Интервю на вицепремиера по европейските фондове и икономическата политика за предаването „Денят започва“ на БНТ

„Южен поток“ – дали ще продължи или не, кой печели и кой губи от всичкото говорене през последните дни, след изявлението на Владимир Путин, европейските пари и разбира се равносметката след наводненията. Томислав Дончев - вицепремиер и министър на европейските фондове и икономическата политика. Да започнем с равносметката след наводненията, защото вие замествахте премиера Бойко Борисов през миналата седмица, когато започнаха интензивните валежи. Следите ли все още обстановката? На няколко места остава критично положението.

Преди десетина минути говорих с комисар Николов. Имаме повишаване на водата с няколко сантиметра и в Елхово, и в Ямбол. Трудна ситуация. В никакъв случай особено критична – поне той така ме информира. Не съществува пряк риск за живота на хората. Продължава организацията на място. Според оценката, която се прави, няма голям риск от разлив. Няма наводнени етажи – по-скоро мазета, където водата се изпомпва в по-ниските части. Продължават действията и в Гълъбово, доколкото имаме подстанции, които не работят, макар че е осигурено електричество от алтернативен източник. Към момента фокусът на усилията е около Белоградчик и останалите девет села без ток, които от няколко дни нямат електричество. Накратко – така изглежда ситуацията в страната.

Прави ли сметка правителството вече за това как ще бъдат компенсирани хората, които пострадаха от наводненията? Смятат ли се щети, или все още е рано за това?

Не, все още сме в критична ситуация. Подобни сметки се правят след оттеглянето на водата, когато могат да се оценят щетите. Иначе засягаме един принципен въпрос. Знаете, че ние имаме един ресурс, който не е безкраен, в Междуведомствената комисия по подпомагане…

Колко е той в момента?

70 милиона, макар че за изминалата година беше малко по-голям. Беше увеличен с 50 – средства, които са повече, и наред с това са крайно недостатъчни. Ще ви напомня, че ние имахме бедствия и във Варна, и в Бургас, и в Добрич, и във Велико Търново, и в Габрово. Това са общини с големи поражения, включително и по публичната инфраструктура. Тя е от порядъка на десетки милиони, които трябва да бъдат възстановени – това са пътища, мостови съоръжения. За съжаление възстановяването няма как да стане за 6 месеца или за половин година. И тук е другият принципен въпрос, защото ние си го задаваме след всяко бедствие и няколко седмици след това темата угасва като не особено интересна – какво правим по отношение на частните домове, защото в основната си част средствата в Междуведомствената комисия са свързани с публична инфраструктура – пътища, всякакви други съоръжения на критичната инфраструктура. А какво правим с частните жилища? И тук има два варианта. Третият вариант, този, който имаме към момента – никакъв, това не е вариант. Единият вариант е задължително застраховане, с всичките произхождащи от това… примерно щети, защото хората едва ли биха били доволни – задължителното застраховане. Алтернативата, която се прилага в някои европейски и неевропесйки държави, е така нареченият „катастрофичен пул“ - ролята на държавата като вид застраховател срещу съвсем скромно плащане, от порядъка на 5 евро или примерно 10, в зависимост от стойността на имота, да се гарантира пълно обезщетяване на собственика, ако домът му е пострадал от бедствия.

Вие кой вариант бихте подкрепил?

И двата варианта имат и предимства, и недостатъци. Това, в което съм убеден – че третият вариант, този, който имаме към момента, той не е вариант, защото след всяко бедствие се появява един спор, има едно очакване от собствениците, до голяма степен не без основание, защото държавата вече го е правила, тя е подпомагала някои, има едно очакване за помощ. В същото време да си дадем сметка, че този скромен ресурс, който се взема от данъците на всички, няма как да е достатъчен.

Добре, от това, което видяхте и вие като картина, ходейки из населените места в изминалата седмица, имаше ли проблем с изпускането на язовирите, имаше ли ситуация, която отново изискваше малко повече човешка дисциплина и по места да има контрол? Или отново се допусна грешката, заради която сега имаме наводнения?

Аз само да отбележа – поради ангажименти, които имах, нямах възможност да обикалям из страната. Бях в София, бях в Министерски съвет, но за сметка на това и министър Петкова, и комисар Николов, и министър Танева, и заместник-министри бяха изпратени във всички критични точки. Практиката е такава – когато има човек на високо ниво, нещата като че ли се случват по-бързо. Включително и заместник-министър Гуджеров от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) спа, в буквалния или в преносния смисъл, около язовир „Жребчево“ и ми докладва през един час колко вода влиза и колко излиза от язовира.

