Министърът на външните работи, в интервю за предаването  „Здравей, България“ на НТВ

Новият министър на външните работи Кристиан Вигенин в  студиото на „Здравей, България“. Добро утро.

Добро утро.

Добро утро. Успехи на Вашия нов пост.

Благодаря.

Искам да започнем с един цитат, нещо, което вчера каза  служебният премиер Марин Райков, когато предаваше властта.  Първият тест за държавничество включва отказ от реваншизъм и  постоянни революции. Ще правите ли революции, г-н Вигенин, на  полето на дипломацията?

Не. Сигурно точно полето на дипломацията е последното място, където трябва да се правят революции, особено за държава, която  ясно е направила своя избор. Тя е член на Европейския съюз, на  НАТО, така че не знам какво би значело революция в дипломацията  или в Министерство на външните работи по отношение на външната  политика на страната. А иначе, че има неща за коригиране, за  префокусиране, за промяна на начина на работа, промяна на фокуса  на политиката, защото тя като цяло няма да се промени, но  фокусът ще бъде различен, различни ще бъдат приоритетите, така  че от тази гледна точка революция - не, промяна - да.

За реваншизма нищо не казахте.

Реваншизъм... не мога да си представя реванш към кого и какво.

Ами, например дипломатът Марин Райков беше предложен от  министър Марин Райков на премиера Марин Райков и това май не Ви хареса, а човекът просто е искал да се  върне на предишната си работа. Ама, на друго място.

Аз не знам дали специално по случая „Марин Райков“ се налага да коментираме, защото аз ясно заявих и в медиите, а и на него  лично, че нямаше да има никакъв проблем, ако беше изчакал.  Новото правителство без колебание щеше да го върне на  посланически пост, тъй като той е един от дългогодишните  дипломати на България, не като награда за това, че няколко  месеца се е жертвал като министър-председател, както излезе едва  ли не…

А в качеството му на добър дипломат предполагам.

…но защото той е дипломат и той имаше място отново да се  върне в дипломатическата служба.

Казвате имаше.

Продължава…имаше, говоря в минало време, защото  решението беше взето така или иначе от предишното правителство.  Не смятам…

Не защото ще се намесвате там в друга посока, ще спирате  решение.

Нямам, нямам намерение да спирам решението за г-н Райков. То  е взето, процедурите са задвижени и той ще бъде, очакваме,  разбира се, пак това зависи от отсрещната страна, но тъй като  вече изтече информацията, че става въпрос за Рим, той ще бъде  посланик в Рим. Искам да подчертая обаче, че в следващите дни ще  прегледам внимателно останалите 7 назначения, които бяха  направени от служебния кабинет.

Това беше следващият въпрос всъщност. Ще ревизирате ли там?

Между тях има безспорни хора, но и някои, които не са  безспорни, така че без това да изглежда като реваншизъм, мисля,  че е редно новият министър и новото правителство да направят  този преглед.

Да кажем конкретно обаче кои имена Ви притесняват.

Не, няма да коментирам имена. Искам все пак да подчертая, че  въпросът е и принципен. Аз отново, както го направих преди  няколко дни, смятам, че не е работа на служебния кабинет да  назначава посланици, защото тук се губи балансът, който е  предвиден между институциите по конституция, тъй като  предложението идва от правителството, а указът се подписва от  президента. В случая със служебното правителство то е назначено  от президента. На практика по този начин се отнема контролът и  този баланс между правителство и президент, но не мисля, че  трябва да се връщаме към този въпрос. Държа обаче да подчертая,  това не бива да се възприема като прецедент, който да бъде  повтарян в бъдеще. Трябва да имаме ясното съзнание, че ако  някога се наложи отново да има служебен кабинет, това ще бъде  позицията ни и тогава. Не бива, не трябва…

Да се надяваме да не ни се налага често.

…служебен кабинет да прави такива неща.

Да Ви накарам все пак…

По принцип говоря, тъй като не мисля, че ще бъде скоро подобна  ситуация.

