Интервю на министъра на енергетиката за предаването „Тази сутрин“ на бТВ

Теменужка Петкова – министър на енергетиката. Фалира ли енергетиката, или по-скоро в колапс ли е енергетиката и фалира ли НЕК – първи въпрос?

За никого не е тайна, че енергетиката е в тежко състояние и това тежко състояние не е от вчера или от днес. Смея да твърдя, че то датира 10-12 години назад. Проблемите в енергетиката са натрупани за един дълъг период от време. Но тежкото състояние на енергетиката се дължи на много и различни фактори. Не можем да кажем, че колапсът, в който е енергетиката в момента, се дължи на един или друг фактор – те са комплексни. Един от факторите е свързан с решения, които Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) е взимала в миналото, които решения не са икономически обосновани. Другият фактор е свързан с проектите, които българската страна и НЕК са реализирали през годините – имам предвид АЕЦ „Белене“, „Цанков камък“.

Да говорим малко в числа и цифри, не знам точно… Но 600 милиона лева загуба в края на 2014 г. – това прогнозира новият шеф на НЕК. Това звучи стряскащо.

Да, очакваната загуба на НЕК е около 600 милиона, а загубата на НЕК само от регулирания пазар, т.е. разликата между цената, по която НЕК купува енергията и е длъжна да я продава, се очаква да бъде около 850 милиона.

850 милиона?

Да.

Правилно ли разбираме, че НЕК купува на една цена, която е по-скъпа, и продава на по-ниска цена?

Да, точно така.

Абсолютно знаейки, че това води до сериозни загуби.

Точно така.

Защо е въпросът, защо се случва?

Това е един дефицит, който е заложен, тъй като НЕК е общественият доставчик на електроенергия и той е длъжен да изкупува енергията на една цена и да я продава… Изкупува я по 190 лева и я продава за 125 лева. Сами разбирате, че няма компания в света, която да издържи на подобна разлика в цените.

Само че тази подобна разлика не се ли дължи на политическия натиск за това цената на тока да не се увеличава драстично?

Да, това е и една от причините, поради която енергетиката ни е в подобно състояние, тъй като години наред цената на тока беше използвана за това да се потушават определени социални проблеми, а това не бива да бъде така. Трябва да се преустанови с тази практика, тъй като има редица други мерки и програми, които могат да бъдат предприети, за да се преодолее този проблем с цената на тока.

Трябва ли да се вдигне всъщност цената на тока сега – вашето експертно мнение в тази посока, тъй като шефът на НЕК твърди, че това не е необходимо да се прави? Как тогава пълним дупката?

Цената на тока я определя единствено ДКЕВР. Изпълнителната власт не бива да се намесва по този начин в работата на независимия орган.

Ами не бива, но много пъти сме питали членовете на този орган и те казват, че политическата намеса е факт и няма какво дори да я обсъждаме.

Политическата намеса в миналото наистина е била факт и неслучайно започнах с това, че това е една от основните причини за състоянието на енергетиката днес. Това са решения, които са взимани без да бъдат икономически мотивирани. Но това, което може би е обнадеждаващо в случая, е, че енергийната комисия миналата седмица прие промените в Закона за енергетиката, където е предвидено, че регулаторът, ръководните органи на ДКЕВР ще се избират вече от парламента. Много се надявам, че това ще бъде една допълнителна гаранция за независимостта на този орган и експертизата на хората, които работят там.

И в крайна сметка какво да разбираме сега – вашата позиция е за вдигане цената на тока, или не?

Аз лично смятам, че вдигането на цената на тока не е начинът, който да запълни дефицита в системата, защото трябва да бъдат предприети и други мерки. Една от тези мерки е да се работи в посока за постигане на енергийната ефективност. Това е една мярка, която смятам, че ще бъде изключително полезна за това да се намали разходът на електроенергия, оттук да се намалят и сметките, които хората трябва да плащат. От друга страна пък ще останат едни свободни пари, които ще влязат в обръщение.

