Министерският съвет одобри българската позиция за заседанието на Съвета по общи въпроси – формат „Кохезионна политика“, което ще се проведе на 25 април 2017 г. в Люксембург. На него ще бъде проведен дебат за ролята на кохезионната политика след 2020 г.

България ще акцентира, че европейската кохезионна политика е преди всичко политика за дългосрочни инвестиции в растеж и заетост и произтича от Договора за функционирането на ЕС. България вярва, че като основна инвестиционна политика на ЕС, тя има пълния потенциал да предоставя проактивни решения, насочени към по-доброто бъдеще на ЕС и неговите граждани. Страната ни смята, че кохезионната политика трябва да продължи да се прилага във всички и от всички региони на ЕС, да е по-фокусирана върху резултатите, отколкото върху процедурите, да бъде прилагана в условията на взаимно доверие между участниците, с по-малко и по-ефективни предварителни условия, водещи до реални и ефективни реформи. Очаква се министрите да одобрят заключения под надслов „Да направим кохезионната политика по-ефективна, отговаряща на нуждите на нашите граждани и по-видима за тях“.

Ще бъдат одобрени и заключения по доклад на Европейската комисия за изпълнението на макрорегионалните стратегии на ЕС. Сред тях е и Стратегията за развитие на Дунавския регион, в която страната ни е участник. Председателството ще информира и за напредъка в работата на ниво ЕС по опростяването на правилата за управление на европейските структурни и инвестиционни фондове.

Правителството одобри доклад с резултатите от заседанието на Съвета „Правосъдие и вътрешни работи” – част „Вътрешни работи”, проведено на 27 март в Брюксел. Дискусиите на министрите бяха съсредоточени върху граничното управление, повишаването на ефективността от връщането, актуалната миграционна ситуация и реформата на общата система на убежище.

България се присъедини към виждането, че основното предизвикателство пред ефективните връщания остава трудната комуникация с държавите на произход и транзит и за да бъде постигната стабилност, политическите договорености с третите страни следва да бъдат обвързани с практически мерки. Делегацията ни постави и въпроса за своевременното предоставяне на достъп на България и Румъния до Визовата информационна система за целите на извършване на справки.