България се нуждае от обновен стратегически документ за развитието на този сектор, казва министърът на туризма пред в. „Баркеръ”

Г-жо Ангелкова, през последните 25 години всяко ново управление обещаваше, че ще направи всичко възможно да превърне туристическата индустрия в приоритетен отрасъл. Но на държавно ниво това така и не се случва. Сега за първи път дългогодишните настоявания на бранша (който на практика сам успя да я изведе в близка до тази позиция) за собствено министерство са факт. Какви ще бъдат Вашите действия в тази посока?

Създаването на отделно министерство на туризма е начин да се гарантира устойчиво развитие на туристическия отрасъл и да се осигури подкрепата на държавата. Зная, че за бранша това е едно изстрадано решение и смятам, че самостоятелно ведомство може да консолидира бранша. Аз винаги съм смятала, че туризмът има огромен потенциал за икономиката на страната, тъй като въпреки трудностите и законовите пропуски този отрасъл и сега генерира близо 15% от брутния вътрешен продукт на страната. Това наистина е структуроопределяща индустрия, която може да стане новото лице на България.

Ще работим за превръщането на страната в целогодишна дестинация, защото имаме достатъчно капацитет за това. Можем да сме в първата петица като дестинация в Централна и Източна Европа.

Министерството още не е напълно структурирано, а вече има скандали - около преназначаването на заместник-министър Бранимир Ботев. Браншови организации го обвиняват, че по негова вина в последната година и половина са били блокирани средства за туризъм по европейски програми и искат оставката му. Какви действия ще предприемете в тази посока?

Ще бъда откровена и ще призная, че очаквам Бранимир Ботев да се оттегли от поста, тъй като той не е част от моя екип. Това е искането и на бранша. За да има резултат, трябва да няма конфликти. Но да оставим тази тема - има много работа да се върши, за да бъдат постигнати поставените цели. Фокусирана съм върху наследените проблеми и върху стъпките за решаването им. Забавени са голяма част от необходимите подзаконови и законови нормативни документи, които са основополагащи, за да може да работи индустрията. Затова и първата ни работа беше да започнем подготовката за приемане на съответните наредби. Освен това знаете, че липсва ясна визия какво е българският туристически продукт, липсва регистър на туристическите обекти и атракции, не знаем кой и как ги стопанисва, липсват средства за поддържането им. Бизнесът изтъква, че до този момент средствата за реклама са разходвани непрозрачно при неясна ефективност от маркетинговите кампании. Няма и последователност, нито пък ясна картина за какво е националната рекламна стратегия и как да бъде разгърната тя, така че да има ефект и да увеличи туристите в България. Няма ясна визия за задържане на българите у нас - само за миналата година близо 3 млн. наши сънародници са почивали в чужбина, а могат да останат тук. И не на последно място - трябва да анализираме правилно и да подобрим събирането на статистическите данни, за да знаем къде сме спрямо конкурентите и с какво ни свързват туристите навън. Така ще можем да адресираме част от проблемите и да започнем да виждаме резултатите.

Едно от първите очаквания на хората, които работят в тази сфера, е бързо да се справите с липсващата поднормативна уредба към Закона за туризма и създаването на адекватна на днешните условия концепция за развитие на бранша. Каква е готовността Ви да отговорите на тези очаквания?

Както казах, вече има конкретни действия в тази посока. Предложени са за обсъждане с бранша първите две наредби - за обезопасяване и информационна обезпеченост на ски пистите и наредбата за създаване на единна система за туристическа информация. Тя е била забавена с повече от година, а е много важна, защото е от първостепенно значение националният туристически регистър, който е към министъра на туризма, да започне да функционира в реално време и да събира необходимата база данни за сектора, включително и информация за туристическите атракции на страната. Спешно е необходимо да се приеме и наредбата за категоризация на местата за настаняване и на заведенията за хранене - тя вече е остаряла и един от проблемите й е, че поставя в неравностойно положение бизнеса - по едни и същи изисквания се категоризират и малки семейни обекти, и големи хотели. И не на последно място работим по промените в Закона за туризма – основополагащия документ за развитие на сектора, като съвсем скоро ще го внесем за обсъждане в Министерския съвет.

Миналата година бе приета стратегия за развитие в туризма. В нея основен акцент беше позиционирането на България като туристическа дестинация на нови пазари и увеличаване на дела на специализирания туризъм. Ще продължите ли тези усилия и какъв е шансът страната ни да излезе от наложената марка за дестинация в два сезона - летен (за морските курорти) и зимен (за ски курортите)? Ще успеем ли да провокираме целогодишен интерес към България на основата на алтернативния вид туризъм (екологичен, селски или СПА)?

