Интервю на министъра на регионалното развитие и благоустройството за предаването „Тази неделя“ на бТВ

Един от най-рейтинговите министри в първия кабинет на премиера Борисов – бившият и сегашен министър на регионалното развитие и благоустройството. Започваме интересен разговор. Вчера на гости ни беше червеният бизнесмен Георги Гергов. Той каза прелюбопитни неща, има своите очаквания към новото правителство: „Генерале, яка ти душа“. Ще издържи ли Бойко Борисов? Яка ли е душата му според вас?

Убедена съм, че е яка. Мисля, че го доказа и в този месец на много тежки преговори, когато и пое отговорността да се водят тези преговори и лично да поеме управлението на държавата, на кораба, който е с много пробойни и е загубил курса. Така че именно неговата генералска душа се надявам да удържи кораба, да го върне към курса и да започнем да запълваме пробойните.

Какъв е вашият усет, прав ли е г-н Гергов в това, което той казва, че ключът към дължината на живота на вашия втори кабинет е в ръцете на Бойко Борисов, че наистина една сутрин, ако нещата не вървят, той може да се събуди и да каже „Баста, дотук“?

Безспорно, министър-председателят е този, който е крепителят, насочващият курса на движение, от една страна. И от друга страна - този, който виждаме и в момента, в рамките на управлението вече, трябва да намери баланса, да прави компромисите, за да може нещата да се случват и да вървят напред. Към момента смятам, че нещата са сравнително подредени, балансът, координацията... Разбира се, има къде да търсим подобрение, но се подреждат по един добър начин.

Колкото до важния въпрос за отношението ви към бизнеса – ще му дадете ли спокойствие?

Определено, това е една от основните ни цели. Това, което казахме, самият министър-председател Борисов това каза – поемаме държавата в този труден момент, защото сега е важно да я поемем. Лесно е да поемеш една държава, когато имаш излишъци и всичко е спокойно и стабилно. Поемаме сега именно, за да подкрепим бизнеса, държавата и стабилността в тази тежка зима. Когато има едно стабилно правителство и то има доверие на европейските партньори, международно доверие, това първо успокоява бизнеса, успокоява инвеститорите и дава възможност те да работят. Така че това беше и основната причина, една от основните причини за формиране на правителството. А и като приоритети в рамките и на управленската ни декларация, сега разписваме и детайлна управленска програма – това е във фокуса на вниманието.

Кажете ми, министър Павлов, вас заболя ли ви душата сега, като влязохте в старото си министерство и видяхте какво наследство ви оставят, какво наследство имате?

Определено, не само ме заболя душата. Знаете ли, болно ми е затова, защото намирам много неща в министерството на етапа на развитие, в който ги оставих март 2013 г. И ако мога да дам пример, понеже в петък водих моята дъщеря на една прекрасна премиера – постановка в Националната опера, „Спящата красавица“. Имам чувството, че в някои неща, ако направим това сравнение - просто сме се уболи на вретеното, всичко е заспало и замряло, няма развитие, няма прогрес, няма надграждане и сега просто се събудихме и започваме отново там, където сме спрели.

Ужас. Много се надявам да не е 100-годишен този сън.

Тази година и половина ще трябва да я компенсираме – няма 100 години да я компенсираме, но със сигурност първите две години от мандата ще трябва да компенсираме първо щетите на тази година и половина и чак тогава ще можем да започнем да надграждаме. Защото можи ако бяхме сега май-юни 2013 г., щях да ви кажа: оттук нататък надграждаме, работим в тези направления, тук реформираме, тук строим, тук преговаряме и ще ни се получи. Сега това, което мога да ви кажа, е: първо трябва да се върнем назад, да стабилизираме ситуацията, да събудим всичко от това забвение, от този дълбок сън, в който е потънало, и чак тогава да започнем вече да надграждаме, да разширяваме.

Т.е. вие живеете с усещането, че не започвате от кота „нула“, а от по-назад от кота „нула – от минус тръгвате, за да започнете да градите нещо?