Имаше ли обаче проспана ситуация точно в този язовир?

Не, категорично не в последните дни. Съвсем друг е въпросът, че принципният начин за регулиране на този сектор не е това министри и заместник-министри да следят нивата на водата. Стар коментар, отново като предишната тема – нуждаем се от национална система, която да работи предварително организирано, централизирано. И това, което беше тема отпреди седмица – нуждаем се от ясна отговорност по отношение на този тип съоръжения. Един от проблемите в България е, че ако погледнете кой отговаря не за сектора „Води“, а специално за язовирите, ще се озадачите – а може би няма – че де факто това е половината държава: Министерство на енергетиката, Министерството на земеделието, МОСВ…

Колективната отговорност обаче до какво води?

Без значение каква е собствеността на язовира – имаме и частни, имаме и общински, за съжаление имаме и доста язовири, на които не е ясен собственикът им. Това между другото е симптоматично. Що за държава, където не е ясен собственикът на едно съоръжение? Обаче този, който отговаря за състоянието на съоръжението и за неговата безопасност, трябва да е един – трябва да е един, с всички ресурси.

Аз ще ви оставя да поразсъждавате и в рамките на Министерския съвет по тази тема. Но кажете само, за да я затворим – могат ли да разчитат хората, които сега ще пострадат от това наводнение, на някакви европейски средства? Ще искате ли помощ от Европейския съюз?

Със сигурност, предвид очаквания характер или обем на щетите, със сигурност – или поне така изглеждат нещата към момента. Ще подготвим още една апликационна форма за фонда „Солидарност“. Разбира се от него не може да очакваме 100-процентово покриване на щетите, но известна част, известен процент, който да подпомогне и без това немногото пари, които има в бюджета.

Ще поговорим след малко и за другите европейски пари, но дайте първо „Южен поток“. Стигнаха ли до вас договорите? Успяхте ли да им хвърлите поглед? Защото знаем, че премиерът ги получи в петък, нали така?

Да, в края на седмицата.

Вие хвърлихте ли им поглед? Има ли нещо интересно там?

Този разговор, специално за „Южен поток“, може би след една седмица бурни страсти и емоции е време да започне да се води на ниво „детайл“ и да се опитаме всякакъв тип емоции – политически, лични, сантиментални, исторически и т.н., да бъдат оставени на втори или на трети план и на първо място да излязат икономическите аргументи. Имам предвид един прецизен анализ какво печели и какво губи България в единия и в другия вариант.

Милионите, които чухме, преувеличени ли са?

От кого?

От Владимир Путин. Включително вчера имаше и от Димитър Гогов коментар за това колко биха били приходите.

Приходите са нещо различно от печалбата.

Добре.

Защото вие може да имате 400 милиона…

За приходите беше конкретната цифра.

Само да довърша. Вие бихте могли да имате 400 милиона приход и 500 милиона разход, и въпреки този значим приход, всъщност да сте на загуба.

Вашите изчисления какво сочат?

Проектът би могъл да носи икономически ползи за България. Те са фокусирани на първо време в процеса на изграждане. Самият инвестиционен процес би оставил пари в страната, доколкото би генерирал заетост в строителния бизнес, от данъци, от други постъпления…

Има ли държавата икономически анализ - нещо, което ако щете да сте наследили от предишните правителства, сметка, която е направена?

Мисля, че зрял, безпристрастен икономически анализ се подготвя в момента, доколкото анализът на паричните потоци и финансовия модел, който имаме към проекта, не са цялата истина по тази тема. Та, ако продължа, освен преките ползи, свързани със самия инвестиционен процес, които не бива да се преувеличават, не бива и да се подценяват, приходите са едно. В хоризонт примерно 10, 20 или 30 години напред, печалбата е нещо съвсем друго. Та, анализите показват, че България би могла да има печалба, но само при определени обстоятелства – примерно при пълна запълняемост на тръбата, и не е редно да бъдем екстремни оптимисти в тази посока. Тя не би се появила – имам предвид печалбата – след две, три, четири или пет години. По-скоро за някаква значима печалба, да кажем три или четири пъти по-ниска от споменатата сума от 400 милиона, може да се очаква след повече от две десетилетия.

Понеже миналата седмица г-н Юнкер каза, че за тангото били нужни двама, сега България ще чака ли покана от Русия за някакъв вид консултации, или пък ние ще инициираме? Питам ви, защото доколкото знам, няма официален документ от страна на Русия до българските власти, с който да се направи такъв отказ.