Да Ви накараме все пак да коментирате конкретни имена. Дали  Швейцария скоро ще остане без посланик? Там Миглена Плугчиева в  момента работи.

Тя се справя като посланик и аз лично, а доколкото разбирам и  президентът няма намерение…

Въпросът е, че може би би се справила добре и като вицепремиер. Нейното име е в залаганията за втори, за тайнствения втори вицепремиер.

Това знае само г-н Орешарски. Не съм се интересувал и не е моя  работа кой е вторият вицепремиер.

И не са Ви поставяли за задача да мислите за заместник в  Швейцария, например?

Не, макар че всъщност има доста незаети посланически постове,  които трябва скоро да бъдат съгласувани. Ако се наложи, бихме  мислили и за там, но доколкото разбирам от профила, който очерта министър Орешарски, мисля, че Швейцария няма да остане без  посланик, но нека да видим.

Имахте ли време да прегледате днешната преса?

Не, нямах време да прегледам днешната преса.

Ами, да Ви кажа тогава. От всичките заявени от вас намерения на  полето на дипломацията днес всички колеги вадят едно, и то е:  „Вигенин връща посланиците на Държавна сигурност“.

Аз не знам откъде са стигнали до този извод.

Може би от изявлението Ви, че те са били унизени и че всеки  трябва да бъде оценяван според качествата си, че това е  потенциал, който не трябва да се губи. Това са Ваши думи, аз  произволно ги цитирам, но правилно, коректно.

Да, да…

Един вид ще делите на добри и лоши.

Аз нямам, нямам никакво съмнение, че има няколко теми, които ще  се въртят, и бях убеден, че това е една от темите, която ще  бъде в центъра на интереса - какво прави Вигенин с посланиците  или дипломатите, които са били в Държавна сигурност. Искам да  припомня, че стоя зад думите, които съм казал. Това беше наша  позиция още по времето, когато Николай Младенов реши да разсипе  дипломатическата служба, започвайки една безсмислена война. Има  решение на Конституционния съд на Република България, искам да  подчертая, че тогава аз питах изрично и Катрин Аштън, която е  върховният представител за външна политика на Европейския съюз,  имам нейния отговор, че посланиците, дипломатите в Европейската  служба за външна дейност се оценяват по техните качества и  способности. Така...

Така, има известна разлика обаче. Конституционният съд дава  това решение, но всъщност бивши посланици осъдиха  министерството, доколкото си спомням, нали така беше, които бяха  върнати в България. В България няма закон за лустрацията, това  е факт, така че правни основания за това няма. Чисто морално  обаче тези хора не са ли възпитаници на друга система, ученици  на друга система? Нали трябва да признаем, че, така, светът от  времето на студената война се е променил доста вече.

Ами, трябва да зачеркнем нашите родители, баби и дядовци, и те  са продукт на една друга система. Аз самият също съм продукт на  тази система.

Но те не представляват България пред нашите партньори, нали?

Не, не, не бих влизал в тази тема. Мисля, че е време  да престанем да се фокусираме върху този въпрос. Не ми се ще  след днешното предаване това да бъде също, така, основната  новина за това, което съм казал. Нито някой ще има предимство,  заради това, че по някакъв начин е бил репресиран от предишния  министър, имам предвид министър Младенов, нито пък по някакъв  начин трябва да търсим противопоставяне между едните и другите.  Дипломатическата служба е много специфична. Пак казвам и  подчертавам, на първо място ще се преценява по техните качества  и способности, но казвам на първо място. Има и други критерии,  сигурно това ще е един от тях. Така че…

С президента говорихте ли, как ще работите с него на тази  плоскост, защото той прекратяваше мандатите на близките до  службите посланици? По предложение на Николай Младенов.