Министър Петкова, нека да не си говорим за енергийна ефективност, когато имаме проекти като АЕЦ „Белене“, като „Цанков камък“, които са изяли главата на НЕК в случая…Над 1,3 милиарда може би само за АЕЦ „Белене“.

3,5 милиарда е общата задлъжнялост на НЕК. В това число 1,2 милиарда са задълженията на НЕК към производителите на електроенергия. Останалите задължения, останалият дефицит е натрупан във връзка с тези злополучни проекти – „Белене“ и „Цанков камък“.

В дългосрочен план няма как да ни се размине увеличението на цената на тока, нали? Няма как да се заблуждаваме в тази посока.

В дългосрочен план ДКЕВР, отчитайки всички обективни факти и обстоятелства, ще прецени налице ли са условия за повишаване на цената на тока.

А в краткосрочен план ние ще разберем ли имената на хората, които са виновни за конкретните проекти – АЕЦ „Белене“, кой колко пари на кого е раздал, „Цанков камък“, прословутият проект, който и в миналото управление на ГЕРБ беше споменаван нееднократно? Ние ще разберем ли в крайна сметка заради кого сме задлъжнели и заради кого ще фалира НЕК?

Знаете ли, по отношение както на проекта АЕЦ „Белене“, така и на хидровъзела „Цанков камък“ са извършвани множество проверки от контролните органи.

И?

Агенцията за държавна и финансова инспекция в периода от 2009 г. до 2013…

В която вие сте работили и сте я оглавявали.

… в която аз работих и имах честта да я оглавявам от 2010 до 2013 г., извърши поредица от проверки, от финансови инспекции. Резултатите, които установи Финансовата инспекция, бяха наистина стресиращи. В тези доклади са посочени всички факти, всички обстоятелства, посочени са хора, имена, фирми. Докладите са изпратени на прокуратурата. Много се надявам колегите от прокуратурата да работят по тази тема. Преди да напусна Агенцията за държавна финансова инспекция постъпи писмо от прокуратурата, че е образувано досъдебно производство за причинени вреди в особено големи размери.

Вие напуснахте, или ви принудиха да напуснете, по времето на Орешарски? Тогава финансовият министър Петър Чобанов, си спомням, ви помоли да си тръгнете, след тези разкрития за АЕЦ „Белене“. Така ли беше?

Да, това беше причината за моето освобождаване.

А вие следите ли дали има развитие по тези казуси?

Разбира се, че следя.

И има ли?

Разбира се, че следя. Това, което знам, е, че прокуратурата в момента продължава да работи. Има образувани следствени действия.

Кажете ни няколко имена от тези списъци, от тези проверки, които сте правили, за хора, които са причинили особено големи вреди.

Знаете ли, аз имената ги знам, но тъй като става въпрос за едно досъдебно производство, се притеснява сега са назова конкретните имена. Това трябва да направят органите на прокуратурата.

Да кажем така тогава: тези хора и тези имена продължават ли да гравитират в енергийната система, да заемат отговорни постове и да взимат отговорни и важни решения?

В момента тези хора не са на постове и позиции, които да им позволяват да взимат такива решения за българската енергетика.

А бяха ли по времето на Орешарски?

Ами знаете ли, има едни определени кръгове от хора, които гравитират около енергетиката, те имат своя бизнес интерес в тази област и няма как да бъдат изолирани напълно от този сектор.

Кажете ни за тези проекти, които споменаваме постоянно – „Белене“ и „Цанков камък“ например, коя беше най-фрапиращо високата заплата, която видяхте?

За „Белене“ и „Цанков камък“?

Например, да.

Заплатите не са били обект на проверка там. Другите големи проблеми са свързани с разходването на един много сериозен финансов ресурс, публичен финансов ресурс – това са парите на българските данъкоплатци.

