Чартърни професори легализират цели университети, казва министърът на образованието и науката пред в. „Стандарт”

Проф. Танев, в състава на правителството вие представлявате Гражданския съвет на Реформаторския блок и сте като че единственият без формална партийна обвързаност. Парламентът е силно фрагментиран, а управляващата коалиция е с изключително сложна идейна структура. Как преценявате възможностите за добро управление?

Наистина формално не съм партийно обвързан. От една страна - този факт не дава политическа сигурност, но от друга - дава възможност да се постави управлението на чисто принципна основа. Имам предвид, че осъществяването на необходимите реформи трябва да намерят своята основа в принципите и постановките в подписаното коалиционно споразумение. В този смисъл се чувствам до голяма степен облагодетелстван, тъй като на практика съм еднакво отдалечен от всички партии в управляващата коалиция по отношение на тясно партийните интереси.

Говорите за управление на базата на принципи. Но как ще коментирате от видеоматериала от едно ваше посещение във врачанско училище, заради което БСП с декларация ви поиска оставката? Смятате ли, че това е начинът учениците да разберат, че невинаги истината е в "иконите"?

Трябва още веднъж да призная, че казаното от мен беше непремерено. Извиних се, но кажете ми, кой е безгрешен!? Разбира се, това не е оправдание, а само повод, който ще използвам, за да си направя съответните изводи. Появиха се прекалено много интерпретации, но стана факт и неочакваната от мнозина жива дискусия в мрежите. Реформите изискват диалог. Що се отнася до обсъжданата от БСП оставка, смятам, че една оставка на министър може да се иска само при условие, че този министър се е провалил в провежданите от него политики. А аз не мисля, че в моя случай има такива факти. А искам да ви уверя, че съм твърдо решен да не допускам такива факти.

Има ли постановки в Закона за училищното образование, предложен от ГЕРБ, които не подкрепяте?

Този законопроект е разработен с усилията на голям колектив от хора, които уважавам и ценя като професионалисти в училищното образование. Във връзка с това държа да ви кажа, че освен тръгващия диалог с учителската колегия чрез инспекторатите, през втората половина на месец януари 2015 г. ще свикам национално съвещание за последно обсъждане на този законопроект с участие на парламентаристи от Комисията по образование, специалисти от МОН и Обществения съвет, директорите на училища в България, водещи учители и НПО, работещи в сферата на образователните реформи и, разбира се, представители на синдикатите. Мисля, че по този начин ще бъдем полезни не само на законотворците в Народното събрание: дебело искам да подчертая, че този бъдещ закон е на първо място за учениците и за учителите и ние затова ще отчетем тяхното мнение.

Световната банка неотдавна констатира, че училището ни отрано разделя децата на бедни и богати и само по-заможните имат достъп до качествено обучение. Приемате ли тази теза?

Защо трябва Световната банка да ни казва неща, които са очевидни, и ние да се впечатляваме от това. Разбира се, че констатацията на банката е вярна, но тя не се отнася за цялата система на българското образование. Нещо повече, подобна ситуация има не само в България и от тази гледна точка може да се определи като световен проблем. Българската държава ще се стреми да даде качествено образование на всички деца, независимо от имотното състояние на техните родители или пък принадлежността им към различни етнически групи. По този въпрос работим отблизо с Обществения съвет и вече създадохме специфични работни групи.

Какви промени ще има в Закона за академичния състав? Кога ще имаме минимални национални критерии и какви ще бъдат те?

Държа да кажа, че приемането на този закон имаше много позитивен характер върху развитието на академичния състав в нашата страна. Отхвърли се една стара и закостеняла система и се даде път на новото. С позитивите обаче до тук. Прилагането на този закон породи много и основателни критики. Аз ще взема предвид всички направени досега предложения от Съвета на ректорите, БАН и учените и заедно със специалистите от МОН и членовете на специалния Стратегически съвет за развитие на образованието към министъра, който създадох, много скоро ще внеса проект за допълнения и изменения. Нека предупредя, че промените в един закон рефлектират върху други, свързани с него.

Смятате ли, че трябва да бъдат преразгледани процедурите за научни степени и звания през последните три години, когато е действал този закон?

Позволете ми да ви коригирам, според разпоредбите на закона няма "научни звания", има "академични длъжности". А конкретно на въпроса ви, преразглеждането на процедури за научни степени и академични длъжности е невъзможно - законът няма и не може да има обратна сила. Ако някой обаче е извършил нарушение или престъпление, има органи, които да го санкционират. Аз не съм привърженик на връщането на онези периоди, в които в някои конкретни случаи съдът е казвал кой да е например професор и кой да не е. Трябва обаче да се улесни научната общност да се регулира наистина сама, като изгради ефективна и легитимна система за оценка. Тук съм готов да участвам с целия експертен състав на МОН в диалог с научната общност и в синхрон с европейските норми.

Споменахте, че не всяко висше училище трябва да бъде университет. Ще има ли такава диференциация, ще се променят ли имена на някои от сега действащите "университети"?