Аз пак казвам, изобщо не смятам това да бъде център на  проблемите, с които ще се занимавам. Време е тази тема да  престанем да... в такава степен да я поставяме във фокуса на  нещата. Не мисля, че ще имам някакъв проблем с президента. Искам  да напомня само, че дори и министър Младенов не стигна докрай,  когато започна тази офанзива, защото и той самият остави поне  няколко човека, които бяха принадлежали към Държавна сигурност,  но все пак останаха на дипломатически постове, не бяха върнати в  Министерството на външните работи, така че има някои  необходимости, с които трябва да се съобразяваме. Подчертавам  все пак, че моята задача, така както я виждам, поне що се отнася  до самата администрация, състава на Министерството на външните  работи, ще работя за продължаване подмладяването на състава,  привличането на нови кадри, мотивирането на млади хора да идват, да остават в дипломатическата служба, защото хората там трябва  да усещат подкрепа и да имат самочувствието, че са български  дипломати и техният глас се чува. И тука да отворя скобата, че  България трябва внимателно да преценява своите приоритети и да  фокусира вниманието си там, където наистина може да има тежест и  където състоянието на държавата ни в момента позволява ние  наистина да имаме решаващ глас…

Като с Македония например, за тяхната евроинтеграция.

А това са като цяло Балканите, евроинтеграцията като цяло,  не само на Македония, на останалите страни от Западните Балкани, Черноморския регион. Даже ние коментирахме, че това, което ние  трябва да направим, е да имаме една активна балканска политика в  Европейския съюз и активна европейска политика на Балканите.  Това ще бъде едно от водещите неща, които смятам да правим в  следващите четири години.

Ще продължите ли политиката на Николай Младенов спрямо  Македония? Какво всъщност ще бъде отношението на държавата ни?  Ще искате ли подписването на Договора за добросъседство? И тона дали ще запазите, защото през последните месеци беше, така, наложен един доста твърд тон спрямо Скопие?

Аз смятам, че трябва да бъдем реалисти, по отношение на  Договора за добросъседство ние трябва да продължим нашите  усилия. Аз държа този договор да бъде подписан. Тука не може да  има компромис, особено на етапа, на който вече сме стигнали. Още  повече, че това е една идея, която възникна още по време на  правителството на Станишев, която беше изоставена за повече от  три години от правителството на Борисов и се сетиха в последния  момент отново. Усилията ще продължат, това е едно от първите  неща, с които се занимаваме. Още тази сутрин съм извикал екипа  по преговорите, за да коментираме докъде са стигнали нещата.  Македония е първото нещо на практика, с което смятам да се  занимая още днес, защото предстоят важни решения, ние трябва да  имаме позиция подкрепяме ли начало на преговорите с Македония.  Искам да кажа, че проблемът на Македония вече, особено след  последните месеци, изобщо не е само България и съответно  проблемът за името с Гърция. Има процеси вътре в Македония,  които текат, които водят, така, към някои негативни изводи както  в страните членки, така и в Европейската комисия, Европейския  парламент. Но като казахте тона, аз смятам, че трябва да  направим много повече за разширяване на обхвата на отношенията с  Македония, не може всичко да се сведе само до този договор, не  бива подписването му само по себе си да се счита за успех,  защото въпросът е как той се изпълнява. И в същото време трябва  да разширим максимално политическите, икономическите контакти,  защото това ще даде възможност за изграждане на повече доверие,  а по този начин да отпаднат и част от проблемните въпроси, които  ни тровят отношенията, а всъщност не са толкова сложни. И  най-накрая трябва да отнемем възможността екстремисти от  македонска, а често и от българска страна да определят тона на  отношенията, защото тава създава излишно напрежение. Ако има  ясни позиции на политическо равнище, те ще бъдат определящи,  когато няма такива позиции, няма контакти, тогава остава, така,  крайни медии да определят този…

За да има, да, за да има такива екстремистки настроения, има  среда за тях, това е истината.

Е, разбира се, но отнякъде трябва да се почне.

Някъде около паметника на цар Самуил в Скопие може би се  въдят тези настроения.

