За първото тримесечие на т. г. бюджетът за онколекарства е обичайният, но за следващите е намален наполовина, казва министърът на здравеопазването пред в. „Дума”

Д-р Андреева, защо приехте да станете министър на здравеопазването?

Повече от 10 години работя в системата и стъпка по стъпка съм се изкачвала в йерархията - бях специализант, лекар, участвах в управителни органи на болници, на Столичния медицински холдинг, а от година и половина съм директор на болница "Шейново", макар предимно в общинското здравеопазване, имам известен управленски опит и заради множеството проблеми, с които се сблъсквах, ми се наложи бързо да се ограмотявам. Но през последните 2 години все по-често си говорим с колегите, че не само болницата, но и цялото здравеопазване започна да се задъхва. И докато преди това нещата се усещаха само от мениджърските екипи, сега се усеща от цялото съсловие. И макар че напоследък това е клише, нито медицинските служители, нито пациентите са доволни от здравните грижи. Помислих си, че е крайно време да спра само да се оплаквам, а да се опитам и нещо да променя. Истината е, че не очаквах предложение за министерски пост, по-скоро виждах себе си в законодателната власт, но след разговори с г-н Орешарски и с г-н Станишев постепенно започнах да свиквам и с тази мисъл. Защото тяхното виждане е, че такъв пост трябва да се поеме от човек, който има опит в системата и поне до момента в професионален план не е компрометиран.

Кое е първото нещо, което смятате, че трябва да направите като министър?

Допреди няколко дни много смело заявявах първите си стъпки. Но от 2-3 дни получавам информация за правене на кадрови и нормативни промени в последния момент. Независимо че служебният министър обеща в парламента, че няма да прави повече промени, в понеделник е променена наредбата за трансплантации в частта за стандарта, назначават се хора, провеждат се набързо конкурси на държавни болници, подменят се хора в комисии, например в т.нар. фонд "Ин  витро"... Така че все по-малко съм склонна да давам конкретни обещания, защото не знам какво точно ще заваря, дали те няма да ме задължат с някакъв ангажимент, не знам какви бомби със закъснител са заложени. Така или иначе има няколко изключително важни приоритета, които трябва в спешен порядък да се бъдат решени и се надявам да имам възможността за това. Това е спешна реформа в "Спешната помощ", защото в момента тя не работи на ниво. Там проблемът е преди всичко кадрови - колегите са немотивирани както от финансова гледна точка, така и от гледна точка на защитата им - изплашени са след последните случаи на нападения, има проблем и със специализациите на колегите ми. А спешната помощ работи на фронтовата линия на здравеопазването, тя е възлово звено в оказването на медицинска помощ.

Не е без значение и оборудването на спешните центрове, а последните линейки са купувани по времето на министрите Гайдарски и Желев...

Така е, автомобилният парк е много остарял, но в момента най-важни са кадрите. Парламентът трябва в спешен порядък да приеме законодателни промени, които да гарантират безопасността на колегите.

Второто важно нещо е отпадането на лимитите в болничната дейност. Болниците са със статут на търговски дружества, но не могат да генерират печалба или да поемат изцяло издръжката си в условия на ограничаване на прихода. Това трябва да се промени в най-кратки срокове.

Това означава промяна в методиката на НЗОК за финансиране на болничната помощ, нали? Но управителят й д-р Пламен Цеков я защити преди дни в парламента...

Да, той се опита да го направи, но не може да се лимитира дейност - когато пациентът има нужда от медицинска помощ, той трябва да я получи.

А касата има ли достатъчно средства, за да финансира надлимитната дейност?

Бюджетът на касата е достатъчен според мен, стига средствата да се разпределят балансирано. Прави впечатление, че в последните години имаше избрани болници, на които се даваше сериозен финансов ресурс, а други бяха ощетени. Ще дам за пример "Шейново", където за м.г. бе изработена дейност за 3 млн. лв., а за т.г. касата даде 2,5 млн. лв. От тези лимити страда най-вече общинското здравеопазване и най-големите болници. От информацията, изнесена от служебния министър, оставам с впечатлението, че големите болници все повече затъват, там са най-големите просрочени задължения - те колкото повече работят, приемат и лекуват пациенти, толкова повече задлъжняват. Това още повече доказва колко са недофинансирани клиничните пътеки... В тази посока има много работа.

Управителят на касата онзи ден призна в парламента, че от 1,5 млрд. лв. за болнична помощ 300 млн. се управляват неефективно. Това са двойно повече пари от това, което се предвижда да се похарчи до края на годината за онколекарства. Ще поискате ли ревизия на средствата?

