Ние сме програмно правителство и се придържаме към приоритетите, които са записани, заявява министър-председателят, в интервю за предаването „Седмицата” на Дарик радио

Министър-председателят Пламен Орешарски в студиото на  „Седмицата“. Добър ден, г-н Орешарски.

Добър ден.

Колко ще бъде помощта за отглеждане на бебе от година до две годинки през следващата година, не очаквам да кажете цифра.  По-скоро Ви питам какъв принцип трябва да се въведе в България  да се определя тази помощ.

Ще бъде толкова, колкото позволят финансовите възможности  през следващата година. Ще се опитаме да подпомогнем бюджетите  на домакинствата с най-ниски доходи, въпреки това си даваме  сметка, че колкото и да увеличим те няма да са достатъчни.  Просто нивото, от което тръгваме, е много ниско. Затова може би  скритият контекст на въпроса ви е по-широк - как ще се справим с бедността или в случая с демографската криза.

Не Ви питам за бедността, питам Ви за децата. В година,  която се очертава, първата година на вашето управление, да бъде  по-лоша от миналата като брой родени деца, а тя пък беше  най-лошата от 1945 година, годината след Втората световна война  и идването на комунизма в България.

Ами аз исках в тази тема да влезем, че раждаемостта и  демографската структура оттук зависи не само и единствено от  целевите помощи. Да, те са важни, те смекчават или облекчават  бюджетите, но по-важното е очакванията на хората и  перспективите. Ако проследите динамичните редове, дори да  вземете два фактора - темповете на растеж и раждаемостта, ще  видите доста пряка, линейна връзка. По-висока раждаемост е имало в периодите когато е имало по-добри очаквания. И обратно, срив  в раждаемостта се наблюдава тогава, когато обществото се е  намирало в рецесия, и най-важното, хората са били отчаяни и не  са виждали перспективи.

Подкрепяте ли идеите за намаляване продължителността на  майчинството за сметка на по-високи социални обезщетения?

Принципно по-добре е когато са по-добри обезщетенията, а  майките бързо се интегрират обратно в пазара на труда. Отчитайки обаче нашата специфика и това, което и вие казахте -  исторически ниските нива на раждаемост, мисля, че не можем да си го позволим. Още повече едно такова по-дълго обезщетяване на  майките не е задължително, то е право, но не задължение, ако  мога да използвам израза. Така че тези майки, които имат  перспективна работа и искат да растат в кариерата си и сега не  се възползват.

Трябва ли България да осигури неограничени възможности за  инвитро на бездетните семейства? Води се дебат за няколко  десетки милиона в продължение на много години назад в държава, в която няма деца.

Трябва да направи всичко възможно и да подпомага тези  семейства. Не знам точно какво значи неограничени. Да, отговорът ми е да, трябва да подпомага семействата, които искат да имат  деца, но по една или друга причина не успяват.

Трябва ли държавата да плаща еднакви суми за всички деца -  помощи за тръгване на училище, суми за детски градини или за  училища - и водещото да бъде наличието на дете, а статутът на  училището, детската градина, дали е частно, дали е публично?

Ами, хубаво би било, ако сме по-богата държава. Мисля, че в  настоящите условия е по-важно, така, да се отчитат и доходите на родителите, за да има целеви характер на подпомагането. Тъй  като, вижте, вярно е, че не голяма част, но една част от  българските домакинства не изпитват нужда от такова подпомагане. Но те са достатъчно добре материално обезпечени. Когато имате  значими доходи в домакинството, няколкото десетки лева в повече  или в по-малко не са решаващи.

Не виждате смисъл в символа, да се промени политиката на  страна, която остава без деца?

Ами, ако семейният ви бюджет е 20 хиляди лева месечно, дали  ще взимате 50, 60 или 70, нали, разбирате колко малък дял на  подпомагане е това.

Ще предложите ли от следващата година замразяване на  пенсионната възраст, въпреки че Европейската комисия препоръча  изрично на България миналата седмица увеличаването и  изравняването на тази възраст между мъжете и жените?

