Още с анонсирането на следващия ни гост в социалните мрежи заваляха много въпроси към него. Това е така, защото разговорът е изключително важен, не само защото той е министър в новото правителство, а и защото социалната ситуация в страната, обективно погледнато, никак не е добра. Нали така, господин Калфин? Добър вечер.
Добър вечер. Факт.
Един цитат от седмицата, ваш, ми стана интересен. Вие казахте, че е хубаво едно семейство да има три деца. Но да, за министър това може и да е добро изказване, но за баща на една дъщеря, както е във вашия случай?
Прав сте, аз имам една дъщеря със съпругата ми. Не е най-добрият модел това нещо. И тогава, когато говорим за демографията в България, процесите са много страшни. Защо и аз със съпругата ми, и много семейства в България имат по едно дете, е по-дълга тема. Но това трябва да се промени действително.
Да, децата са хубаво нещо, особено когато са повече, нали?
Те са хубаво нещо не само в семейството, държавата ни има нужда от ново поколение, защото действително демографската картинка е много лоша, ако се запази така.
Въпросът, който е в главите на всички нас, без да противопоставяме никого, е какво правим, ако ще има насърчаване на семейства над три деца, какво правим с такива хора като Сашка, която е останала без деца, взели й ги социалните, държавата ги гледа? Тя дори не е отишла да ги види.
Тук има две неща. Едното се нарича отговорно родителство. Едно семейство може да има колкото деца поиска, въпросът е, че то трябва да поеме отговорност за тяхното отглеждане – така, както свещеникът от Сливен е поел отговорност и очевидно, че децата получават необходимата грижа. Но да родиш деца, които след това да не полагаш никакви грижи, да не знаеш къде са, да не можеш да ги нахраниш, да ги изпратиш на училище – това няма как да се насърчава.
Две неща. Свещеникът от Сливен каза, че не е много доволен от отношението на държавата към факта, че той има толкова деца. А пък и за семейства като Сашка това е някакъв начин на препитание – колкото се може повече деца, за да може да имат социални помощи.
А социалните помощи за кого отиват, за грижа за децата ли? Очевидно, че не. Иначе децата нямаше да бъдат отнети от семейството. Тогава, когато едно семейство може да полага грижи за децата си, държавата трябва да застане зад него. Тогава, когато не иска, когато разчита да вземе в брой някакви детски надбавки и да ги похарчи за нещо друго, тогава това не може да се случи. Затова говорим примерно част от надбавките да са в натура, да се плати детската градина, яслите, тези деца да отидат да се социализират, да работят…
Добре, как го правим това? След трето дете какво ще се прави?
Има една интересна статистика. Страшно много семейства в България биха искали да имат три деца, но нямат. Нямат, защото не могат да си го позволят. Има много хора, които искат да имат дете и не могат да си го позволят. И тук Фондът за подпомагане на бременност също е изключително важен. На тези хора трябва да се помогне. Тези, които раждат деца и след това отказват да поемат каквато и да е грижа за тях, то това не може да бъде насърчавано. Тогава помощите не трябва да отидат при родителите, трябва да отидат при родителите, трябва да отидат в училището, в детската градина, в яслите – там, където децата ще получат съответната грижа.
И мислите, че по този начин можете да го пресечете това нещо?
Ами най-малкото ще се спрат хора, които действително получават детските надбавки. Те излизат от джобовете на цялото общество и отиват не за децата.
Добре. Въпрос, на който знам, че всички зрители очакват да чуят отговор. Само да погледна към контролния монитор. Виждам в социалните мрежи, че ви питат за пенсиите. За това дали ще има 13-та пенсия. Ето, един наш зрител казва: „В Гърция има 13-та пенсия, при положение, че всички говорят, че Гърция е много по-зле от нас“.
