Министърът на земеделието и храните в предаването „Седмицата“ по Дарик радио

Министърът на земеделието и храните Десислава Танева в „Седмицата“, здравейте.

Здравейте. Добро утро на вас и на всички слушатели на Радио Дарик.

Има ли прелели язовири?

Нека в днешния ден първо да започнем с хубавото – да честитя Никулден на всички, които имат празник. Да им пожелая да са живи и здрави и да гледаме с позитивизъм и с добро на живота, за да ни се случват само добри неща. Нека в този ден да започнем с хубавото. По отношение на вашия въпрос – обстановката наистина е много усложнена и много тежка. Да, има някои язовири, които преливат, например язовир „Тича“ не от вчера, може би от завчера. Без да застрашават населените места, които са в близост. От тази сутрин вече на Елхово река Тунджа е минала критичното си ниво от 4 метра, има залети дворове.

Язовир „Жребчево“?

Язовир „Жребчево“, който беше под риск към вчера, към момента мога да кажа, че там обстановката е нормализирана. Всичко е под контрол от екипите на „Напоителни системи“, включително и в Елхово утежнената обстановка, в Гълъбово и в Раднево е още по-усложнена. Искам да кажа, че всичко е под контрол на държавните органи и кризисни щабове. Няма паника. Всички са в готовност, ако продължат наводненията да се предприемат съответните действия по извеждане на хората от домовете им.

Има ли евакуирани? Селата Радойново, Драка още онзи ден, община Средец.

Да, има евакуирани.

Заради язовира в село Зорница.

Всичко, което трябваше да се направи е направено. И пак казвам, и екипът на „Напоителни системи“, и персоналът, и останалите кризисни щабове работят по авариен план за бедствия при наводнения и всеки си знае задълженията. Това, което е добро в тази утежнена обстановка е, че и хората, които е трябвало да се евакуират там, където вече има евакуация, са го приели спокойно, отреагирали са веднага. Нашият призив беше да няма паника, да има изпълнение на указанията на държавните институции, така че трябва да се справим с кризисната ситуация.

А язовир „Асеновец“?

При язовир  „Асеновец“ няма проблеми, не е имало там. Проблемът беше с язовир „Жребчево“, където се осъществява изпускане, така че да не се стигне до критични нива.

Имате ли картина колко язовира в цялата страна се изпускат? Правеха го примерно вчера или онзи ден, „Копринка“ край Казанлък?

Да. „Тича“ прелива и други… Не искам да давам грешна цифра. Това, което следим, потенциално опасните места са около 15 язовира.

Има ли вече изпразнени язовири след решението в понеделник на правителството?

Не.

Да се изведат от експлоатация са 78 водоема, от тях 22 са на „Напоителни системи“.

Да. В понеделник МС взе решение, с което възложи на МЗХ чрез „Напоителни системи“ да изведе от експлоатация 78 общо язовира, които са в предаварийно състояние. Това на практика беше единственото възможно решение, което може да се проведе в това време и при това състояние.

И с тези пари, вероятно, 0,5 млн.

Да, готовността е за спешни ремонти за тези язовири, тъй като за това трябват и съответни технически проекти. Да, средствата са в размер на 500 хил. лв. и те на практика представляват труда по извеждането им от експлоатация. Ние сме в готовност това да го направим не за всички язовири, от тези 78 извеждането им от временната експлоатация означава изпускането им на целия обем вода. Всичко зависи според конкретната ситуация. Екипът на „Напоителни системи“ е готов това да го свърши. Истина е че от три дни екипът на „Напоителни системи“ е мобилизиран предвид наводненията и обстановката в Югоизточна България.

България е имала 2743 язовира. 1/10 от тях, според опозицията 222, според МС 268, изобщо не е ясно на кого са. Кой ще се грижи за тях, докато направите тази реорганизация ДАМТН да ги контролира?

Да, да е органът за единен контрол, което е крайно необходимо да стане.

Става дума за това, че тези 268 докато стане това с държавната агенция, кой ги гледа като са на никой?