Ще поискам среща с Надзорния и Управителния съвет на касата. Те са и контролни органи, и част от задълженията им е контролът върху изразходването. Обяви се, че са изразходвани неефективно тези пари, а нищо не е направено.

Третият приоритет е регулацията на цените на лекарствата, особено тези за социалнозначимите заболявания като рака, диабета, астмата.

Скъпоструващите лекарства бяха прехвърлени в касата, имате ли идея за връщането им в МЗ, при условие че напоследък според пациентски организации сега хората имат по-лесен достъп до най-съвременни терапии?

Според мен ГЕРБ прехвърлиха дейностите от МЗ към НЗОК само за да оправдаят липсата на 2-та милиарда лева от здравните осигуровки на всички ни. Категорично екипът, с който правихме програмата, сме на мнение, че всички разписани от закона дейности, които трябва да се ръководят МЗ като представител на държавата, трябва да се върнат там. Това не са дейности, които може да бъдат покривани от здравните осигуровки на хората. Ваксини, социалнозначими заболявания, интензивна помощ, репродуктивно здраве и пр. са все дейности, които са ангажимент на държавата и тя не трябва да се отмята от тях и да ги прехвърля на плещите на здравноосигурените, защото това са дейности от национална сигурност.

От друга страна, предстои да се види кой е по-добре работещият механизъм. Аз не виждам пречка търговете да се правят в болниците от гледна точка на достъпност. Но бюджетирането на тези лекарства трябва да бъде отговорност на държавата. Вчера разбрах, че за първото тримесечие на т.г. бюджетът за онколекарства е обичайният за първото тримесечие, но за следващите е намален наполовина в сравнение с предходни години. Ако не намерим механизъм да си върнем тази дейност и тя да бъде финансирана и от републиканския бюджет, още утре ще се изправим пред невероятен проблем - хората няма да имат лекарства, защото няма кой да им ги плаща... ГЕРБ са заложили доста мини по пътя ни и тепърва ще видим какво ще гърми. Затова смятам, че и в НЗОК, и в МЗ трябва да се направи финансов и юридически одит, за да знаем откъде тръгваме.

Ще се наложат ли според Вас кадрови промени, които да гарантират успех на идеите ви?

Да. За мен резултатът винаги е свързан с хората, които провеждат дадена реформа. Може би ще има и сериозна редукция в администрацията в МЗ, защото тя е прекалено раздута и тромава. Освен това и оперативният екип - хората, които носят отговорност, ще бъдат напълно нови лица, преди всичко експерти.

А откъде ще дойдат пари за стабилизиране на системата?

Средствата в бюджета като част от БВП наистина не са достатъчни, но според мен при рационалното им разпределяне и планирането на разходите във времето, а не ситуитивно, както се правеше напоследък, може да стигнат. Друг път е мотивацията на хората, които не се осигуряват, да започнат да го правят.

Как ще мативирате тези хора? Част от тях просто нямат финансова възможност за това.

Огромната част от хората не са доволни от услугата, която получават - това заявяваха те по време на предизборните ми срещи. Основна причина за това е разбитото доверие между пациенти и медицински служители. Това е най-трудното, защото най-трудно се връща доверие и се изчиства име. В последните 3 години управляващите се постараха доста да съспият кариерите на лекарите.

Как ще бъде решен проблемът с малките общински болници и болниците в пограничните райони? Какво ще правите с населените места, където в последните 3 години бяха закрити близо 20 малки болници?

Преди управлението на ГЕРБ имаше един доста добре работещ механизъм. МЗ съвместно със сдружението на общините изработваше списък на малките болници в погранични и труднодостъпни райони. Това бяха около 50 болници, които получаваха директна финансова помощ от държавата. Не голяма, но достатъчна, за да могат да работят спокойно и хората да разчитат на адекватна медицинска помощ. Огромен проблем е, когато такава малка болница бъде закрита в място с недобре развита инфраструктура, а населеното място е далеч от други здравни заведения. А България е една от европейските страни, които са на последно място по достъпност до лечебни заведения... Затова по мое мнение, трябва да се проведат срещи със сдружението на общините, за да видим как да бъде подпомогнато здравеопазването на тези райони. Уви! Закритите болници трудно може да бъдат възстановени, защото със закриването им и медицинските кадри напуснаха тези населени места, но смятам, че може да бъдат изградени спешни центрове с медицински екипи, които да могат да окажат спешна помощ и след това да транспортират хората до най-близките лечебни заведения.