По време на срещите ми тази седмица в Брюксел със заместник-председателя на Европейската комисия Кристалина Георгиева и еврокомисаря по регионалната политика Корина Крецу стигнахме до извода, че България се нуждае от обновен стратегически документ за развитието на туризма у нас с хоризонт 2020 година. Но документ, чрез който България ще конкретизира приоритетите и нуждите на сектора, за да използва оптимално европейското финансиране. Това ще е своеобразна пътна карта за бъдещото на тази структуроопределяща индустрия. Визията ще е готова до края на 2015-а, за да може министерството да се включи като бенефициент в усвояването на европейските финансови средства през следващия програмен период.

Преди дни на международна среща на туроператорите обещахте, че ще се създаде електронен регистър на туристическите дестинации на България. Каква е готовността за това?

Изпратени са писма до общините да ни предоставят пълна информация за всички туристически атракции на тяхната територия. Изискваме данни за собствеността и наемателите им, за да можем да съберем първичната информация максимално пълно и бързо. Това е първата стъпка, за да обследваме ситуацията и след това да пристъпим към систематизиране и интегриране на това, което вече имаме, за да започнем да го надграждаме и развиваме. Защото смятам, че е важно всеки турист да може да разполага на едно място с информацията за туристическия обект или атракция, а заедно с това да види какви са най-близките други възможности за туризъм наоколо, какви са хотелите и ресторантите, както и друга допълнителна информация, която ще му помогне да избере какво да посети и къде да отседне. Това ще е полезно, вярвам и за българските туристи, тъй като данните показват, че за близо 70% от българите предпочитат индивидуално да планират почивките си. Така ще ги улесним максимално. Но вече планираме график, за да можем да отидем във всяка община, за да се запознаем на място с потенциала й. Всеки край има своите забележителности, които трябва да станат известни и достъпни, затова залагаме на концепцията за туристическо райониране и на предлагането на местни продукти. Така ще можем да позиционираме България като уникална туристическа дестинация - като разкрием нейните неразкрити плюсове пред останалите.

В Букурещ пък съобщихте, че България и Румъния ще създадат общ информационен център за представяне на съвместните си туристически продукти, както и на възможностите за съвместна работа по проекти от Дунавската стратегия на Европейския съюз. Това все още сурова идея ли е, или вече имате конкретни намерения?

По време на последната ми визита в Брюксел тази идея бе също горещо приветствана от еврокомисар Крецу. Еврокомисията насърчава общите усилия на двете страни да работим в туризма, особено по Дунавската стратегия, да създаваме общи туристически продукти, които да популяризират Балканите и поречието на голямата река, която е обединяващ символ на  европейските държави. Несъмнено създаването на съвместен информационен център с Румъния ще бъде крачка напред в тази политика и ще е от полза за двете страни. Предстоят общи срещи по темата, едната ще е в Русе, и се надявам скоро да огласим конкретни резултати. Що се отнася до Дунавската стратегия, работим активно за създаването на съвместен секретариат за координация на Приоритетна област 3 - "Насърчаване на културата, туризма и контакта между хората". Това е важна стъпка, защото по линия на техническата помощ на програмата можем да свършим доста работа по създаването на общите туристически пакети. Важно е, че общите продукти със съседните ни страни са притегателни за туристи от далечни места като Китай, Индия, Япония.

Министър-председателят Бойко Борисов Ви пожела двоен ръст на почиващите у нас. Имате ли основания за оптимизъм в тази посока?

Естествено, че има основания - България е уникална туристическа дестинация, с огромен потенциал за туризъм в четири сезона. Аз съм оптимист, свикнал да се уповава на добро планиране на бизнес стратегията. Туризмът е бизнес. И като във всеки бизнес е нужно ясно дефиниране на целите въз основа на даденостите и реалното състояние на компанията, в случая на индустрията, идентифициране на проблемите и набелязване на стъпки за решаването им. Но и анализ и статистически данни, защото за да заложим очаквания за ръст на бизнеса, трябва да знаем откъде тръгваме и какви са реалните числа. А това ни липсва и бизнесът винаги е настоявал да променим това положение. Създаваме звено за анализ в министерството, което ще започне да функционира след утвърждаването на новия устройствен правилник. И тогава ще мога да направя реалистична прогноза какъв ще е ръстът на туристите - не само за догодина, но и за следващите години. Но пак подчертавам България има капацитета и именно туризмът може да се превърне в двигател на икономиката ни.