Преди това искам да кажа, че от 7-те групи препоръки на  Европейската комисия, това е единствената, по която имаме  известно разминаване. Всички останали, дори ако ги четете в  чисто терминологичен аспект, са доста близки до анонсите, които  са в нашата програма, тази програма, с която беше гласувано  правителството.  А сега на въпроса ви - да, това е единствената мярка, по която  имаме разминаване, и ще задържим увеличението на пенсионната  възраст по две локални причини. На първо място, ние имаме много  висока младежка безработица, несъразмерно висока, ако проследим  динамиката в европейските страни. Такава висока младежка  безработица имат само някои страни, които са засегнати от  дълбока дългова криза, оттук и много сериозни рестрикции в  техните бюджети. Така че всяко по-нататъшно увеличаване на  пенсионната възраст е натиск върху младежката заетост, от една  страна, и от друга - продължителността на живот у нас, за  съжаление, е по-ниска от средноевропейските стойности.

Колко време ще задържите ръста - по време на целия Ви 4-годишен
мандат или?

Ами, нека проследим най-напред как се развиват демографските  процеси в бъдеще, но мярката при всички случаи ще бъде временна.

Ще предложи ли правителството Ви през следващите години  имиграционна стратегия за идване на млади хора от чужбина в  България? Например целенасочено улеснено придобиване на  гражданство от определени региони или за определени професии,  така че България да запази демографската си картина, като дойдат близки по религия, по култура, по етнос групи тук, а не такива, които са притиснати от живота, но много се различават като  начин на живот, от други места по света?

То и сега имиграционната ни политика не е особено  консервативна. Аз мисля, че по-важно е друго - да задържим  младите хора тук като им осигурим перспективи, подпомогнем ги  за намиране на първо работно място, ако трябва това да бъде и  чрез известно субсидиране на това първо работно място. Защото  много по-добре е да не ги изпускаме тях, за да търсим после  откъде да внесем млади хора, внесем в кавички, отколкото  обратното. По отношение на имиграционната политика, да, ще  мислим в тази посока.

Темата за пушенето ще я сложа при темата за децата. Чий избор е по-важен - на съдържателите на ресторанти да се пуши в тях или  на семействата с деца в кое заведение да седнат през зимата, без да зависят от този избор?

Сега, темата за пушенето аз въобще не я изтласквам чак толкова  на дневен ред, колкото като че ли в последните дни излезе,  поради дебати в парламента, естествено. Но на мен ми се струва,  че никога не бива да се връщаме към по-стари периоди на  повсеместно пушене на обществени места, макар аз лично да пуша,  съм противник на тютюневия дим навсякъде. А от друга страна,  вероятно трябва малко да смекчим този режим, че никъде пък не се пуши, тъй като останахме една от малкото страни в Европа, в  която всички пушещи трябва да бъдат на улицата. Дори проследете  смекчаване на режимите в най-консервативните северни страни в  това отношение и ще видите, че балансираните решения в случая са по-добри, отколкото крайностите.

В заведение, което не може да разделено, и това всъщност ще е  вододелната линия за Вашата позиция, трябва ли да се даде избор  дали да бъде за пушачи или за непушачи?

Моето мнение е, че в такива заведения не трябва да се пуши, но  решението ще вземе парламентът. Аз изразявам лично мнение в  случая.

Смятате ли, че е актуален референдум по някакъв въпрос,  например за цигарите, за шистовия газ?

Хубаво е да се разшири практиката на референдуми, но внимателно трябва и да се преценяват границите, за да не започнем  повсеместни референдуми за всяко нещо, още повече има теми, по  които референдумът може да ни изиграе лоша шега. Типичен случай  - да плащаме ли данъци или не.

Енергийните помощи. Защо избрахте да увеличите броя на  хората...с 15 лева по-висок става прагът на доход, който ще  подлежи на подпомагане, но не и размерът на помощта, тя остава  328 лева и 60 стотинки за един сезон. Синдикатите искаха 467  лева на сезон.

 
Защото откакто съществуват енергийните помощи, някъде от  втората половина на 90-те години, ако не се лъжа, винаги е  имало, така, обществено неодобрение на границите. До един момент се получава енергийна помощ и с 2 лева повече доход не се  получава никаква помощ и се получава в крайна сметка регресионен ефект, така че при тези високи цени на енергията ми се струва, че беше по-важно малко да разширим обхвата, не  толкова самия размер, макар да си давам ясна сметка, че ни  предстои една трудна зима и много български домакинства са на  ръба по отношение на редовното плащане на сметките.

Ще предложите ли тарифи за ток за бедни, до 75 киловата или  до 150 киловата да бъде по-евтин токът?

