Без силно средно образование няма как да развиваме висшето, казва министърът на образованието и науката пред в. „24 часа”

Проф. Клисарова, "24 часа" поде инициатива за връщане на лекарите в училище, как ще подкрепите идеята?

Като бивш председател на здравната комисия в Общинския съвет във Варна много настоявах за това, защото смятам, че е изключително правилно. Във Варна това вече е направено.

Училищата си имат лекари.

Не може да оставим децата без специална помощ. Съгласна съм, че може би в някои случаи училищата са близко или са много малки и няма възможност да се поддържа лекар. Трябва да има поне медицинска сестра. Смятам, че това е много важно и заради профилактиката. Има региони, където на родителите им е трудно да водят децата си при личния лекар и да проявяват внимание към всеки проблем на детето. Така стои въпросът с ваксинациите например. Нали имам отскоро внучка, имунизационният календар се следи трудно. Ами профилактиката за зъбките, гръбначните изкривявания, затлъстяването, хипертонията и диабетът!

Кое е първото, което сте решили да свършите като министър?

Първото, което направих вече, е, че се срещнах с екипите, с които ще работя. Желая в нашето министерство да има екипност, прозрачност и доверие. Тогава смятам, че нещата биха се случвали. Смятам да обърна сериозно внимание на средното образование. Идвам от висшето образование, но смятам, че средното е гръбнакът на образованието. Ако нямаме силно средно образование, то няма как да развиваме висшето. Много е трудно да се реализират хора, които са недостатъчно грамотни, недостатъчно опитни и професионално неориентирани. Важно е да се приеме законът за предучилищното и училищното образование. Не защото е изостанал 3 мандата. Защото е необходим.

Много ми се иска да дискутираме една идея. Досега всяко училище получаваше средства чрез делегираните бюджети на базата на брой ученици. Това беше прекрасна система. Но сега в нашата програма сме записали, че ще я оптимизираме.

Как?

Сега училищата с над 1000 ученици например имат повече пари с делегираните бюджети и учителите получават много по-добри заплати, имат възможности за капиталови разходи, средствата се разпределят оптимално. Нямам нищо против това. Има обаче училища с по-малко ученици в непривлекателни райони, където учителите не полагат по-малък труд. Ако питате мен, в някои случаи и по-голям. Но, за съжаление, те нямат достатъчно ученици и парите понякога не стигат.

Знаете, че тези 8%, с които трябваше да увеличим учителските заплати, не стигнаха за всички училища. Затова ми се иска да въведем коефициент на базата на това какво е постигнало училището. Ние трябва да мотивираме учителите, както и децата в тези региони да ходят на училище, да искат да учат и да бъдат конкурентни на децата от големите градове и от елитните училища. Те нито са по-глупави, нито нямат възможности да се развиват. Трябва задължително да им дадем този шанс. Разбира се, това е само идея. Може да направим входящи тестове на децата в 1-и и в 4-и клас. Да видим с какви знания е влязло детето и с какви излиза в 4-и клас. Не от това да му зависи бъдещето, но от това да зависи коефициентът, който ще се даде на училището. Всеки много лесно работи с отличниците. Изключително трудно е да научиш едно дете, което не е знаело добре български, което не е познавало буквите в 1-и клас, в 4-и да изкара 4 или 5. Това е единият приоритет. Вторият е да има повече професионална ориентираност на завършващите.

Трябва да има регулаторни механизми от държавата - от какво имаме нужда. Какво имам предвид? Например, ако приоритет на държавата е развитието на железниците. Кой ще работи в БДЖ, ако нямаме такова професионално училище. Трябва да работим заедно с министерството на труда и социалните грижи, с министерството на икономиката, разбира се, с финансите.

Как ще разрешите проблема със сгрешената задача в изпита по български език след 7-и клас?

