означава, че някой ще задължава семействата и ще ограничава раждането на повече деца, или нещо подобно, но в крайна сметка там родителите трябва да проявят своята отговорност.

Не, аз тук Ви насочих към един по-специфичен проблем. Той не е свързан само с дълга или желанието да родиш, да възпиташ и да образоваш повече деца. Той е свързан отново със спекулацията, за която споменахте, за вземането на помощите при майките студентки, тук в случая – с вземането на помощите при повече деца, за които даже не се и грижат, да не говорим за възпитание и образование.

За мен помощи могат да се взимат за деца тогава, когато родителите действително полагат грижа за тях. Рано е и не бих искал да влизам в много детайли, но има идеи и такива експерименти, които са правени и които за мен са успешни – помощите за деца да се дават в натура, например чрез платени такси в ясли и детски градини – там получават храна, получават образование, получават социализация, а не да се дават пари в брой на семейството. Но нека да мине известно време, то няма да е много дълго, но да вляза по-дълбоко в проблемите.

Разбира се, аз просто нахвърлям  така, без да навлизам в дълбочина, но последния случай – убитото 2-годишно дете от баща, който вероятно е бил зависим от наркотици или нещо друго, не съм точно в детайлите на случая, но фактът, че майката е отишла да потърси помощ в социалните служби и никой не й е обърнал внимание, а тези хора в службите знаете, че са изключително ниско платени.

Това е така и в същото време са доста обширни като администрация. За мен е по-добре да помислим за цялостната организация на Министерството, по какъв начин хората могат да се обръщат към него и как в него могат да работят действително мотивирани държавни служители. Но това също предстои най-вероятно през следващата година. Сега, това, което трябва да се случи най-спешно, е не някакви големи промени в администрацията, а запушването на недостигите до края на тази година, тъй като предишното правителство – това е наследство от правителството на Орешарски – е оставило доста големи дефицити.

И накрая шеговито да завършим - ако трябва и Вие с някаква песен да илюстрирате създаването на новото правителство, какво бихте ползвали?

Сега ме затруднихте...

Изненадах ли Ви? Да подскажа – Валери Симеонов го попитах дали би избрал „Батальонът се строява”, защото и той се затрудни.

Той е по военните неща...

А той ме заплаши и каза „Да не Ви пусна аз на Вас песента „Кой разплака доброто момиче” – не знам защо реши да ме разплаче...

Нещо оптимистично ми се ще да пуснем поне на този етап. Знам, че е тежко, знам, че е трудно. Проявихме максимална отговорност, намерихме съгласие между партии с различни политически ориентации. Важно е този експеримент в България да бъде положителен и да даде резулгат. Ще помисля и ще пусна и аз нещо във фейсбук, въпреки че не трябва политиката с това само да се ограничава.

„Моя страна, моя България”, обаче това е емблема на БСП...

Може, може и на г-жа Чакърдъкова някоя от песните, които са също много хубави, но нека да гледаме за политиката най-напред, а след това другото...

Изключително много Ви благодаря за този разговор, г-н вицепремиер. Ще Ви пожелая успех!

Благодаря Ви, приятен ден!

Благодаря Ви много, приятен ден!

Уважаеми слушатели, разговаряхме със заместник-министър-председателя по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин, представител на КП АБВ.