Ами, работи се по този вариант, макар че той съдържа в себе  си не само позитивни елементи.

Така печелят и богатите.

Точно така. Тези ниски стойности на по-евтина енергия ще се  разпрострат и върху най-големите сметки и върху хора, които  нямат нужда от подпомагане, но при всички случаи ще дадат  възможност на най-бедните домакинства някак си да се смекчи  натискът върху техните доходи.

Според вестник „Сега“ държавата ще задържи цената на тока за бита за сметка на бизнеса. Вярно ли е това?

Ами, не знам откъде имат тези изводи. Еднакво важно е да не  се увеличава спрямо сегашните равнища и на този етап, разбира  се, да не се увеличава цената, защото ако за домакинствата е  въпрос на оцеляване, то за бизнеса е въпрос на  конкурентоспособност, така че правим усилия така да се  ребалансира енергийната система, че не само да не се увеличава  цената на тока, а и да започне да остават ресурси в системата и  в отделните производители, за да може те да се развиват, а не да се декапитализират. Мислим в този план от другата година да  намалим малко и размера на дивидента, който предприятията  превеждат в държавния бюджет. Сега е 80 на сто, а това граничи  на механизъм за декапитализация на фирмите.

За всички държавни фирми ли говорите или специално в  енергетиката?

За всички.

Какъв процент обсъждате?

Е, още е рано. Тази есен ще видим какви са разчетите, но при всички случаи ще бъде по-нисък от 80.

В анализ от вчера Институтът за пазарна икономика критикува  първите решения на правителството за това, че те са за социални  помощи, а не за мерки в подкрепа на бизнеса. Какво конкретно за  бизнеса смятате да направите?

Сигурно... не съм чел анализа, но си представям горе-долу  аргументите, които те имат, тъй като отдавна си знаем стиловете  на разсъждения и т.н., но по-скоро ще ви обърна внимание, че в  програмните намерения всички тези мерки са записани, и то като  неотложни, разбирайте през тази година, в графата за граждани. Имахме няколко мерки за граждани, има мерки и за бизнеса  естествено и първото, с което стартирахме вече, е инвентаризация на всички административни тежести, така че максимално бързо да  започнем да облекчаваме, да премахваме режими или да ги  смекчаваме, една част не могат да бъдат премахнати, разбира се. Ще прегледаме административните такси. На много места те имат  фискален характер, а не разходоориентиран. Още в понеделник ще  направя първата среща с работодателските организации и ще  продължа да се срещам и по отделни браншове дори и с  представители на по-големи предприятия, за да може да обсъдим  въпроси, които пречат на разширяване на техния бизнес, а  разширяването на бизнеса при всички случаи означава допълнителни работни места.

Ще предложите ли еднакви критерии за таксите и условията за  услуги от общините? Според анализ на Световната банка в  различните общини в България се събират най-различни цени, и то  за различни срокове, срещу различни документи, всъщност за едно  и също.

Точно така, част от административните тежести са на общинско равнище, ще работим много активно със сдружението на общините в тази посока, дори ще окажем натиск през фискални инструменти  върху общините в посока на облекчаване на условията за правене  на бизнес. Аз разбирам финансовите затруднения на общините в  последните години, но те не бива да бъдат за сметка на  подтискане на стопанската активност.

Впрочем да останем още малко на темата за енергетиката. И  Вие не изневерихте на стила на няколко министър-председатели,  които коментират цената на тока, казахте тази седмица, че няма  да поскъпва токът от 1 юли, макар че това трябва да е изявление  на уж независима комисия, ДКЕВР. Според вас трябва ли да се  върне определянето на такива ключови цени за българите - ток,  парно, вода - в правителството, както си беше, при положение, че всички правителства се занимават с цените.

Обърнете внимание, че казах, че усилията са насочени към  такова ребалансиране на енергетиката, което да позволи да не се  увеличават цените. Може би е въпрос и на изказ, но независимият  орган трябва да си остане такъв, дори да се укрепи неговата  независимост.

Да се избира от Народното събрание ли?

Да, предвижда се такъв проект, но на този етап по  действащата нормативна рамка той се избира от Министерски съвет  и съвсем наскоро беше избран такъв, да, след подадени оставки  от стария състав. Парламентът предстои да гледа измененията в  закона, така че да се избира от парламента, но на въпроса ви,  не, не считам, че трябва административни цени, административните цени винаги раждат деформации, които заплащаме по-скъпо след  това.