Мислех, че задачата е много сгрешена. Видях графиката, може би е изместена с милиметър, но не това е най-важното. Помолих да се направи анализ. Над 75% от децата са отговорили вярно на тази задача. Те са се ориентирали. Има задачи, на които са отговорили 35% или 40%. Моето решение, след обсъждане с колегите, е, че тестът е валиден и няма да има бонуси.

Трябва ли задължително да се учи майчин език?

Не може майчиният език да бъде задължителен. Във всяка държава си има официален език. Всеки е свободен да изучава език, който иска. Нашите деца в САЩ например учат български в неделни училища. Може да се изучава като свободно избираем предмет. Всеки език е богатство за човек. Нека тези деца да изучават езика, който се говори в дома им. Не мисля, че това трябва да се поставя едва ли не като политически раздор. Трябва да дадем свобода на нашите деца и на родителите им да избират кой език ще изучава детето им. Дай Боже не само още един, а 2 и 3 езика да научат. А на швейцарските деца кой им е майчиният език?

А вероучение?

Също смятам, че трябва да има свободно избираем предмет по вероучение. Това е необходимо за развитието на детето като общ мироглед, култура и ценностна система. Всеки трябва да изповядва тази религия, която иска и му е на сърцето.

Готови ли са според Вас 4-годишните да тръгнат на училище?

Според мен децата на 4 години трябва да играят повече. Това е програма, в която няма нищо лошо. Във всички развити страни, дори там, където майките си позволяват да си бъдат вкъщи и нямат финансов проблем, всеки ден има социални контакти за децата. Дете, което до 1-и клас е отглеждано само у дома, трудно се адаптира в новата среда с оставането 40 минути на чина. Не знае на какъв език да си говори с другарите си. От друга страна, в детските градини няма места за желаещите, как ще задължим родителите на 4-годишните? Не сме готови за този проект. Освен това може да се ходи по половин ден. Ходенето на 4 години трябва да е по желание. Родителите трябва да вземат решение.

Смятате ли, че е добре държавни пари да отиват в частните училища?

Това ще бъде политическо решение. Според мен е важно да има строг контрол при разкриването на частни училища. Такъв трябва да има и за държавните, защото е важно качеството на обучение.

Четете ли учебници?

Скоро не ми се е налагало. Синът ми е достатъчно голям, а внучката няма и 2 месеца. Имам обаче приятелки, които казват: господи, чета 2 пъти този урок, смятам се за средно интелигентна и пак не мога да разбера за какво става дума. Длъжници сме на нашите ученици. Първо не може да има 15-20 учебника и да е свободен избор. Объркваме и преподаватели, и ученици. Нашите кандидати питат по кой учебник по биология да учат, че да влязат в университета. Трябва много строг контрол върху качеството на учебниците.

Бихте ли казали авансово за резултатите от изпитите след 4-и, 7-и клас и матурите?

Децата са се представили отлично.

Какво спечели висшето образование със създаването на рейтинг на университетите?

Първо се постарахме самите ние в университетите да си подредим къщата. Както като ще ти дойдат гости - постараваш се малко повече. Това е мотивация да се стараеш за по-високо качество. Това амбицира ректорското ръководство, което пък кара екипите да работят по-старателно. Може да си направиш оценка в кои направления си по-силен и къде трябва повече да наблегнеш, за да изравниш нивото. Много спечелиха и кандидат-студентите, които, като видят книжките с рейтинговата система, могат да се ориентират в кой университет по дадената специалност ще получат най-доброто образование. Няма в света университет, който да е най-силен във всички области и специалности на науката.

Скандалът с фонда за научни изследвания свали един министър, какво мислите да промените в работата там?

Това не бива да остане така. Няма как да има такива разправии за нещо толкова хубаво. Отделяме пари за наука и вместо наистина тези пари да отиват за наука по най-правилния начин, всичко опира до една тежка администрация. Като погледнах колко много папки! Ще помоля да се направи одит и тогава ще изляза с окончателното си изявление какво е решението ми и какви нарушения са направени.