Министърът на външните работи  в интервю за БНР, програма „Хоризонт“

Г-н министър, според Вас ще е достатъчно България да се  придържа към европейската външна политика, доколкото я има, или  може да бъде и по-амбициозна и да следва и собствена външна  политика?

Бих обърнал въпроса - България може да участва във  формирането на европейската политика. Тогава и нашите цели ще  бъдат изпълнявани със съдействието и помощта и на Европейския  съюз. Всяка страна членка освен общата политика има и свои  собствени цели и задачи. България си има своите приоритети също, които може би не винаги ще съвпадат с европейските. Не бива да  размиваме нашето собствено лице единствено и само в общата  европейска политика.

Как виждате Вие основните цели и задачи към момента, а и  предизвикателствата? Виждате ли например грешки в българската  външна политика от последните години, които трябва да бъдат  спешно коригирани?

Трябва внимателно да преценим равнището на амбиция на  българската външна политика и да се концентрираме там, където  наистина са жизнените интереси на България - региона на  Балканите, Черноморския регион. Мисля, че трябва внимателно да  преценим ангажиментите си в други региони, които бяха във фокуса на вниманието на предишното правителство по начин, който не  отговаряше непременно на българския интерес. Имам конкретно...

Какво имате предвид?

...доста активните и крайни действия на предишното  правителство по отношение на ситуацията в Близкия изток и Южното Средиземноморие. Това е регион, който е важен за нас. Ние имаме нужда от стабилно присъствие, но то трябва да отговаря на  българския интерес, да се съобразява с нашите възможности и със  сигурност не бива да поставя на риск сигурността на страната и  на гражданите. Ще бъдем активни, но ще изпълняваме своя  собствена роля, а не роля, която ни е отредил някой друг.

След като споменавате деликатността на заниманието с  проблеми от Близкия изток, предполагам, си давате сметка, че на  един от първите съвети на външните министри, на който ще трябва  да участвате в Брюксел, ще се изправите пред темата за  включването или не на „Хизбула“ в списъка на терористичните  организации. Великобритания вече подаде искане това да се случи, не е нужно да го прави България, но вероятно от страната ни ще  се очаква позиция. Имате ли я вече, или тя ще се изработва  тепърва?

Една от първите ми задачи ще бъде да се запозная с  доказателствата, които са налице по отношение на ролята на  „Хизбула“ в атентата в Бургас, тъй като от публичната  информация, която имаме, не може да се направи категорично  становище или решение каква е тази роля и дали наистина имаме  основания да настояваме „Хизбула“ да бъде обявена за  терористична организация. Не бих искал да предпоставям. Трябва  първо да се запознаем с детайлите и тогава много бързо ще има  позиция. Разбира се, тя няма да бъде толкова обтекаема, че да не стане ясно каква е.

Това валидно ли е и за Македония, за която като, че ли в  последните месеци не бяхте много съгласен с твърдата позиция,  възприета от предишния кабинет? Ще смените ли курса?

Позицията трябва да бъде твърда, но и разумна. Българската  външна политика не може да прави резки движения. Пътят, по който тръгна предишното правителство, трябва да бъде вървян, тъй като договор за добросъседство трябва да бъде подписан. Впрочем да  припомня, че това е идея, която беше лансирана за пръв път от  правителството на Станишев в периода 2005 - 2009 година. Това е  добра идея. Ние трябва да работим тя да се случи. Тепърва ще се  запозная докъде са стигнали преговорите и какви са конкретните  проблеми, които стоят между двете страни за подписването на този договор. В същото време смятам, че нашата политика към  Македония трябва да бъде доста по-комплексна, да върви на доста  по-широк фронт. Би следвало да помислим за конкретни стъпки,  които да водят до повече доверие на най-високо политическо  равнище - нещо, което липсваше в последните години. Ние имаме  нужда от значително интензифициране на контактите на всички  равнища, особено на най-високо политическо равнище. Оттам  нататък принципната ни позиция е ясна - Македония трябва да бъде член на Европейския съюз, това е в интерес на България, но  конкретните стъпки дотогава предстои да бъдат уточнявани, защото Македония пое едни ангажименти към предишното правителство и  смятам, че те трябва да бъдат изпълнени.

