Предложението за реформа, което идва от прокуратурата, е за една много по-ясна структура на отговорностите между различните нива, казва министърът на правосъдието в предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

Здравей, България. Христо Иванов ни е на гости, добро утро и добре дошли.

Здравейте.

Ще говорим и за онзи тефтер, който взриви държавата дотолкова, доколкото и вие видяхте, че ситуацията с него говори за тежки медицински показатели на правосъдието у нас. Имаше прехвърчане на искри заради ваше интервю преди дни, в което използвахте това определение. Сотир Цацаров каза, че едва ли ще занимава и ЕК с един бележник. Да започнем по същество –преправено ли е това тефтерче? Вие за себе си разбрахте ли от десет на Д.П. или от Д.П. на десет е преправено? И после ще говорим за глобалното.

Това в контекста на това, че фактът че тефтерчето и всичко, което става около тефтерчето, защото то не е просто едно тефтерче, може да ни подложи крак и за един следващ евентуален доклад на ЕК. Защото има някакви знаци, че няма да има добри новини от там.

Нормално е медиите да се фокусират върху тефтерчето, цифрата, преправянето на инициалите и обществото. Но моята работа е да се опитам не толкова аз да си отговоря на този въпрос и сега да се включа в общата спекулация, а да се погрижим институциите да дадат ясен отговор на този въпрос.

И дадоха ли?

След като продължавате да ме питате, очевидно ясен отговор няма в общественото пространство.

Вие задавате ли си този въпрос – Десет и Д.П. или Д.П. и десет? И така ще вървим към общото.

Питате ме дали аз си го задавам?

Да. И дали имате отговор.

Аз всякакви въпроси си задавам. Но пак ви казвам, фокусът не е в моя личен отговор, който имам. Въпросът е този тип факти да има ясна институционална реакция за тях. и докато нямаме ще имаме проблеми и тефтерчета ще имат значение. Така че в случая дали тефтерчето ще попадне, конкретно този инцидент с неговото извезване от театралната сцена, дали ще попадне в доклада на комисията също не можем да знаем…

Неслучайно или случайно го нарекохте театрална сцена?

Старая се да не казвам неслучайни.

А ще уточните ли защо наричате театрална сцена мястото, на което (не се разбира…) тефтерчета или не се изваждат тефтерчета?

Добиват, нещата, леко театрален един такъв привкус. Така ми се струва на моменти. Въпросът е, че това което ще попадне в доклада със сигурност са институционалните реакции. Дали институциите са могли да реагират адекватно, дали са връщали развитието ан събитията към усещането за реалност, а не за някаква театралност. Това е фокусът на комисията. Те имат специален термин за това нещо – (не се разбира…), т.е. една последователност от адекватни институционални действия. Това е нещото, което изглежда колегите в Румъния по-добре от нас…

Извън доклада, извън това, което излъчваме навън. Аз като български гражданин се питам мога ли да разчитам на прокуратурата да разследва до край един случай обективно и да търси истината или може да бъде съучастник в прикриването и? Това е важно за мен като български гражданин.

Заедно с прокуратурата работим заедно за да мога да ви дам един ден позитивен отговор на този въпрос и всеки един от нас да ви даде позитивен отговор. Разберете в България всички институции, не само прокуратурата, са в доста сериозна институционална криза. И това, че вчера ние обсъждахме реформи, които включват и вътрешна реорганизация на прокуратурата, показва това нещо. Но важно е и друго- че именно прокуратурата излезе с такива предложения за собствената си вътрешна реорганизация. Това е един изключително важен обществено-политически фактор, който се случва…

Трябва ли да наричаме това обрат?

…за първи път. Да , можем да го наричаме обрат. За първи път…

Защото, струва ми, се мненията в прокуратурата бяха други.

…се случва в нашата демократична история главен прокурор да излезе с толкова сериозна и задълбочена програма за вътрешна реорганизация на прокуратурата. Това е началото на един изключително сериозен дебат за това как да имаме работеща и ефективна прокуратура с добра мотивация за прокурорите вътре в нея. И за мен това е един изключително позитивен сигнал. Един ден да можем да кажем на гражданите, че те могат абсолютно да разчитат на българската прокуратура.

Обратът как си го обяснявате? Имаше интервюта, не само с настоящи и с бивши главни прокурори, всички главни реформи те ги възприемаха на контра, като опит да се меси някой в тяхната независимост. Докато сега виждаме, че се лансира дори идея за премахване на един текст, че тя е единна и централизирана, че всички прокурори и следовател са подчинени на главния прокурор. Предложението е това да се промени и да не е единна и централизирана. Идва от самата прокуратура това предложение. Как да си го обясним?