Няма, все още няма, на каквото и да било ниво.

Има ли телефонен разговор или нещо, което да изясни ситуацията, защото се получава говорене през медиите през последните 10 дни – и от страна на г-н Юнкер, Владимир Путин, Бойко Борисов?

При всички предимства на говоренето през медиите, колкото и да търпи укор и този жанр, нека да напомним, че той генерира и гарантира максимална публичност на проведените разговори. Това е шега, разбира се. България няма как да води сепаративни разговори и преговори, доколкото това не е българо-руски проект. Да, в частта България той има подобни измерения, но говорим за проект, който засяга или включва 1/3 от европейските държави. В крайна сметка на ниво Европа…

Но България само беше спомената поименно. Аз затова ви питам.

Това е част от политическите наслоения върху ситуацията. Аз неслучайно казах, че трябва да разделим едното от другото. Но тук разговорът на първо място трябва да се води между Русия и Европа. България има задължението, не правото, тя има задължението да катализира бързо формиране на категорична европейска позиция - това, за което и премиерът Борисов настоява през изминалата седмица. Аз ще имам подобно настояване утре, доколкото има среща на енергийните министри, на която аз също съм поканен, с комисарите. Едва след това, когато се види накъде отиват нещата като Европейска комисия, могат да бъдат водени и допълнителни разговори, но…

Всъщност какво очаквате от Европейската комисия – конкретно ви питам, защото обезщетение няма да има на този етап, или пък някакъв вид…

Не, няма, формално основание за режим на обезщетение няма. Но е редно да си дадем сметка, че една ключова държава-членка, каквато е България – тя е ключова по редица причини, в конкретната ситуация поради геостратегическото си положение – не може да бъде просто оставена да претърпява със собствен ресурс всички загуби и всички щети от конкретния случай от нереализацията на проекта. Не става дума, разбира се, за обезщетение, става дума за друго.

По-спокоен ли сте, след като чухте, че България не е сама.

Аз никога не съм имал съмнения по темата.

Добре. Кажете обаче за европейските пари. Това ли е жестът от страна на Европейската комисия, който показва, че България не е сама – тази подкрепа, която идва на финала на трудната 2014 г.?

Не, безспорно политическата подкрепа по темата е важна, но нека да напомня, че когато говорим за управлението на европейски пари, тук също не бива да надценяваме ролята на политическите емоции. Това, което има значение, са два фактора: те да се управляват правилно, с цялата необходима експертиза, но по-важно е друго – това е доверието, което генерира въпросната държава-членка. Ако може да разделим нещата - половината са стерилните студени процедури, другата половина е доверието. И ако някой се опитва да прави връзка между „Южен поток“ и европейските пари, има само една възможна пресечна точка и тя е свързана с това: България с опитите си примерно отпреди няколко месеца да вкара „Южен поток“ през задната врата тихомълком, получи голяма доза недоверие на абсолютно всички нива в Брюксел, включително и сред държавите-членки. Това е единствената връзка с европейските пари - държава-членка, на която се няма доверие, на институциите, на министрите…

Сега обаче като че ли получихте доверието на Владимир Путин с това изказване, поне така изглежда.

Това е напълно възможно. В случая ние си говорехме за европейските пари. Президентът Путин, доколкото си спомням, няма отношение към тях.

Кажете до края на годината какво ще получим, какво ще получим в началото на идната година, за да можем да си представим онези потоци, за които и г-н Юнкер каза, че ще потекат към България, и г-жа Кристалина Георгиева миналата седмица, на брифинга.

До момента са възстановени средствата по „Околна среда“ от 2013 г., което грубо казано е сума от 400 милиона. Очаквам поне част от средствата, които са разходвани по „Околна среда“ от 2014 г., също да бъдат възстановени. Тук голямата задача, която също беше част от брифинга след срещата миналата седмица, е програма „Регионално развитие“. Формално решение за премахване на замразяването на средствата все още няма, очакваме това да бъде факт след няколко седмици, въпреки че щом на такова високо политическо ниво са отчетени усилията на страната да вземе всички мерки да преодолее слабостите в системата, според мен това ще е факт. Дали ще се случи в края на декември или началото на януари, може би не е най-важното, но наред с това, защото ние в момента говорим за програмния период 2007-2013 г., да не забравяме, че новият програмен период – той не е нов, той е текущ, защото 2014 г. почти отмина, това е първата година – България към момента е изпратила абсолютно всички оперативни програми за одобрение и успяхме…

Новите програми?