Тук даже не бих гледал в други страни. В България един от основните проблеми е с ниските доходи. Ние говорим вече 15 месеца има дефлация, намаляване на цените. Някой не трябва да си помисли, че това е много хубаво – цените падат и всичко е щастливо. Това означава, че хората не могат да купуват. Само че, когато има дефлация, икономиката спира. Фирмите няма на кого да продават, данъците няма от кого да се събират, те се събират от ДДС основните. Така че ограничаването, свиването на доходите влияе изключително зле върху цялата икономика. Да не говорим, че увеличава страшно много параметрите на бедността в България. Не със свиване на доходите могат да се решават икономически проблеми. Това е общото разсъждение.
Е, какво правим с 13-та пенсия? Ще има ли?
По отношение на 13-та пенсия и на коледната добавка към пенсиите, аз поех ангажимент и не съм се отказал, и няма да се откажа да търсим всички резерви действително да бъдат получени такива средства. Вярно е, няма пари, които да са някъде на купчинка и да е добро желание да вземем или да не вземем, да дадем на хората или да не дадем. Бюджетът е в изключително лошо състояние. Било защото три правителства управляват този бюджет за една година, било защото е изготвен или неуправляван както трябва.
Като казвате това ми изниква в съзнанието изказването на финансовия министър Горанов, който казва: „Всеки иска да е добър и благороден. Има право да е добър, когато го прави със свои средства. Аз благороден с чужди средства не искам да бъда“. Това категоричен разнобой между вас двамата ли е?
Не. Аз мисля, че с господин Горанов не през медиите би трябвало да водим диалог помежду си. Той е избран, за да управлява чужди пари.
Ама той казва: с чужда пита – коледни надбавки.
Да, финансовият министър управлява чужди пари. Той управлява парите на държавата. Със собствените си пари ако иска да се занимава, ще се занимава в семейството си. Тогава, когато отговаряш за средствата на държавата, то тогава ти отговаряш за тях. Това не е благотворителност с чужди пари.
Тогава ще има ли 13-та пенсия, коледни надбавки?
Ситуацията в бюджета, аз понеже много време съм се занимавал с бюджет и много добре разбирам притесненията на финансовия министър, и нямам никакво намерение ние да се превръщаме в традиционната сценка – социалният министър иска и е добър, а пък финансовият е лош. Аз разбирам проблемите в бюджета. И съм готов да обсъдим конкретни идеи. И се надявам следващата седмица това нещо да стане – и с господин Горанов, и с премиера.
Обяснете една идея просто хората как могат да получат коледни надбавки. Това не се е случвало отдавна. Това е нещо, което ви интересува.
Значи, коледните надбавки бяха замразени по времето на Дянков. След това миналата Коледа и за Великден имаше надбавки…
И сега дали ще има пак? Колкото и символични да са тези пари, защото те са смешни суми, да си го кажем направо.
Те са малки суми действително, но говорим за възможностите на обществото, и за необходимостта. Много фактори има тази зима, включително повишените цени на електроенергията. Да, те ще се компенсират на тези, които получават енергийни помощи. А на останалите, които не получават? Важно е да помогнем на хората тази зима да преживеят. Откъде могат да се намерят? Могат да се намерят по два пътя. Единият вариант е да се потърсят и това ще направим максимално някакви резерви в рамките на бюджета на НОИ, а другото е да потърсим все още резерви или преизпълнение на това, което е заложено, макар че остава един месец до края на годината, в актуализацията на бюджета. Но, според мен трябва да положим всички усилия. Аз в никакъв случай отсега не бих казал: няма средства за коледни надбавки.
Добре, това не го казвате вие, казва го финансовият министър.
Мисля, че предстои разговор с него.
Споменахте зимата, та си спомних – в предизборната кампания казахте, че ни чака много тежка зима. Какво имате предвид, вече като министър?
Тежката зима е свързана с икономическата ситуация в държавата. Вижте, че икономиката, отново ще се върна към дефлацията, това е най-тежкия бич за една икономика. Икономиката е в почти замръзнало състояние, големите инвестиции ги няма. Европейските средства сега започват да се отпушват някои от тях, които бяха спрени. Няма ресурс в икономиката. Няма възможности да се увеличат доходите, което е нещо изключително важно и според мен трябва да бъде приоритетна задача в следващите месеци. Затова трябва да потърсим всички резерви и да помогнем на хората, които най-много се нуждаят тази зима. Напролет мисля, че могат да се правят вече по-добри политики и по-спокойно. С новия програмен период, с новите средства, които ще идват от Европейския съюз, надявам се да се създаде и по-добра среда за икономиката. В крайна сметка социалната сфера не може да решава икономическите проблеми. Работните места се създават в реалната икономика, богатството се създава в реалната икономика.