Предложението, което идва от прокуратурата е за една много по-ясна структура на отговорностите между нивата. То трябва да продължи да се дебатира. Аз се надявам, че редовите прокурори ще се включат много енергично в това нещо. Питате ме как се е стигнало до този обрат? Просто времето се променя. Просто всички си дават сметка, че така повече не може да продължаваме, че трябва не просто на очакванията на нашите партньори в Брюксел да отговорим - на българските граждани. Начинът, по който вие им поставихме въпросът „За вас какво е важно като български гражданин?“, това е начинът, по който всички, които ни гледат си поставят въпросът. И в този смисъл аз мисля, че имаме едно здравословно осъзнаване на тези реалности по върховете и на политическата система и на съдебната система. Започва един наистина сериозен разговор за това какво можем да направим, така че да има сериозни реформи. Тези реформи няма да се случат за 6 месеца и техния ефект няма да се усети за една година. Става дума за доста дългосрочни (не се разбира…).

Цацаров казва „Винаги ще има Д.П.“.

Питайте г-н Цацаров какво има предвид за това. Моята цел е полето – институционално, законово, в което хората с подобна роля на задкуслисни режисьори, каквото се предписва на човек с такива инициали, да се стесни силно. Защото конкретните хора, с конкретни инициали, независимо от това каква е тяхната конкретна роля, което в крайна сметка ние не можем да знаем, има системни причини да може да има такива играчи. Ние тези системни причини трябва да ги елиминираме постепенно. Демонтажът на тази система не нещо, което може да стане с еднократен акт. Но вчера и с тази позиция на прокуратурата, и с това, че в крайна сметка по върховете на съдебната система се формира един консенсус за подразделението ВСС, така че съдът и прокуратурата да почнат в рамките на съдебната власт да се управляват по различен начин, много по-добре съобразен с тяхната специфика, това са много важни стъпки в тази насока.

Трудно ли е да се обясни простичко, сложна е материята, какво значение има че половината от членовете на ВСС ще са от една квота, другите от друга квота? Как да го обясним разбираемо? Какво значение има?

Съвсем просто е. Съдът е една хоризонтална институция. Съдиите нямат шефове. Прокуратурата е вертикална институция и прокурорът работи в екипи, които трябва да бъдат ръководени от някой, който трябва да носи отговорност за общата работа. Те не могат да се управляват една вертикална и една хоризонтална институция по един и същи начин. За да могат и двете институции да имат адекватно администриране, така че да са ефективни и да работят добре, ние трябва да почнем първо с тази структурна промяна да ги отделим, така че да почнат, логиката на тяхното управление да съответства на техните функции и оттам нататък да почнем да ги правим ефективни.

Във Вашето тефтерче какво пише?

Не може да управлявате по един и същи начин кафетерията, тук в тази сграда и нюзрума, нали?

Да.

Това са различни…

Във Вашето тефтерче какво си записвате?

Аз нямам тефтерче.

Образно казано.

Критикуват ме доста, че нямам тефтерче.

Какво сте си отбелязали за прокуратурата? Независима и в интерес на гражданите ли е тя по начина, по които функционира или се използва според политическата конюнктура? Силните на деня използват ли я и как съумяват при тази независимост на главния прокурор,което е по Конституция, или понякога заради някакви други зависимости някои трябва да бъде ударен, а друг оправен?

За независимостта трябва да знаем едно друг нещо –тя не е написана нито в тефтерче, нито в конституцията, нито в Държавен вестник. Тя може да бъде единствено в главите на колективния манталитет. Такъв манталитет се изгражда бавно и трудно. Докато не е изграден рискът от нещата, за които говорите съществува и виждаме ситуации, в които доста обосновано можем да се съмняваме дали е така.

Например?

Всяка една ситуация, в която прокуратурата, МВР , съдът биват въвлечени в политически игри…

Имате ли примери или ще говорим пак възпитано?

Ще говорим възпитано. За вас е важно да има искри, да има пиротехника, да има напрежение и това е…

…(не се разбира…) шоу и да демонстрира нещо, искаме да разберем дали то катастрофира после или не?

… обаче освен да правим шоу е много важно в професионална точност да поддържаме тон, който ни позволява да прави тези стъпки напред. Когато ме питате защо има обрат, защо има толкова голяма стъпка напред това е част и от тона, който се опитваме да поддържаме. Така че разберете наистина е важно не само от гледна точка на моя медиен комфорт. Наистина е важно да можем да си говорим в съдебната система.

Ще има ли медиен дискомфорт за Вас, ако говорите по различен начин?