В решението на МС е възложено на областните управители да осъществяват контролът по тяхната експлоатация, докато се направят съответните законови изменения в Закона за водите, възложат се на тази агенция функциите за единен контрол и се установи собствеността.

Има ли опасност за следващата реколта заради залети земеделски земи? Не само при последните наводнения.

За следващата реколта в национален план по отношение на добива на различните видове култури е много рано да правим прогноза. Факт е, че райони в Югоизточна България, Елхово, включително и вчера в долината на прасковите,  бяха залети с води. При всички случаи обемите в национален план не са такива, че да окажат съществено влияние по отношение размерът на добивите. Но за тези стопани, в тези райони, наистина това са евентуални загуби, които ще понесат.

Има ли начин да получат помощ?

Да. Това исках да кажа. МЗХ прилага държавна помощ за обезщетяване при пропаднали площи, областните дирекции по земеделие, които на практика прилагат тази политика на министерството са в готовност и в Сливен, и в Ямбол да приемат заявления за наводни площи и в първия възможен момент с джипиес да ги установят като размер, когато съберем всички тези щети, разбира се и ги обезщетяваме за направените разходи. Само искам да допълня още един факт, тъй като ние трябва да се обучаваме, говоря и земеделските производители, да застраховаме нашето имущество. На практика прилагането на тази помощ, погледната логично, замества застраховки.

Това означава, че ако някой се е застраховал, той ще си получи застраховката, който не се е застраховал ще получи помощ?

Не.

Накрая излиза все тая. Освен, че единият ще е дал пари за застраховка.

Това исках да кажа. Тази помощ за пропаднали площи на практика стимулира тези стопани, които са си направили застраховка. То е вид компенсаторно плащане за направените разходи на земеделските производители. И в този смисъл искам да кажа, че ако те имат застраховки биха били с предимство.

Няма застраховка - няма помощ, казвате?

По-минимална е. Тя е по една определена скала, която зависи от това дали има застраховка. Защото това означава, че и самият стопанин се е погрижил за рисковете на природата, за добивът на продукцията, която той произвежда.

Какъв е приносът за поредните наводнения на изсичането на 1 млн. кубика дърва незаконно, според вашите думи?

Да, моите думи са взети от доклад на неправителствена организация по отношение на мониторинга на този проблем. Аз, разбира се, се надявам това да не е вярна цифра, тя е огромна. Вие знаете, ако сметнем цената на дървесината за какви средства става въпрос.

Не, не знам. За какви става въпрос? Колко е един кубик?

Ако кажем, че средната цена на един кубик е 40 лв. можете да си направите сметка.

Значи става дума за 40 млн. А колко кубици е цялото изсичане на дърва в България, заедно със законното.

Официалната статистика е за законното.

Да, колко е? Около 15 % незаконно изсичане има.

Да, но искам да кажа, че и този размер законно добита дървесина за съответните години не е максималният размер, които може да се реализира съгласно лесоустройствените планове. Така че в този смисъл драма няма като обем изсечена дървесина добита. Драмата е за местата, в които се осъществява сеч.

Около водосборните басейни.

Да, драмата е в голата сеч, която не е разрешена, а някъде се осъществява и контролните органи не могат да се справят с нея. И се връщаме на темата, която е свързана и с наводненията. В конкретния случай няма такава тема, но за „Аспарухово“ знаете, че имаше. Там проведохме и акция по залесяване. Какво ние ще предприемем? До края на годината ще внесем от Министерството на земеделието и храните постановление, с което ще увеличим процента на защитните гори с 5%. Това обаче означава близо два пъти повече, отколкото са сега.

5% във водосборните басейни?

Точно, в такива територии на водосборните басейни, като тези площи защитни гори са установени, строго индивидуализирани - от държавните предприятия са подадени, и при тях на практика режимът по добиването на дървесина вече е много по-различен.

И пускате 173 допълнителни мобилни екипа?

Това са част от мерките.