Как да приемем сега факта или по-скоро новината – вие ще коментирате дали това е факт – че шефът на „Южен поток“ е с 31 000 лева заплата и експерт за шофьор, при положение, че този проект отиде в историята, доколкото вече стана ясно… Като информацията е, че 7000 евро е получавала счетоводителката на „Южен поток – България“ – тя е българка; тези 31 000 е получавал руският шеф на фирмата; българите на същата длъжност, експерти, са взимали 3500, руснаците – 4000 евро. Шофьорите в проектната компания - забележете, са взимали 2500 лева заплата.

Разбирам, че на фона на ситуацията в българската държава и на състоянието на българските граждани подобни заплати наистина звучат стряскащо. Но тук трябва да отворим една скоба и да кажем, че „Южен поток – България“ е акционерно дружество, в което акционери са „Газпром“ и от българска страна Български енергиен холдинг (БЕХ). Това дружество има своите органи на управление, които взимат решения по отношение на бюджета на компанията, по отношение на възнагражденията, на разходите, които трябва да се извършват.

Съгласете се, че по АЕЦ „Белене“ същите решения за същите заплати може би са взимали експертите по този проект, нали така? Откъде идват тези пари? От нашия джоб ли идват?

Парите по отношение на „Южен поток“ са средства, които се финансират от двамата акционери – от БЕХ и от „Газпром“.

Така. От наша страна колко пари са отишли до този момент?

До този момент от страна на БЕХ, информацията, с която разполагаме, е, че са около 25 милиона.

Лева?

Да. Като участие на българската страна. А вече самият бюджет на компанията се определя от органите на управлението.

Те потъват ли сега, тези 25 милиона лева, при положение, че сложихме „Х“ на този проект, или по-скоро Русия ни сложи „Х“?

Знаете ли, ние все още не сме получили официално писмо от руската страна за прекратяването на този проект, така че докато това не стане факт, смятам, че не можем да говорим за окончателното приключване.

От Брюксел няма ли окончателно становище вече?

Брюксел е уведомен от страна на руската страна, но ние, като акционери в съвместното дружество „Южен поток – България“, трябва да бъдем уведомени по съответния надлежен ред.

Бойко Борисов е при Ангела Меркел, за да говорят за три плана за развитие на енергетиката, и по-скоро на преноса на газ, нали така? За какво ще си говорят, ако този проект спира?

По отношение на проекта „Южен поток“ правителството е имало много ясна позиция и позицията е следната: да, ние подкрепяме този проект. Този проект безспорно ще доведе до диверсификация на газовите маршрути, на доставките на газ, ще имаме по-голяма сигурност по отношение на доставките на газ.

Щяхме да имаме.

Да, но този проект трябва да се случи единствено и само при спазване на европейското законодателство.

Да ви попитам следното – дали видяхте договор, защото четох някъде ваши думи в предишни интервюта, в които вие казвате, че в договора, в документите, които сте видели по „Южен поток“, няма конкретни числа за това какъв ще бъде размерът на транзитните такси, които ние ще получаваме за пренос на газ? Т.е. един вид се спекулира с това, което ще спечелим или ще загубим. Какво видяхте вие?

Да, запознахме се с всички документи, свързани с „Южен поток“, всички налични документи. Оказа се, че те са на няколко различни места. Едните са в Министерството на енергетиката, другите са в проектната компания, третите са в БЕХ. Но това, което трябва да знаят българските граждани, е, че по отношение на проекта „Южен поток“ няма сключени, не са налице два от най-важните документи – това е дългосрочният договор за транзитните такси и финансовия модел.

Знае ли се всъщност - губим ли ги тези 400 милиона?

Много се спекулира с тази сума от 400 милиона, даже чух - някои казаха 600 милиона. Такива числа няма.

Долара.

Милиона евро.

Вие, министър Петкова, като сте чели договорите - със заповедта на служебния министър ли идва краят на „Южен поток“, тъй като руснаците ни обвиниха все пак, че България е виновна?