Не е проблем. Аз не мога да кажа, че оперирам в кой знаме какъв медиен комфорт, не знам дали сте забелязали. Не е проблемът в моя комфорт. Това ви казвам .Проблемът е и това, което ви важно е да мога да върша работа и да мога да си говоря с тези хора, така че да се движим напред, заедно.

Сега ще сменим темата. Промени в Наказателния Кодекс. Например в онази част или в онези части, в които хората имат усещането, сега ще ви дам един много жесток пример за това, усещането, че наказанията са несправедливи, не защото прокурорът не е поискал по-справедливо или съдията не е отсъдил, а просто защото така пише в закона. Със сигурност знаете онази трагедия от Стара Загора, в която едно 4-годишно момченце беше блъснато в пешеходна зона, Паоло. Майката има да ви каже нещо, мисля, че сте готов да я чуете. Майката на Паоло сега говори на правосъдния министър.

Красимира Иванова: Има много неща, които трябва да се дебатират, дискутират и че трябва да се вземе, може би като приоритет със Закона за движение по пътищата и да инициира промени в този закон. Аз съм далеч от мисълта, че министърът трябва да слуша мен, но има специалисти… Призовавам министъра да инициира една такава среща с тези хора, може би с близки, роднини на загинали, които пряко са въвлечени, лично в тази съдебна борба и да се направят по най-ефективния начин законите, така че да не са само в полза на убийците. Законът трябва да бъде в полза на народа. Ние също сме част от този народ. В почти всички градове в пешеходните зони има достъп на автомобили, а всъщност в НК такова понятие „пешеходна зона“ няма, не съществува. Не съм максималистка, не мога да искам доживотна присъда, все пак целта на закона е да поправи един човек. Но мисля, че три години е просто смешно за живота на едно дете.

Пример е това.

Това е пример.

Три години е присъдата.

Този пример е много важен, защото виждаме, че тази жена, която е преживяла една огромна трагедия, въпреки всичко има една изключително /…/ позиция, която за мен е много важна. Искам да го отбележим това нещо. Ние със сигурност ще проведем такава среща с колегите от МВР и специалистите, които се занимават с тази тема, за да видим… такива казуси често пъти стават повод наистина да видим къде системата не работи.

Убийство по невнимание – 3 години.

Убийство по невнимание, 3 години. Ще изследваме цялата тази ситуация.

Има и много други такива.

Аз не казвам, че това е единствената ситуация. Разбира се, че има и много други такива ситуации. Но не бива да мислим, че каквато и да е присъда би може да върне живота на…

Говорим за чувството за справедливост.

Чувството за справедливост…

Дали не се е изпарило някъде?

… се формира не само от размера на присъдите. Много е важно това, което каза тя, че има проблем с достъпа до пешеходните зони. Т.е. цялата среда и цялото приложение на закона е много важно, а не само крайният размер на присъдата. Така че в такива случаи ключовото е наистина да покажем, че действаме по целия параметър на проблемите. Размерът на присъдите, това, че има някакви (не се разбира…) и минало, това е най-лесното да се смени. С годините постоянно се увеличават тези размери и не можем да кажем че чувството за справедливост кой знае колко се е увеличило. Простото увеличаване на репресията, и тук не говоря за конкретния случай, аз не знам съда как е… какво е било доказано, какви са конкретните обстоятелства, присъдите се определят по много, фина е калкулацията. Така че не мога да коментирам конкретната присъда, но просто искам да кажа чувството за справедливост се изгражда от целия периметър на приложение на закона, не само от размера на наказанията. И в този смисъл е много важно да изградим наистина едно чувство за неотвратимост за прилагане на закона от малкото до голямото.

И по-малкото в случая е навлизане с автомобил в пешеходна зона, което е довело до страшното и голямото.

Именно.

За финал, за голямото, ако можете еднозначно да отговорите съвсем кратко, това, че прокуратурата ви подкрепи по ключови промени, да не влизаме отново във специфичните й детайли, означава ли,че ще имаме по-ефективно правосъдие и липса на злоупотреба с властта в правосъдието?

Означава, че правим важна крачка в тази посока. Никой не бива да очаква, че това нещо ще се случи седна конференция, с една позиция на министъра на правосъдието или на главния прокурор или с една промяна в закона. Разберете, това да имаме работещи институции е културна промяна. Тя започва с промени в закона, започва с всякакви мерки, но не можем да очакваме да се случи за 6 месеца или за една година. Това са реалностите и мисля, че всеки човек, когато се замисли за непосредствената си среда и колко трудно се случват промени в нея, може да разбере защо е така. Не можем да залъгваме хората с очакване за някакви чудеса, които ще се случат утре или следващата есен.

Благодаря Ви.