Един от големите проблеми, който остава нерешен с години, е несъответствието между огромната леглова база и остарялата инфраструктура. Има ли тенденция той да бъде решен скоро?

Винаги съм казвала, че туристическият продукт зависи от почти всички сфери на икономиката ни, но като че ли най-вече от добрата инфраструктура в най-широк смисъл. Безспорно това е един от парадоксите в българския туризъм. Можеш да имаш чудеса по земите си, но щом нямаш пътища до тях, те остават неоткрити. Всеки път говорим за това с представителите на бранша. За да се реши този проблем, смятаме да създадем фонд за туристическа инфраструктура и вече се водят разговори с финансовото министерство. Идеята е фондът да осигурява финансови средства както за пътища, така и за екологична инфраструктура, за табели на латиница, за прилежаща инфраструктура към някой от обектите, за изграждане на тоалетни…

В момента обсъждаме как ще се генерират приходите в този фонд и как ще се разходват. Обсъждаме и критериите за това по какъв начин и за какво ще се разходват средствата. Но при всички случаи говорим за създаването на тази структура през следващата година-две.

Както в много отрасли на нашата икономика, така и в туризма връзката между подходящо образование и практика отдавна е скъсана. Ще работите ли в тази посока?

Назовавате един от основните проблеми в сектора. Очевидно е, че без мотивирани и добре обучени кадри е невъзможно да предлагаш качествени услуги в която и да е сфера. В туризма обслужването е едно от най-важните. Наскоро коментирахме образователния казус с посланика на Германия у нас Детлеф Лингеман, който сподели опита на страната си в дуалното обучение. Тази методика дава шанс на младите да учат и да работят едновременно, да карат практики в определени фирми, които после да ги привлекат в екипите си. Вярвам в тази система, която е много популярна и в Швейцария, и смятам да разширим сътрудничеството в тази посока. Поискахме от общините и информация за учебните заведения на тяхна територия, които подготвят кадри за туризма - колко са, какви са, от какво се нуждаят, какъв процент от обучените остават да работят в българската туристическа индустрия и колко отиват в чужбина. На практика в момента се обучават кадри, които са на сезонна работа, а ние имаме нужда от тези хора - веднъж обучени да не ги изпускаме.

Станахме свидетели на скандал около изработването на новото туристическо лого на страната. Какво се случва с този проект?

Трябва да представяме България по начина, по който искаме да я идентифицират. Аз не използвам думата лого, защото то е важно, но не е най-важното за идентификацията на страната. В момента екипът ни работи в тази посока. По-важното е, че трябва да обърнем концепцията за националната реклама и да започнем да промотираме страната ни по-адекватния начин: през зимата - летния ни туризъм, а през лятото - зимните ни курорти. Да планираме правилно и да знаем кои са устойчивите елементи в маркетинговите ни активности, така че да се постига максимален ефект, който да измерваме в ръст на туристите.

Вие сте от Кърджали и със сигурност сте запозната с големия туристически потенциал на Източните Родопи. Ще предприемете ли някакви мерки за популяризирането на забележителностите в региона и за обособяването им в цялостна и обвързана туристическа дестинация?

Да, Източните Родопи са един от регионите на страната ни, който предлага изключителни туристически забележителности. Много са: крепостите "Кривус", "Моняк" и "Устра", археологическият средновековен комплекс Перперикон, Вкаменената сватба, Дяволският мост, Каменните гъби, манастирският комплекс „Св. Йоан Предтеча”, Тракийското светилище при с. Татул, храмът „Св. Успение Богородично” и други. Само докато ги изброявам, вече направихме един своеобразен туристически маршрут, който може да бъде оформен като отделен туристически продукт и да бъде предлаган на чуждестранните, а и на българските туристи като един пакет. Това е и една от идеите - да разработим заедно с бизнеса няколко атрактивни маршрута и да фокусираме усилията си чрез тях да обърнем вниманието на потенциалните туристи да открият уникалността на страната ни.

Без да Ви тласкам да обещавате невъзможни неща, можете ли да прогнозирате какъв резултат от работата си ще можете да обявите в края на своя мандат?

Основната ми задача като министър на туризма е България да стане разпознаваема туристическа дестинация и да влезе в списъка на топ 5 на туристическите дестинации в Централна и Източна Европа. Ще разчитам на колегите си от кабинета, тъй като туризмът е свързан с всички сектори на икономиката, ще работя и се надявам в рамките на моя мандат да има постигнат резултат в тази посока.