Спомням си, преди време тук гостуваше директор на една много голяма болница в столицата, който каза, че парите, които трябва да дадем за КТБ, всъщност се равняват на много голяма част от парите за здравеопазване. Какви са социалните измерения на случилото се с КТБ, имате ли представа вече?
О, имам, да. Ако гледаме тази сума, с която ще се подпомогне Фондът за гарантиране на депозитите, това е горе-долу субсидията, която бюджетът дава в НОИ всяка година – около два милиарда лева. Това означава, че примерно, да не излиза популистки, но пенсиите биха могли да бъдат увеличени значително, разбира се еднократно – за една година, с тази сума. Но това са огромни пари – два милиарда. И когато хората виждат, че това нещо се случва, защото някой е злоупотребявал, а някой друг не си е свършил работата да го спре навреме, няма как да ги убедите, че те трябва да понесат най-голямата тежест за това и да се каже – за вас няма, но ще има за тези, които са злоупотребявали.
Има ли някакъв разнобой в правителството, усещате ли, със своите колеги по отношение на следващите стъпки към КТБ и кризата КТБ?
В правителството не. Но аз още бях в Народното събрание тогава, когато дойде ръководството на БНБ. Мисля, че там има доста сериозни различия с това какво е трябвало да направи БНБ. Факт е, че досега никой не е направил анализ колко струва на икономиката всичкото това, което се случи в КТБ, кой не си е свършил работата, къде отидоха средствата – всичко това са въпроси, които стоят.
Отново въпрос от социалните мрежи. Как се чувствате в ролята на политически номад, ви питат.
Аз не съм политически номад. Аз защитавам идеи общо взето от 1992 година, откакто се записах в кварталната си организация на БСП, даже 1991-ва, ако не се лъжа. Някои други хора номадстват с идеите си. Това, за което аз се боря и продължавам да полагам усилия и в момента, е за едно по-справедливо и по-социално общество. Мен не ме интересува това, че някоя партия решава, след лидера си по една или друга причина тръгнала, да забрави основните си социални послания. БСП се отказа от собственото си предложение за промяна на плоския данък. Ние казахме, че ще го подкрепим в АБВ миналата седмица, а се оказа, че те самите не си го подкрепят. Кажете ми къде е принципът и кой номадства.
Колко време ще продължи този брак, някои го наричат брак по сметка, между партиите, които подкрепят правителството?
Ако е брак по сметка, той може да е по-дълготраен. Сметката в случая…
Така ли?
Да.
Ама кой ще плати сметката тогава?
Сметката в случая е, че до такава степен са достигнали проблемите в държавата, и това го показаха последните избори, политиците трябва да си извадят изводи. Половината хора не гласуваха, а другата половина не дадоха на никого доверието си, разпиляха гласовете в парламента. Ако не разберем сега, че хората чакат действително някакво съгласие, някакви действия, които да са в национален интерес, а не партийни боричкания, то тогава политиците не ставаме за нищо.
Да свършим с нещо хубаво. Говорихме си за Крисия, споменахме децата в началото на нашия разговор. Вярвам сте гледали снощи.
О, да, да, с приятели бях. Страхотна беше Крисия. И Ибрахим и Хасан също.
Е, кажете, вие сте бивш евродепутат, беше си най-добрата.
Най-добрата беше действително. Да са живи и здрави децата и родителите им, и тези, които направиха от тях това самочувствие, което видях. Страхотни са.
Благодаря ви за това гостуване. Ивайло Калфин в един много важен разговор в „120 минути“.
29.01.2018 
Цецка Цачева: Истанбулската конвенция за борба с домашното насилие над жените не води до промяна в българската конституция