„Южен поток“ има стартирана наказателна процедура от страна на Европейската комисия на 2 юни 2014 г. Веднага след това има поредица от писма на министъра на икономиката и енергетиката тогава, министър Стойнев, с които той указва, че всички тръжни процедури трябва да бъдат спрени и българската страна трябва да се въздържа от всякакви действия и решения, свързани с този проект. На 31 юли премиерът Орешарски пише официално писмо до всички министерства, с което указва, че всички тръжни процедури по този проект трябва да бъдат спрени и от наша страна не трябва да бъдат предприемани никакви действия, които биха усложнили ситуацията във връзка с този проект.

Защо Драгомир Стойнев не го подписва? Ето, той ви призовава сега да отмените заповедта на служебния министър Щонов, който пък при нас каза, че е трябвало да изпълни просто заповедта на Орешарски. Кой спира проекта?

Г-н Стойнев много добре знае, че има стартирала такава наказателна процедура и аз съм сигурна, че той много добре знае, че докато тя не приключи, българската страна, като страна-членка на Европейския съюз, е длъжна да се съобрази с тази наказателна процедура и да изчака резултатите от нея.

Като говорим за „Южен поток“ и за газ, днес челото на в. „Труд“ звучи доста притеснително: „Няма пари, горим газа от резерва в „Чирен“. На прага ли сме на газова криза, министър Петкова?

Аз бих искала да успокоя българските граждани и да кажа, че по отношение на нашите взаимоотношения между „Булгаргаз“ и „Газпром“ във връзка с договора за доставка на газ, към настоящия момент не са налице никакви проблеми. Утре и на 22 декември предстои да платим още два транша по 19 милиона долара на руската страна, така че да платим авансово доставките за месец декември.

Т.е. вярно ли е това, че заради липсата на достатъчно средства държавната компания „Булгаргаз“ планира да използва всички свои резерви, включително от „Чирен“, за да не търси варианти да плаща?

„Булгаргаз“ към момента е изряден платец.

Това е невярно, така ли?

Аз казвам какво показват документите и какви са нашите действия. Утре и на 22 декември „Булгаргаз“ ще плати на „Газпром“ на два транша по 19 милиона долара авансово за месец декември за доставките на газ. А по отношение на „Чирен“ може би трябва да отворя една скоба и да кажа, че е нормално в периода от ноември до април да се теглят количества от „Чирен“, тъй като от април до лятото всъщност върви процесът по нагнетяване на газ. Така че няма нищо притеснително.

Горим от резерва в момента.

Горим от резерва толкова, колкото е необходимо, във връзка с повишеното потребление. Само искам да кажа, че това, което всъщност се тегли от „Чирен“, е между 1 и 1,2 милиона кубични метра на ден, а възможността, която дава това находище, е до 3,4 милиона кубични метра на ден. Сами разбирате, че няма опасност находището в „Чирен“ да бъде изчерпано и ние да нямаме резерви от газ.

Има ли последно опасност да получаваме руска газ през Гърция?

Вие знаете, че един от пътищата за преодоляване и за постигане всъщност на енергийната независимост на страната преминава през възможността ние да доизградим тези интерконекторни връзки със съседните на нас страни – с Румъния, с Гърция, с Турция. Идеята е с този интерконектор между Гърция и България всъщност ние да получаваме газ от Азербайджан – това е всъщност идеята.

А каква е идеята тогава, как ще се осъществи идеята на Бойко Борисов България да бъде енергиен хъб, в смисъл тук да се събира газ и ние да я разпределяме, при условие, че няма да пристига?

Това е една много добра идея. Това е една много добра идея, която ние обсъдихме на Министерски съвет, и всъщност е подготвено писмо от страна на българското правителство до Европейската комисия с тази идея.

Ще стане ли скоро, на финала на разговора, има ли изгледи това въобще да се случи в близко бъдеще, обозримо?

Аз мисля, че има шанс.

Само не ви питахме колко често се чувате с г-н Лукарски – нали ви разделиха министерствата.

С г-н Лукарски имаме чудесна комуникация, чуваме се…

Колко често?

Почти ежедневно.

Почти ежедневно?

Да.

Благодаря ви.

И аз благодаря.