Сега към България и повереното Ви министерство. Планирате ли  някакви радикални промени в състава, структурата, начина на  работа?

За радикализъм е трудно да се говори, но факт е, че  наследството не е добро. Министерство на външните работи трябва  да бъде по-активно, повече фокусирано, както казах, върху  приоритетните цели на България. Има какво да се направи по  повишаване на компетентността на състава както в министерството, така и в задграничните представителства. Но ако някой очаква  масови чистки, това не е в намеренията ми, да не говорим, че  няма и как да се случи. Мисля, че елегантният подход е как да  повишаваме капацитета, което не значи непременно уволнения и  назначения. Част от тези неща могат да се случат, когато хората, с които разполага министерството, получат възможността за изява и бъдат на позиции, които отговарят и на техния интерес, и на  техните способности. Министерството трябва да продължи да се  отваря към млади хора, млади експерти, които, първо, да получат  възможност за изява, а и, второ, да имат шанса да израстват в  кариерата.

Как се отнасяте към темата дипломати с досиета или картончета,  която остави извън борда и много добри професионалисти, които не са били доносници?

Аз мисля, че начинът, по който много от тези хора бяха  унижени, е едно от недостойните действия на предишния кабинет и  на предишния външен министър. Тази тема допускам, че ще  присъства в много от въпросите и коментарите, особено в първите  седмици. Но както казах, ще направим така, че всеки, първо, да  бъде оценяван според своите способности и качества и, второ,  тези хора да бъдат максимално полезни на министерството  конкретно, но като цяло и на страната си, защото това е  потенциал, който не бива да бъде разпиляван.

Давате си сметка, предполагам, че като дипломат номер едно  на България именно Вие може би ще трябва да отговаряте в Европа  на въпрос не е ли проблем това, че вашето правителство разчита  на подкрепа на една партия като „Атака“. Какво ще отговорите?

Нека съдят по делата, по решенията, по проблемите, които  поставяме и решаваме като правителство. Обликът на това  правителство няма да зависи и неговата политика няма да зависи  от крайните националистически идеи или от крайния социален  популизъм, който присъства в част от идеите на партия „Атака“.  Много често разликата между десницата и крайната десница се  размива и ние можем в част от изказванията на Бойко Борисов  например да съзрем доста по-крайни намерения от тези на Волен  Сидеров дори. Не приемам морален съдник по този въпрос да бъде  точно Бойко Борисов или ГЕРБ. Нямаме идеална ситуация. Разбира  се, че бихме предпочели БСП да има абсолютно мнозинство в  парламента, в краен случай БСП и либералната партия ДПС да имат  това абсолютно мнозинство. За "Атака" са гласували немалък брой  избиратели, които, както всички останали, очакват от това  правителство да решава и техните проблеми. Така че някаква форма на диалог със сигурност трябва да има. Не ме притеснява  европейската реакция. Притеснява ме по-скоро това, че този  въпрос се експлоатира по един недостоен начин от ГЕРБ, които  останаха в малцинство в това Народно събрание.

Какво си пожелавате?

Надявам се намеренията, които имахме в подготвителния  период, пишейки нашите проекти, да могат да бъдат реализирани.  Това изисква много усилия. Тези, които ме познават, знаят, че  нещата, с които съм се захванал, обикновено ги извеждам до  успешен край и съм работохолик. Смятам да внуша този дух и в самото министерство - повече работа и заедно с това повече  креативност, повече идеи. Влизаме в този Министерски съвет с  идеята, че имаме пред себе си 4 години. Има спешни мерки, които  естествено ще бъдат направени бързо, защото те не търпят  отлагане, но то ще бъде не защото очакваме мандатът да свърши  бързо, както някои внушават, а защото наистина са спешни.  Останалото мисля, че ще се получи. Аз съм по-скоро оптимист.