Така, ако фактът, че немалко, така, изявени личности от  българската история се намират по площадите в Македония, особено  в Скопие, мисля, че е още едно доказателство за нашата обща  история и в този смисъл едно от другите наши изисквания,  очаквания за съвместно честване бележити личности и дати, би  трябвало да се случва от само себе си, тъй като очевидно тази  обща история се признава и от македонската страна, поне от  гледна точка на, така…

Фактическото й съществуване.

Да.

Добре. разбирам, че доказателства за участието на „Хизбула“  в атентата в Сарафово ще искате. Според Вас от информацията, с  която разполагате до момента, Вие бяхте и евродепутат, има ли  основание да се приписва това деяние отвратително на  групировката.

Сега, да има предвид, че приемането и предаването стана  вчера в три часа и между другото това беше една от първите теми, които коментирахме.

Аз затова питам за информация, която сме имали и преди в  качеството Ви не на министър.

Да, сега ще ви кажа. В предишното си качество аз нямах  никаква информация, тъй като разследването течеше и единствено,  което имахме, бяха устните уверения на двамата министри, особено  на министъра на вътрешните работи, за обоснованото  предположение. Но понеже тази тема е важна, още вчера в  координиращата среща с генералните директори се уточнихме още в  понеделник да се направи една експертна среща с участието и на  други институции, които имат отношение по този случай. Изискал  съм доклада, който е бил предоставен на предишния министър, ще  се запозная внимателно, тъй като част от информацията очевидно  не е публична, и на тази база ще обсъдим и ще преценим каква да  бъде и позицията на България като цяло по въпроса терористична  организация ли е „Хизбула“ или не. И дали...но искам да  подчертая, че трябва да разделим двете неща. Не може решението  за „Хизбула“ да се опира единствено и само на атентата в Бургас  и предполагаемата връзка с „Хизбула“.

Ако Европейският съюз очаква това решение да бъде взето, или  страни членки искат то да бъде взето, България би била склонна  да го подкрепи, но все пак нека имаме целия кръг доказателства,  защото ако нашите не са достатъчно убедителни, пак казвам, аз не  го знам към тази сутрин, към днес, към днешна дата, ако не са  достатъчно убедителни доказателствата за Бургас, редно е да има  и други, за да може да се вземе това решение на Европейския  съюз.

Друг важен въпрос, Великобритания, страховете там от  български емигранти. Как трябва да отговорим на Острова и има ли  наистина опасност сериозна вълна българи да нахлуят там и да  източат здравната система, от каквото се опасяват?

Няма никаква опасност. Между другото доста адекватна беше  реакцията на българския посланик в Лондон преди няколко месеца,  ако не се лъжа. Ние ще продължим усилията да убедим нашите  партньори, че тази кампания е безсмислена. Сега, факт е обаче,  че тя се води от, така, от една политическа сила, която е крайно  дясна. Аз съм, вече мога да кажа бивш колега на Найджъл Фарадж, който е, така,  една от колоритните фигури в  Европейския парламент. Ще се опитаме не само на, така, на ниво  декларации, но с конкретни примери, доказателства да убедим  британската общественост…

Може да го запознаете със Сидеров.

…че такава опасност от българските емигранти няма, още  повече, че всъщност българите, които са във Великобритания в  момента, са сред, така, хората, които, поне една голяма част от  тях, заемат важни позиции във финансовия бизнес например. Това  не са този тип емигранти, каквито има немалко във Великобритания  от страни извън Европейския съюз, които са реално тези, които  създават проблемите и към които всъщност британското общество,  така, изпитва... се засилва известна нетърпимост. Така че искам  да уверя не само българите във Великобритания, а и в други  страни, където не с такива мащаби, но има подобни настроения, че  ние ще направим всичко, за да ги защитим. Те не заслужават  подобно отношение и това ще го направим както чрез европейските  институции, така и в двустранните ни контакти на всички равнища.

Добре, благодарим Ви, господин Вигенин. Новият министър на  външните работи, ръководител на българската дипломация, беше наш  гост.