Новите програми. И успяхме да го направим в срок, буквално от първия ден на работа на това правителство. Защото тук има един много сложен механизъм. Програмите, които не са изпратени до края на месец ноември, подлежаха на одобрение едва в средата на следващата година, което означаваше още 6 месеца гарантирани, без каквото и да е европейско финансиране от новия програмен период. В момента всички програми са изпратени и чакаме одобрение. Ако мога да направя някакъв анализ, „Човешки ресурси“ вече е одобрена. Аз се надявам до пролетта на следващата година – като говоря за пролетта, говоря по-скоро за месец март – да имаме още три одобрени оперативни програми, което със сигурност ще гарантира, че 2015 г. няма да е нулева, както беше 2014 г., и ние ще можем да осигурим свеж ресурс от пари за всички системи, които чакат и финансиране, и тези структурни промени, които вървят обикновено с европейските пари.

А „Регионално развитие“, само да довършим, колко са блокирани в момента и кога наистина, ако има формално решение до няколко седмици, кога се очаква да бъдат отблокирани на практика?

След разблокирането на плащанията се подават, да го кажа просто, искания за плащания към Европейската комисия. Двете програми – „Околна среда“ и „Регионално развитие“, тяхната задлъжнялост към бюджета беше 1,5 милиарда, дори 1,8 милиарда в най-тежкия период. Голяма част от тези средства, без съфинансирането, трябва да бъдат възстановени от Европейската комисия от първите месеци на следващата година.

И още едни пари – за най-бедните българи, които до края на годината също чакаме, поне анонсира миналата седмица Кристалина Георгиева.

Точно така, по програма…

Те по каква схема ще се получават? Как ще се определя кой ще вземе от тези пари?

Това е в прерогативите на социално министерство, анализът на получателите се прави от тях. Иначе с вицепремиера Калфин, от гледна точка на ускоряване на цялата процедура, дори правейки някои стъпки преди официалното одобряване на програмата – всичко това е факт и надеждата е по-скоро продуктите, защото става дума за храни за най-бедните, да могат да бъдат осигурени съвсем в началото на следващата година.

Много е любопитно - понеже беше емоционална тази среща миналата седмица между Жан-Клод Юнкер и Бойко Борисов, видяхме емоциите, изразени с думи – как успяхте да убедите Европейския съюз за всички тези пари, да бъдат отпушени? Изведнъж се случи, или може би е имало последователност от разговори, за които ние не знаем?

Бих могъл да се заиграя, не без успех, по линия на доверието. Нека да ви напомня, че екипът, който в момента управлява европейските пари, е добре познат в Брюксел. И министър Павлова, и министър Московски, и министър Василева – това са хора, които са работили дълги години с Европейската комисия и имат така да се каже една добра репутация. Но доверието само по себе си, само единствено, не е достатъчно. Имаше стъпки, имаше процедури, които в екстремен режим – имам предвид краткото време – бяха предприети в последните седмици.

Сериозни молби.

Имаше много разговори. Аз си спомням, че имаше поредица от дни – четири или пет, когато всеки ден прекарвах поне по час и половина в разговори с колегите от Брюксел. Видно е, че това дава резултат.

Тревожи ли ви, че това темпо е под въпрос заради стабилността на кабинета? Виждаме какви разговори се водят между патриоти и реформатори. Следите ли там сюжетите с назначения, с новини на турски и всякакви други договорки?

Не, новините на турски според мен не мога да бъдат тема №1 към момента.

Изброявам темите на разговорите от петък.

Не считам, че това към момента генерира някакъв сериозен риск за стабилността на кабинета, подобен списък с причини. Нормално е да има припламване на подобни политически емоции. Нека да си дадем сметка обаче, че който на база подобно недоволство, несъгласие си позволи да атакува стабилността на кабинета, носи изключително тежка политическа отговорност. Не може цената за едно получено или неполучено назначение да бъде цената на цялата политическа стабилност в България. Който си позволи нещо подобно, трябва да бъде готов да носи политическата отговорност изобщо. А и простете, ако ви прозвучи с преголяма доза самочувствие – от гледна точка на политическите реалности в момента, този кабинет няма алтернатива.

Извиват ли ви ръцете обаче патриотите?

Не, не бих казал, че влизаме в подобен режим. Но ако цитирам една реплика да кажем отпреди месец – месец и половина: „Когато имаш здрави ръце, трудно се извиват“.