И то на разменени територии. В смисъл, ако си от едно горско стопанство, отиваш в друго, за да не се договаряш с местните, които познаваш, за да контролират незаконна сеч?

Да, на практика да елиминираме влиянието на местните зависимости. Вие много добре знаете, особено в планинските райони, в тези малки обезлюдени населени места на практика тези връзки са много силни. И това е нормално.

Как гледате на предложенията изобщо да се забрани сечта на гори в България, извън тази, която е санитарно необходима?

Това е популизъм. Проблемът на България по отношение на добива на дървесина са на практика добиването й не по лесоустройствени планове, а в териториите, които са достъпни като пътна инфраструктура, и там се извършва сеч, която е много над позволеното; голата сеч, която е забранена, а като незаконна такава се осъществява; на практика недостатъчната инфраструктура от горски пътища, така че всички горски територии да бъдат достъпни за такъв дърводобив, какъвто е съгласно лесоустройствените планове. Всички други послания звучат много добре примерно за хората, които се интересуват от тази, но това на практика от разумна и всякаква друга гледна точка е абсолютен популизъм и невъзможни неща.

Сигурна ли е рибата, която се продава на пазара за Никулден? Ще има ли натровени?

Аз считам, че ако няма прекаляване с алкохола покрай рибата, следва да няма натровени. Мисля, че Агенцията по храните предприе всички мерки за последните две седмици. Имаме засилени проверки в търговската мрежа по отношение установяване изпълнението на закона и грижа за здравето на хората, предвид храните, които се предлагат в тази магазинна мрежа. Надявам се, че днес всеки ще има риба на трапезата и ще почете този хубав християнски празник.

А съгласна ли сте с тезата на проф. Пламен Моллов, който е шеф на Агенцията по храните, че трябва да се промени философията на контрола, че в България е по-силен последващият контрол, а не към предприятията, като системи на производство?

Напротив. Аз мисля, че във връзка с присъединяването ни към Европейския съюз всички предприятия - ние имаме и месопреработвателни, млекопреработвателни предприятия, които отговарят на най-високите европейски изисквания по отношение на хигиената. Ако вие поканите във вашето студио примерно председателя на „Произведено в България“ или на която и да е организации на производители, те ще ви обяснят широко колко милиони лева инвестиции има в оборудване и във внедряване на системи за контрол на качеството.

Въпросът е как тези, които работят, по време на самото производство се контролират в самото предприятие, а не после да се разбира в магазина, че там се продава нещо, което не е произведено, както трябва.

В магазина винаги има риск. Вие знаете, че има и такива публично известни случаи, в които са намерени храни, които не отговарят на изискванията, които са с изтекъл срок на годност. Но в магазинната мрежа се продават храни не само на българските производители. Вие знаете много добре, даже драмата винаги е каква консумация имаме на храни българско, местно производство и каква на вносни, и винаги това е диалогът между българските производители и вносители. Аз считам, че в българските предприятия, които работят, са внедрени всички системи за качество. Те наистина се контролират, изобщо не смея да твърдя, че те са пощадени. Напротив, особено предприятия, които се създадоха и по различни програми след присъединяването ни, отговарят на всички изисквания и има контрол при тях.

Колко собствена риба улавя България?

Десислава Танева: Да, има трайна тенденция за увеличаване на добива в различни стопанства в последните години.

Това значи, че българинът вече яде повече риба?

Не, това означава, че имаме стопанства, които произвеждат риба и рибни продукти.

Но за износ.

Да, част от този добив, разбира се, се изнася. Общото производство стига до 10 000 тона годишно. Най-положителното е, че имаме възходяща тенденция. Трябва да се радваме, когато имаме увеличено производство. Другата новина, която не смея да определя за положителна, това е, че годишната консумация на риба в България няма този възходящ тренд. Тя се задържа на едно ниво в последните години, което е 5,4 кг на човек

А може ли да сравните колко ядат средно в Европа?

Някъде няколко пъти повече.

Пъти повече?

