Вицепремиерът по еврофондовете и икономическата политика в интервю за предаването "Събуди се" по Нова телевизия

Какъв пример давате на всички, които се чудят защо дойдохте от Брюксел, за да станете вицепремиер вместо евродепутат?

Сигурно ще прозвучи много патетично или има такава опасност, защото в персонален план работата като член на Европейския парламент (ЕП) е много по-добра. Но все си мисля, че би следвало да е доказателство, че в политиката най-голямо значение имат мисията и целите, не точно службата.

Никой не вярва, обаче, в това.

Затова казах, че има ужасен риск да прозвучи патетично и го казах с тази уговорка.

Какво си помислихте, когато чухте премиера да казва, че нито е щастлив, нито е доволен?

Аз не мисля, че имаше много щастливи физиономии, въпреки че съзнавам, че голяма част от хората свързват влизането във властта обезателно с радост. Аз вече съм бил министър, всъщност, съм бил почти всякакъв и знам за какво става дума. Повярвайте ми няма поводи за ентусиазъм.

Тогава зрителят се пита наистина ли някой е до такава степен мазохист, че да продължава да прави нещо, което не го кара да се чувства щастлив?

Човек, за да си върши добре работата, особено в такава сфера като политиката, нарочно не казвам, че е професия, трябва да има нещо, което да му дава ток, нещо което да му дава енергия. Признавам си, че вероятно при различните колеги или при различните играчи има сценарии какво ти дава енергия. Аз споменах преди малко, с уговорката, че има риск да звучи много патетично, че това, което ме движи е това, в което вярвам. Считам, че България би могла да бъде по-богата, по-смислена, по-стабилна, по-силна държава, по-добро място за живеене и на всичкото отгоре имам претенцията, че зная как.

ГЕРБ взеха ресорите, където има много пари. тежките оставиха на партньорите си. За пример здравето на Петър Москов, финансите при вас, еврофондовете при вас.

Не е съвсем така.

Защо?

Това в никакъв случай не са малки министерства, нито са със скромно влияние, нито са със скромен ресурс. Простете, но съвсем нормално е този, който поема отговорност за управлението за държавата, защото истината е, че колкото и да твърдим, че отговорността следва да се носи пропорционално на участието или на подкрепата, отговорността за всичко случило се и всичко не случило се ще падне основно на едни плещи. Така че е нормално този, който носи отговорността да има, в крайна сметка, необходимите инструменти да гарантира, че прави това, което иска да прави. Аз не приемам коалиционната формула като някакво вътрешно надхитряване или както казват, понякога хората с укор, разбира се – разрязване на баницата. От този кабинет трябва да се формира един работещ екип, иначе нищо няма да се получи.

Представяте ли си как ще се разбирате с г-н Лукарски, честно, ама често, защото сте и вицепремиер по икономическите въпроси?

Аз мога да работя и с някой без да се разбирам с него, както често се е случило, но по-добрата работа за продуктивна работа с адекватни резултати е наистина да се разбираме. Ако има някаква доза неразбиране това не би дошло от мен.

Как намирате министъра на икономиката Лукарски, тогава, в едно изречение?

Нов, това е в една дума. Това е безспорно един нов министър на икономиката. Аз съм с г-н Лукарски сме обречени да работим заедно.

Борисов каза още при срещата с Жозеф Дол, че ако се състави правителство и то бъде гласувано в Народното събрание първото, което обещават заедно с Дол е, че веднага ще бъдат освободени европейските средства.

Това са две оперативни програми и то не ключовите. Това са „Околна среда“, и „Регионално развитие“. Разбира с,е вече има доста направени плащания и точна сметка колко стоят пари като блокиране е трудно, но двете програми са на обща стойност над 6 милиарда лева. Това е огромен ресурс.

Има ли риск да ги загубим част от тях?

Естествено, че има и голямата задача оттук нататък е да се решават въпросът с двете спрени оперативни програми. Втората задача, не по-малка, колко може, по-скоро да стартираме вече настоящия, не следващия програмен период, той е 2014-2020 година. Там ни чака, така да се каже, 7,4 милиарда евро и само от нас зависи кога ще започнем да ги ползваме. В този смисъл ще се въздържа от конкретно число, но категорично трябва да кажа, че малкото оставащи дни до края на годината ще използваме всеки ден и всеки част загубата да бъде по-малка. Най-добрият вариант, много нереалистичен е, изобщо да няма загуба.

Т.е. загуба ще има, по-вероятно, провеждам аз.

Борбата е да бъде малка.

