Вътрешно звено да проверява имотното състояние, банковите сметки и начина на живот на магистратите, предлага министърът на правосъдието в интервю за в. „24 часа”

Г-н Иванов, как ще коментирате чутото на дискусията в сряда за съдебната реформа?

Това събитие беше още един важен етап от оформянето на консенсус за съдебната реформа. Представители на всички важни съдебни институции и широко представителство на гилдията застанаха зад идеята за разделяне на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две колегии - съдийска и прокурорска. Бяха дадени ценни идеи и съществени поправки, но общият знаменател беше възприемането на актуализацията на стратегията за съдебна реформа. Все по-широко се споделя разбирането, че е дошло време да се направят някакви по-сериозни стъпки за реформа. И че трябва да излезем от състоянието на безвремие, което ни доведе до перспективата България да бъде изведена в един по-голям контраст с Румъния, и то не в наша полза.

С кои от досегашните критики сте склонен да се съгласите и от кои позиции не бихте отстъпили?

Въпросът дали ВСС да остане постоянно действащ, или да се върне към заседание на сесии продължава да бъде  дискусионен. Аргументите на едната страна са, че не е добре да се връщаме към предишен модел и че постоянно действащият ВСС има по-голям капацитет.

В полза на идеята за съвет на сесии, пък се изтъква, че когато членовете на съвета продължават да работят и като съдии, прокурори, следователи, това създава естествен механизъм на контрол от страна на колегите им, с които те продължават да делят общи кабинети.

За международната експертиза на прокуратурата и друг път съм казвал, че не съм сигурен защо предизвика толкова шум. Това е мярка, която цели участието на чужди експерти, когато се изработва необходимият нов организационен модел на прокуратурата. Не мисля, че трябва да се преувеличава като значение.

Предлагате ли намаляване на мандата на главния прокурор?

Темата за намаляване на мандата не само на главния прокурор, но и на “тримата големи”, защото тук те вървят заедно, е доста сложен технически въпрос. Действително, техните 7-годишни мандати са доста дълги, особено в период на бързо натрупване на демократичен опит, който трябва да можем да отчитаме в следващ цикъл, преди да сме го забравили.

Същевременно те са обвързани с мандатите на останалите органи на държавна власт и трябва да се разглеждат в контекста на мандата на парламента, на правителството, на ВСС. Така че тук става дума за много фин конституционен баланс и ние не искаме да предопределяме подхода в това отношение.

За нас е ясно, че тази тема е важна и трябва да се обсъди, при това внимателно. Целта ни беше просто да създадем гаранция, че такова обсъждане ще се състои, след като има обществен интерес към него, а не да налагаме една или друга идея.

Ако след обществен дебат се стигне до някаква идея и има политическа готовност да се направят промени в конституцията - да. Ако не се постигне, нещата ще останат по този начин. Но не е това фокусът на стратегията.

Какви са мерките срещу корупцията в Темида?

От една страна, всяко ограничаване на независимостта на съда е основа за неправомерно влияние и корупция и в този смисъл, като укрепваме независимостта, се борим и с корупцията.

Наред с това предвиждаме разширяване на кръга на обстоятелства, които трябва да бъдат декларирани от магистратите, включително фактически съжителства и принадлежност към различни сдружения, неформални и тайни общества.

Много важно е създаването на звено, което да прави задълбочена периодична проверка на всички потенциални индикации за корупция или точки за корупционен натиск, включително банкови сметки и преференциални кредити, начин на живот, който не съответства на доходите, имотно състояние или поведение на близки на магистрата, което повдига въпроси.

Подобно филтриране, правено от вътрешен за системата орган, може и трябва да бъде много силен фактор за превенция на корупцията. Въпросът не е просто да се декларират данни, но и да има кой да задава въпроси, да иска още информация и да “съединява точките” – нещо, което не се прави.

Вицепремиерът Меглена Кунева заяви, че е особено важно парламентът бързо да избере главен съдебен инспектор, чийто избор се забави твърде дълго, както и ВСС да избере председател на Върховния касационен съд (ВКС).

Трябва да си даваме сметка колко е вредно за страната впечатлението за безпътица в реформирането на съдебната власт от последните години. А вероятно най-ясният образ на тази стагнация е непроведеният избор на главен съдебен инспектор вече близо 2 г. след изтичане на мандата, което доведе до изпадането на този орган в безтегловност.

Докладът през януари не просто ще отчете проблемната ситуация в България, но ще го направи по начин, който да превърне в политически факт възприятието за голяма дистанция между България и Румъния. И от това ще има определени последици за България в Европа.

Разбира се, изборът на главен съдебен инспектор е ключов в това отношение. Нужно е не просто максимално скорошно откриване на поредната процедура в парламента. Това трябва да стане по един наистина убедителен начин, който да покаже, че процедурата ще доведе до убедителен, мотивиран избор, основан на качествата на кандидата, а не на предварителни договорки. Трябва да видим решително скъсване с опитите за партийно кадруване в съдебната власт.

Аналогично стоят нещата при избора на председател на ВКС. Много е важно колегите във ВСС да оценяват, че трябва да произведат един безспорен избор на процедура, която не повдига никакви съмнения относно равнопоставеността на кандидатите, и за мотивите, с които се взима едно или друго решение. Изборът на председател на ВКС не е просто назначение на администратор, но е дефиниране на “лицето” на съдебната власт, на това каква е визията ни за нея, каква искаме тя да стане.

Казахте да очакваме обективно негативен доклад на ЕК през януари. Имаме ли шанс и с какви конкретни действия можем да променим мнението на евроекспертите до края на декември?

Ние сме в трайна стагнация в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията и няма какво да направим, за да променим това нещо в кратки срокове, така че докладът да бъде друг. Той просто ще констатира този факт с всички последици от това. Много е важно обаче ние да покажем, че сме способни да формулираме някакъв план за излизане от това състояние и да почнем да работим по него.

Това, което можем да направим, е да дадем убедителна перспектива за промяна. Сериозното изпитание ще дойде след доклада – да го превърнем в дъно, от което да се оттласнем, а не в бюлетин за нивото на тинята, в която да продължаваме да затъваме.

Казвате, че предложението за участието ви в правителството е дошло от премиера, но преди година нарекохте Борисов и Цветанов “мутри”.

Цитирате стар фейсбук статус, който е писан в една доста разгорещена среда. Вторачването в “площадния” език, който съм употребил, не е нищо повече от опит да слезем на нивото на махленско сплетничене. Ако въпросът е за възгледите ми и тяхната последователност, както тогава, така и сега смятам, че политическата система и държавното управление у нас са болни и имат нужда от сериозни реформи.

Към онзи момент изглеждаше правилно или не, че протестната вълна от последните години може да доведе до поврат в това отношение. Днес за мен е ясно, че е по-реалистично промените да се случат чрез бавни индивидуални усилия на отделни участъци от “фронта”. И в контекста на този възглед за мен ключовото нещо в момента беше наличието на реална възможност да се направят конкретни реформи. Присъединих се към този кабинет заради тази възможност.

Оттук нататък единствено важното е дали ще успеем да направим реформи.