Да. Това е и манталитет на съответната национална кухня, но всички знаем - сигурно един доктор по хранене много по-добре и по-експертно ще го каже от мен - за полезните качества на рибата. Добре е да увеличаваме тази консумация на човек. Това според мен е процес, който в годините ще има този тренд.

Преди две седмици вицепремиерът Дончев говореше за това, че до 2020 г. точно в тази сфера България си е поставила високи цели. Колко риба трябва да почне да яде човек, че да се прави реклама на яденето на риба?

Не, има различни промоционални програми, по които и общините са бенефициенти, по отношение на стимулирането на консумацията на риба. И ще продължат да се прилагат. Пак казвам – това е и манталитет на съответната кухня.

12-13 хиляди души били заети в производството на риба.

Десислава Танева: Да, така е.

А интересно, къде са българските пазари? При положение, че има много мощни нации точно в риболова.

Например в Япония изнасяме рапани.

Те нямат ли там наоколо много повече? Как пробиваме ми е интересно?

Това е работа и заслуга на производителите на риба и аквакултурните ни стопанства. Така че ние не можем и не живеем във време, в което да кажем, че държавата осигурява този пазар. Тя само ги подкрепя по отношение на стратегиите на производителите да влязат на различни пазари.

На 20 май 2010 г. в „Труд“ – тогава сте председател на парламентарната земеделска комисия, сте пророк, че земеделието ще загуби много европейски пари. Сега вече са ясни – почти 2 милиарда лева щели да бъдат загубени, по думите на заместника ви, впрочем и служебен министър, 1 млрд. 850 млн. лева.

Говорим за Сертифициращия орган ли?

Да, заради него щели да бъдат загубени тези пари.

Те са под риск, да. Но смятам, че тази тема сме на път другата седмица или в близките няколко дни да я приключим. Става въпрос за средства, които са разплатени и възстановени на България, но за съответния период от 16 октомври 2013 г. България няма Сертифициращ орган. В мандата на Орешарски – казвам правителството, бяха направени три опита от Министерството на земеделието и храните да избере Сертифициращ орган, неуспешни. Служебното правителство – думите на колегата, който цитирате – започна процедура, която се надявам, че ще приключим в понеделник.

А защо не ставаше да се избере? Оспорвания между самите кандидати?

Оспорвания, отмяна и на практика възлагане на такова задание, което не отговаря, включително и на регламенти, които са действащи.

Искате да кажете, че оспорванията са били основателни?

Основателни, категорично.

А сега вече процедурата е?

Тя сега също беше оспорвана на няколко пъти, но приключихме със съдебно решение на ВАС - на практика потвърди становището на Министерството на земеделието и храните. Отворихме офертите миналата седмица, т.е. седмицата, която изтича, и понеже трима са подалите оферта, има разлика в цените повече от 20% и съгласно закона, в тридневен срок те ще представят обосновка на по-ниските цени и в понеделник трябва да финализираме избора на този Сертифициращ орган.

Вие като ги изберете, те другите двама пак могат да обжалват.

Да, безспорно. Ще поискаме предварително изпълнение и се надяваме, че дори жалбата ще бъде разгледана в срок, в който спечелилият ще има време до 31 януари догодина за тази една година разплатени и възстановени вече средства – тези 1,8 милиарда лева, ще приключи с доклад и няма да има риск за държавата.

А иначе ще останат за сметка на държавния бюджет?

Иначе на практика биха били изискани обратно от страната. Това е хипотеза, която дори не си помислям. Друг е въпросът, че има достатъчно процедури в момента, по които във връзка с прилагането и на директните плащания, и на Програмата за развитие на селските райони, в стария програмен период България по тази линия има ръст да понесе финансови корекции, и те не са малки.

Тук пише, че е било обсъждано не Държавен фонд „Земеделие“, а нова агенция към вашето Министерство на земеделието и храните да одобрява евро проектите за земеделие, а фондът само да плаща. Има ли такива проекти?