Това е една особено чувствителна, даже болезнена тема, след като имаме над 50 висши училища. Вземаме мерки за развитието на колежи, особено предвид дуалното образование, но това е друг въпрос. Да поясня за университетите обаче: проблемът не е в броя, пропорционално той е подобен на много други страни. Проблемът е в качеството, а там разлики естествено има. За да прокараме промените тук, се нуждая както от силен политически гръб, така и от подкрепата на по-голямата част от ректорите на висшите училища. Съществуват множество идеи, по които очакваме инициативите и мнението на съответните академични тела, а и на обществеността. Съвсем като пример мога да посоча възможността да се обсъжда някакъв вид агломериране на някои технически висши училища и развойни институти по словашкия пример с оглед оптимизиране на изследователската им база и обогатяване на възможностите за преподаване, ако те изявят подобно желание. Или известно федериране на някои от автономните академии по изкуствата, УниБИТ и други с подобен профил в, примерно, университет по културата, с мотива, че това може да облекчи проблемите на всеки или би катализирало полезния трансфер на преподаватели и ценности в по-общото духовно пространство. Да повторя, съществуват европейски възможности да променим формулата и да оптимизираме финансирането на висшите училища, като имаме предвид българските традиции в широката област на образованието. Всички мерки трябва да водят до едно - повишаване на качеството, а за целта ще е задължително изследването на ефектите от въздействията.

Стратегията за висше образование залага 50 на сто от финансирането да бъде за качество до 2020 г. Как ще го постигнем, смятате ли, че при това положение ще има закриване на специалности?

Стратегията за висше образование - та тя е вид закон и като всеки закон трябва да се изпълнява безпрекословно. Що се отнася до закриване на специалности, това не трябва да се прави формално с административни актове. Държавата обаче, наред с бизнеса и гражданския сектор, трябва да се намеси на входа и изхода, като определи от какви специалисти ще има нужда през следващите 15-20 г. и да финансира приоритетно своите стратегически планове и да стимулира качеството. От друга страна, определено не съм привърженик на т.нар. чартърни професори, обикалящи от университет на университет, които така легализират не само отделни техни специалности, но и цели висши училища!

Обмисляте ли вариант за държавна поръчка, при която студентите да не заплащат такси в определени приоритетни специалности?

Определено подкрепям такава идея и ще се опитам да я реализирам. Това обаче в никакъв случай няма да е за сметка на висшите училища! Разбира се, така привилегированите младежи ще трябва да поемат някои отговорности към България, каквито се прецени, че са адекватни.

Какво ще се случи с фонд "Научни изследвания"? Разпоредихте ли проверка в него?

Имаше проверка от Държавната финансова инспекция. Не виждам причина фондът да прекрати своето съществуване. Не може да се отрече, че там има пропуски, но той засега функционира. В края на отминалата година се проведе успешно сесия и са подписани 114 договора за научноизследователски проекти с висши училища и институти на БАН на стойност повече от 11 млн. лв. Успешно завърши и конкурсът за съфинансиране на българска научна периодика: с около 500 хил. лв. бяха подпомогнати 80 научни издания. Това е наистина една глътка въздух за българските учени. Търсим разрешение на проблема и за подписването на анексите от предишните сесии, включително и за младите учени. Надявам се да реализираме всичко това с активната подкрепа и с помощта на Министерството на финансите. Съществуващото напрежение по въпроса за типа научни проекти и начина на управление обаче трябва да бъде разрешено преди следващата сесия догодина. Не знам защо това не е било направено досега.

Увеличават се престъпленията, извършвани от непълнолетни ученици, включително и изнасилвания, наркотиците са вече директно в българските училища. Как ще коментирате тези проблеми?

Наистина това са обезпокоителни тенденции и само с констатации няма да може да решим този въпрос. На 16 декември говорихме дълго с министъра на вътрешните работи и генерирахме нови инициативи, надяваме се доста ефективни, като "Нулева толерантност" например. В тази връзка имам намерение, най-вероятно още през февруари, да свикам национален форум по въпросите на престъпленията и наркотиците в българските училища с участието на представители на службите за сигурност, организации в неправителствения сектор, съда, прокуратурата и, разбира се, парламента, на който да се обсъди изготвянето на актуализирана стратегия за преодоляването на този извънредно тежък проблем.

Как виждате развитието на науката и образованието в България?

Аз съм оптимист, защото българските учители, учени и преподаватели са интегрална част от световната научна и образователна общност. Това, което обаче ни е необходимо, е да поставим науката и знанието като първостепенен държавен стратегически приоритет, както направиха във Финландия, за да успеят да излязат от тяхната криза навремето, и успяха. За училищното образование наскоро намерихме допълнителни средства и така предполаганите екстрени трудности през 2015-а са редуцирани! МОН вече успя да финансира авансово за следващата година достъпа до някои световни научни бази данни. Подкрепихме и участието на България в проекта ЦЕРН за догодина независимо от бюджетните ограничения. Отделно от това, оказах се първият български образователен министър, който по своя инициатива посещава щабквартирата на НАТО, за да получи информация и гаранции за включването на български учени и организации в добре финансираните и твърде разнообразни научни и образователни програми. Споделям с вас още една идея. Ще направя всичко възможно да включим България в Европейската космическа агенция, защото не можем да останем единствените в Европа, които не се възползват от нея. Да поясня: членският внос, който ще осигурим, е всъщност инвестиция, от която произтичат твърде много ефекти за българските учени и българския бизнес. Като министър, разбира се, ще разчитам на подкрепата на цялото правителство и на министър-председателя, както и на политическите сили, професионални общности и граждански структури.