Ще поискате ли от парламента промяна на решението да не се  строи АЕЦ „Белене“, не става дума за това да се реши да се  строи, но в момента има такова решение на парламента, което на  мен ми изглежда, че чисто юридически затваря възможностите  Вашето правителство да обикаля по света например и да търси  инвеститори за такъв проект след като българският парламент е  казал, че той няма да се случи.

А то и не се е засилило да го прави на този етап, така че  няма никакво противоречие. Но пак ще ви върна към програмните  намерения, там има много ясен запис по отношение на "Белене",  който ние ще изпълняваме и който аз се опитвам да повтарям може  би от месец насам и виждам, че голяма интрига създавам по този  начин, а не виждам нищо сензационно в твърдението, че ще  актуализираме разчетите и тогава ще направим избор. Изборът може да включва и това, което вие казвате, да влезе в парламента  отново или въобще да не влизаме повече в парламента.

Не Ви ли притеснява публичното Ви изявление, че вероятно  арбитражният иск за милиард евро на Росатом е основателен, това  не налива ли, дори даже да го мислите, позицията, която имате,  вече налива вода за другата страна в един арбитражен съдебен  спор.

Нищо не налива, според мен това са някакви факти. Всеки  арбитражен иск, какъвто и да е той, независимо какви са  шансовете на двете страни, е смущаващ, а моят коментар беше, че  има един арбитражен иск, който ме смущава. А другото, което като алтернатива би могло да се каже, че спя спокойно, ще бъде  дълбока измама, не спя спокойно заради този арбитражен иск.

Новото българско правителство предложи ли нещо ново на  руснаците относно „Белене“ при първата среща, макар и на равнище заместник-министър на енергетиката, струва ми се вчера с Вашия  министър.

Икономическият министър, както ме информира за тази среща,  не е обсъждал въпроса за АЕЦ "Белене", повече е говорено за  "Южен поток", от гледна точка на напредъка в осъществяването на  този проект и от гледна точка и на преговорите, които вървят  между Руската федерация и Европейската комисия по отношение на  законодателната рамка на руските инвестиции на територията на  Европейския съюз. А що се касае до "Белене", по информация от  икономическия министър, проектът е споменат и е, така, отпратен, ако мога да се изразя, като две компании, които имат някакви  взаимоотношения между тях, но не е обсъждано нищо повече по  отношение на АЕЦ "Белене".

Ще поиска ли вашето правителство промени в проекта „Южен  поток“, тъй като предходният премиер, служебният премиер Марин  Райков, говореше за пореден задълбочен анализ на съвместимост с  третия либерализационен пакет на Европейския съюз за достъп на  трети лица до газопреносната мрежа, достъп, с който Русия по  принцип не е съгласна.

При всички случаи ние няма да приемем елементи, които  противоречат на европейските директиви, от една страна, от  друга, аз в момента се запознавам в детайли с този проект и не  бих искал да избързвам с каквито и да е коментари.

Стои ли на дневен ред отново нефтопроводът „Бургас -  Александруполис“, тъй като правителството, в което Вие  участвахте, подписваше документи, свързани с него.

Не, той не е на дневен ред. не съм разглеждал нищо по този  проект на този етап, аз лично не съм разглеждал, така че нямам  мнение по този въпрос сега.

Ще предложите ли отпадане на мораториума за проучване на
наличието на шистов газ?

Нямам такъв ангажимент в програмата и не бих направил нищо  по този въпрос поради същото обстоятелство - не ми е поставено  като задача в програмата, която изпълнявам. Все пак, нали, ние  сме програмно правителство и се придържаме към приоритетите,  които са записани вътре.

Колко е дефицитът в бюджета, господин Орешарски? Сумите, за  които прочетох в пресата, в рамките на една седмица се движат... милиард,милиард и осем-два милиарда, два милиарда и четири,  лева.

Дефицитът в бюджета в момента е близо 300 милиона лева.  Сумите, за които сте чели, са очаквано изпълнение, това, което в Министерството на финансите са предоставили на новия финансов  министър, както очаквания от страна на приходните агенции, така  и очаквания като разходи от разходните звена в министерството.  Така че не е розова картината като очаквано изпълнение за тази  година.