Да, прочетох информацията във вестник „Труд“. Какво искам да кажа в тази връзка? Програмата за развитие на селските райони в момента се комуникира – даже с видеоконферентна връзка в реално време – от Дирекция „Развитие на селските райони“, в реално време, с оглед да изчистим 426-те забележки, които получи България след подаването на програмата. Ние работим в план, по който ни се иска в края на месец декември да изчистим всички тези забележки и да изпратим втора подобрена версия – на практика приключена като комуникация с Европейската комисия, за одобрение. В тази програма разбира се се поставя въпроса, този принцип дали управляващият орган ще делегира одобрението на проектите или договарянето на Държавен фонд „Земеделие“. Този въпрос не мисля, че е дискутиран на тематичната работна група и не сме го обсъждали на политическо ниво.

Това означава, че не е вярно.

В старата програма договарянето беше по делегация от управляващия орган на Държавен фонд „Земеделие“.

Това означава, че потвърждавате, че вече самото министерство ще договаря?

Не, не потвърждавам. Казвам, че това е теоретичната постановка на въпроса.

Че няма да има делегация?

Да, и не е обсъждан въпросът дали да има, или да няма такава делегация.

А иначе самата нова Програма за развитие на селските райони щяла да тръгне в първото тримесечие на следващата година – поне така сте се надявали – със схеми за купуване на техника и за млади фермери.

Пак казвам, ние работим, нашият политически кабинет, с план, който сме си го поставили, отчитайки очакванията на земеделските производители как да работим на тема Програма за развитие на селските райони. Надявам се да си спазим срока, който сами сме си поставили, в края на декември да приключим тези забележки, и там, където имаме пълна сигурност по отношение на мерките, как биха изглеждали, следващата година, когато сме готови, чисто административно, включително и фонд „Земеделие“ да приема заявления за подпомагане, да отворим двете мерки, които са най-безрискови за страната, ако ние случайно отново не получим одобрение на програмата, т.е. мерки, които са били абсолютно идентични в стария програмен период. Това са инвестиции.

Това са младите фермери.

Да, младите фермери и инвестиции в земеделска техника.

А има ли съгласие за техниката да бъде до 500 000 евро до 2020 г.?

Да. Искам да кажа, че по отношение на лимита на един проект за земеделска техника в тематичната работна група е постигнат пълен консенсус това да бъде 500 000, като в тази земеделска техника влиза не само техника за зърнопроизводители. В този лимит – 500 000, влиза и техника за производители на плодове, на зеленчуци, за животновъди. Така че този лимит не е спорен. Освен това ще има възможност да се правят и колективни инвестиции от земеделските производители, от техни обединения, като при този случай, с цел да стимулираме - особено по-дребните фермери и тяхното обединяване – там интензитетът на помощта ще бъде с 10% по-висок.

Накрая да кажете какви пари от актуализацията на бюджета ще отидат в земеделието?

Сега има две теми ще засегна само тази, която касае земеделските производители. От актуализацията на бюджета като средства на фонд „Земеделие“ получихме 70 млн. Малко над 65 млн. лв. вече са разпределени и платени на животновъдите по схемите за национални доплащания на животни. За да можем да увеличим ставката на глава животно, която се получава декември месец, тя бе разплатена в четвъртък, ние отделихме от тази схема, тъй като там има една референтна година, 2009 -та, тези, които имат реални животни. За съжаление правилата са такива, че на всички догодина ще бъдат доплатени. Получи се ставка от 70% от ставката за националното доплащане на глава животно, която се получи, останалите ще ги платим догодина. Искам само да подчертая, че до края на годината, нашият план е до 20 декември, около тази дата да разплатим и схемите за специфична подкрепа на животновъдството, които са е европейски средства. УС на Фонд „Земеделие“ взе решение да подкрепи производителите на плодове, зеленчуци, картофи с помощ de minimis, като вече стартира приемът на документи. Той ще продължи до 12 декември, включително. На всички производителите на плодове, зеленчуци и картофи го съобщавам, ако има проблем с комуникацията или все още някой не е уведомен. А до 19 декември трябва на практика да сключим съответните договори, да ги платим.