Факт е, да. Безспорно, точно това е не само моето усещане. Тогава, когато правихме приемо-предаването със служебния кабинет – нормално е всеки министър, предавайки на своя /…/ министър, казва къде какво. Някои от репликите на колегата Захариева ми направиха най-силно впечатление, най-болно ми стана.

Какво?

Например Програмата за енергийна ефективност в жилищата – там, където говорим за санирането на сградите. Тя каза „Година и половина нищо не е работено“.

Е нали ни беше много важна тази програма?

Година и половина не са проведени… Аз ги оставих на ниво търгове и тръжни процедури, да се изберат изпълнители да ремонтират сградите. Тя, в рамките на служебния кабинет, са успели да обявят някои от процедурите. Но ето – за година и половина нищо.

Какво друго?

В пътния сектор. Ето, вчера бяхме на инспекция на магистрала „Марица“ с колегата Московски – там има огромно закъснение, от година и два месеца. Това е с всеки един проект, на който отидем на инспекция или на който направим преглед на нещата такива, каквито са – те или са замразени, или имат закъснение, или не се работи по тях с необходимия темп. И това са фактите. И аз го казвам не за да се оправдавам в началото на мандата. И по наше време имаше проблеми по проектите, някои не вървяха, други вървяха по-напред от графика и знаете колко изпреварващо сме се опитвали да работим. Но ето, вижте и еврофондовете. При спрени европейски фондове, специално програмата за регионално развитие и програмата за околна среда, нещата са критични. В края на програмния период – спрени програми, недостатъчни плащания. В края на годината ще загубим огромни суми.

Колко пари? Какви са тези огромни суми, които ще загубим по „Регионално развитие“?

Не ми се иска да кажа конкретно число към днешна дата, за да си дадем шанса до края на месец декември, когато ние всъщност трябва да ги разплатим, или по-скоро последната възможна дата за разплащане с тези средства – до края на месец ноември, по изключение до 10 декември. Давам пример – в програмата за регионално развитие трябва да разплатим, имаме едни рискови 106 милиона. Към днешна дата, ако трябва да направим разчета, тези 106 милиона евро са много рискови. Всяко едно евро от тях, което успеем да разплатим, ще е победа и е разплатено. Но всичко, което от тези 106 милиона не разплатим, просто на принципа и на правилата, по които се дават тези фондове, остава неусвоено за България и ще се приспадне от общия бюджет средства за България. Това са фактите – да работим да минимизираме щетата. Тя, така или иначе, е милиони.

Кажете ми за зимната неподготвеност на част от областите в България. Потресох се от това, което представихте в петък – тази карта на областите в България, които са подготвени, неподготвени или полуподготвени. Нека още веднага да кажа, че всъщност Софийска област, Перник, Плевен, Стара Загора и Смолян са неподготвени. Т.е. ако сега падне сняг, какво се случва с тези области?

Направих национално съвещание миналата седмица с всички фирми, които са ангажирани със снегопочистване, разбира се и с всички областни пътни управления. Направихме разбор към тази дата каква е ситуацията и какво е състоянието. Там, където имаме червени зони – три са основните проблеми, които имаме там. Първо – липса на сключен договор, нов четири годишен договор за зимно поддържане, тъй като договорите изтичат тази година. Това е първият голям проблем, с който се сблъскваме. Необявени от предишното правителство навреме договори за избор на изпълнител…

Говорите предишното правителство – служебното, „Орешарски“?

„Орешарски“. То трябва време, знаете - една процедура трябва между 3 и 6 месеца, а договорите изтичат сега, ноември и декември. Имаме сключени договори за зимно поддържане и съответно изтичащи договори.

Ама защо? Те са живели с идеята, че в България ще е вечно лято ли, не разбирам?

Ами, и аз не мога да разбера. Както се казва, да не гледаме назад, да гледаме напред. Затова Смолян например е червен, защото Смолян е с най-тежки снеговалежи, винаги са били подготвени най-добре за зимата, но сега е в червено, защото договорът изтича в края на ноември, нямаме сключен договор. Част от търговете са проведени, но още няма избран изпълнител, текат процедури по обжалване и всичко такова. Така че това е първият проблем.

Добре де, как ще наваксате това закъснение, ако утре падне сняг?