Наличието на вицепремиер по социалната политика означава ли, че освен за асфалт това правителство ще заложи като приоритет и хляба, доходите?

Кой реши, че асфалтът обезателно е противопоставен на хляба и кой допусна, че някое не е малко, нашето може да бъде толкова нечовеколюбивно влагайки пари в асфалта без да е сигурно, че те всъщност, носят стойност?

Ще ви кажа кой е – Сергей Станишев

Да, съвършено права сте. Илюзия е, че асфалтът е противопоставяне на хляба, напротив. В крайна сметка, единственият вариант хората да бъдат по-богати е България да има растяща, развиваща се икономика. Няма как да имаме развиваща се икономика, ако нямаме най-базисните неща, които има една нормална европейска държава. Тук започваме с инфраструктурата – пътища, не само и пътища и железници, но не бива да оставаме само там. Както казваше една моя приятелка, бивш еврокомисар, по настояще в ЕП – хубаво е, че правите пътища, но не бива да спирате само до пътищата, защото иначе това, което ще се случи – чудесните млади хора, които имате да избягат по хубавите пътища, които сте направили.

То се случи. Обаче, аз искам да си говорим не здравословно, честно.

Хайде да опитаме.

Меглена Кунева каза, че това, което сте сътворили в четворката каре за карти, впрочем, не знам дали играете карти, е като да караш колело по наклон нагоре, обаче. Вие умеете ли?

И в буквалния и в преносния смисъл умея да карам колело, макар че на млади години имам няколко тежки падания с велосипед. Въпреки всичко нямам страх от карането на велосипед. Колкото в преносния смисъл – единственият сценарии да се постигне добър резултат, тук изобщо не говоря за оцеляване на този управленски формат и всички здраво да въртят педалите, без значение дали се движим по нагорнище или по равно.

С кого ще ви е по-трудно, според вас, с патриотите или със сестринските партии от ЕНП?

Ако се движим в същия режим на нездравословна откровеност трудностите имат съвсем различна геометрия. С част от тезите и исканията на колегите от „Патриотичния фронт“ (ПФ), там са необходими допълнителни разговори, аргументи от моя страна. Не че не ми звучат добре, а няма как да се случат. Ефектът ще бъде обратен.

Дайте пример.

Давам ви веднага един конкретен пример – ако се въведе тест за българския език на децата, които постъпват в първи клас и тази заявката, която имат те в тяхната програма, ако те не знаят добре български да се записват на нарочен курс заплатен от родителите. Това, вероятно, на една голяма част от българите звучи добре, дори много добре. Само че суровата истина е, че ако се въведе една подобна мярка тези деца или поне една огромна част от тях, никога няма да станат ученици, което ще бъде пагубно. С колегите от Реформаторския блок (РБ), въпреки високата степен на идеологическа близост, там според мен, имаме да преодоляваме. Като казвам имаме, като че ли, повече от тяхна страна натрупано едно недоверие.

Не отдавате ли това недоверие на някаква доза завист също така?

Разбира се, или може би, не точната доза завист – чувство за самосъхранение. Това е в спорта, когато се бориш или когато си в двубой с някой, който е по-голям и по-тежък трябва да бъдеш далеч по внимателен.

Извинете за личния въпрос, но защото стана публична тема – изпълнихте ли онази заръка на Борисов да се ожените? Каза, че няма да ви търпи повече ерген.

Благодаря му за търпението, все още съм ерген, поне от формална гледна точка. От фактическа все още живеем със Светлана.

Не се ли замислихте поне за момент дали няма да ви е по-добре в Брюксел?

Няма да бъда съвсем откровен, ако не призная, че подобна мисъл не ми е минала през главата. В крайна сметка, работата в ЕП е интелигентна, компанията е приятна, обсъждат се политики на нови едра кройка. Дори и да има спор, той е от гледна точка на жлъчта и от гледна точка на рисковете е много по-малък от цялата острота на политическия живот тук. Но ще се върнем съвсем в началото на разговора, когато ме питахте точно за това и мисля, че аз дадох отговор. Вероятно не е бил съвсем убедителен.

Плачете ли?

Плача, макар и рядко. Разбира се, много по мъжествен е отговора, че очите ми винаги са сухи, устните стиснати.

Обещайте нещо конкретно преди да слезете от колата.

Аз винаги съм бил пестелив от гледна точка на обещания. Не ми се иска да обещавам някакви конкретни параметри, примерно свързани с европейското финансиране или примерно икономическите параметри за 2015 година. Единственото, което лесно бих могъл да обещая, защото винаги работя, е да дам цялата сила и всички способности, които имам без да се опитвам да звучи патетично.