Ще ви кажа, сега ще ви кажа. Вторият проблем, с който се срещаме: там, където все пак има снегоподдържащи фирми или има договори, или те все още не са изтекли, ситуацията е, че няма достатъчно машини. Ето, на места се изискват 66, налични са 4. На трети места третият компонент, който гледаме, е наличието на химикали и сол, с които трябва да обработваме. Ами, тях също ги няма – повече от 60% от необходимите химикали ги няма. Аз, въпреки всичко и въпреки липсата на финансови средства – това е четвъртият…

Казахте, че 10 милиона за снегопочистване и въобще поддръжка на пътищата за зимата са изхарчени през лятото за рязане на някакви храсталаци.

То е много важно да се режат храстите – нека да бъда разбрана правилно.

Това не го отричам като шофьор.

Рязането на храсти, на клони, които падат на пътя и го задръстват, когато им натежи снегът, оправянето на мантинели и маркировки, и закърпването на дупки е най-важно, за да се подготвят пътищата за зимата. Но вместо това да се направи за магистралите, за всички тежки старопланински проходи в държавата, са правени такъв тип дейности по много малки третокласни пътища, по които няма товаропоток от автомобили, а там, където е най-тежко, това не е направено. За мен това е…

Прокуратурата възнамерявате ли да сезирате за тези нередности, които сега откривате?

Със сигурност ще сезираме компетентните органи, но сега сме фокусирали усилията си върху това през тази седмица, която започва - всъщност ние буквално от утре, 17 ноември - обявяваме началото на зимния сезон. Това означава, че започваме да плащаме на фирмите за готовност, 24-часова готовност, ако завали сняг, те да осигуряват поддържането на пътищата. До края на седмицата, която започва утре, ще направим препроверка и се надяваме тези червени зони, които виждаме днес, да бъдат прекоригирани и вече да попаднат поне в жълтата графа, което означава, че техниката е на място, макар и не 100%, и че необходимите химикали да започнем зимния сезон ще бъдат налични. Това за мен е най-важното. И още един проблем, който имаме – променен е законът в този изминал период, така че се налага в големите градове, в урбанизираните територии да почистват също почистващите фирми, които са ангажирани с магистралите.

А не общините.

А не общините. Това е голям проблем, по три причини. Нивото на поддържане, включително техниката, с която се поддържат магистрали, няма как да очакваме тя да почисти градски пътища, където минава градският транспорт – да кажем в едно Габрово, защото там трябва много специфична техника. Там има коренно различни изисквания за това как да се изчисти снега. Решаваме ги проблемите. Горещо се надявам другия петък да мога да кажа „Свалихме критичните области до по-малко“. Това е нашата цел.

Точно това щях да ви питам на финала – като министър на регионалното развитие и благоустройството, можете ли да си сложите ръка на сърцето и да кажете „Аз гарантирам, с моя екип, с опита, който съм натрупала през годините, че ако утре падне дебел, пухкав сняг над България, това няма да скове и обществения, и стопанския ни живот, че България няма бъде блокирана буквално от тази ледена прегръдка“?

Виждате червените зони – нещата наистина са много сериозни и много критични. Но това, което наистина мога да гарантирам, лично аз и целият екип, които работим в тази сфера, е, че ще направим всичко възможно да направим максимална мобилизация. Затова въведохме коренно различни изисквания – техниката да е мобилизарана, да е преди снеговалеж още на място. Направили сме необходимото да създадем организация и с органите на МВР, и с органите на „Автомобилна администрация“ да контролираме този процес, да го контролираме по различен начин, защото контролът е много важен в крайна сметка. И най-важното е да мобилизираме техниката. Ще дадем всичко от себе си да го направим. Но апелирам и към всички водачи – не тръгвайте, ако е тежка обстановката, не тръгвайте, ако знаете, че се очаква снеговалеж и ако не сте подготвени, ако нямате зимни гуми, ако нямате вериги. Това е най-важното – взаимно да си помогнем, защото всички сме в крайна сметка пътуващи по тези пътища. Най-важна е безопасността, това ни е топ-приоритет.

Ние сме едно общество, една държава в крайна сметка.

Разбира се.