Вие казахте, че България никога не е била толкова зле. Ще си позволя да Ви противореча, предвид факта, че от април 1996 до  април 1997, когато впрочем вие се включихте в правителството на  Иван Костов, тогава инфлацията беше 1948 процента, сега за същия период, април 2012 - април 2013, инфлацията е два процента.  Резервите тогава, които наследихте, бяха 670 милиона долара,  сега не смея да кажа точно цифра, но тя със сигурност е в  милиарди.

Да, Има различни параметри, по които се оценява състоянието  на една страна. Ако вземете отделни и ги откъснете, отделни  параметри, може да правите различни изводи. Може да намерите  дори и други периоди през изминалите 23 години, които могат да  се характеризират като най-зле. Аз говорех за една комплексна  оценка като цяло - състояние на публичните и частните финанси,  като състоянието на стопанската активност, като изчерпаност на  всички резерви и в частния сектор. Ще ви дам само един пример -  НЕК, едно от структуроопределящите предприятия, в момента е  толкова декапитализирано, каквото никога не е било в последните  години откакто съществува енергийна система в страната. Да не  правя апокалиптични картини, само дълговете са няколко милиарда, това е само един пример.

Оплаквате се от 830 милиона лева отложени плащания, със  същите думи, с които го правеше Бойко Борисов. Каква е  разликата, даже мога да Ви припомня Вие какво отговаряхте на  Бойко Борисов през 2010 година, когато той говореше как е  наследил едни договори, по които ще трябва да плаща, Вие  казвахте всяко правителство заварва стари договори, сключва  нови, така че не го разбирам този въпрос.

Да. И кога какво съм казал, започвате да ми преписвате неща,
които не съм казал.

Заглавията по всички вестници са, че Вашето правителство  вади 830 милиона лева отложени плащания. Те проблем ли са?

Ами, аз не съм казвал такова нещо. Попитайте този, който го  е казал.

Как ще запълните дупката, която прогнозирате, между милиард  и два недостиг?

С по-добра събираемост на приходите и пестеливост в  разходите. Няма други варианти. Няма други варианти.

Заем?

Заемът не е запълване на дупка, а разширяване на дефицита.

Ще смените ли шефовете на Националната агенция за приходите  и „Митниците“?

На дневен ред са заместниците в момента, след това ще мислим за агенциите. Тези ръководства, които се справят с работата,  могат да бъдат спокойни, а тези, които не се справят, съвсем  нормално е да бъдат сменени.

И... шефовете на НАП и „Митниците“ справят ли се?

Ще видим.

Ще предложите ли отпадането на данъка върху лихвите по  депозитите? Не съм извадил аргументите, които и вие като  депутати сте срещу въвеждането му.

Мога да ги повторя. Мога да ги повторя.

С тези всички аргументи ще махнете ли този данък?

Не насърчават спестяванията в една страна, която има  недостиг на спестявания, разбирайте инвестиции. Това бяха  аргументите. Стоя и в настоящия момент зад тях.

Тоест догодина няма да го има този данък?

А в средата на годината нищо няма да предложим. А есента при дебатите по рамката на бюджета за следващата година ще подложим на анализ и този данък, ефектите от него, до какво са довели, и ще вземем решение.

Да разбирам ли, че сте по-склонен да приложите аргументите  си срещу въвеждането му и да го махнете?

Не, не съм склонен да махам нито един данък, без да намеря  друг приходоизточник.

Ще предложите ли отпадането на съкратената процедура, по  която банките събират дълговете от длъжниците си? Банкери  протестират срещу такъв план. Смятат, че това ще доведе до  диктатура на длъжниците.

Да, въпросът е деликатен и трябва да се обсъжда много  внимателно. Аз разбирам в момента, че има голямо негодувание  срещу някои практики на банките, но също така ще припомня, че  имаше период от 90-те години, когато банкерите въобще не можеха  да събират вземанията си, в резултат на което стигнахме до  визираните от вас 1996-1997 година. Не само, но и това беше една от предпоставките. Предстоят ни разговори с Асоциацията на  банките и ще потърсим решения, които да не застрашават, от една  страна, банковата система и да облекчат клиентите на банките,  особено от някои практики на едностранни промени в условията на  ползване на кредити, които очевидно внасят риск и, така,  дебалансират и плановете на самите длъжници. В крайна сметка то  и за банките не е добре, когато техните длъжници не плащат  кредитите си. Самите банки го осъзнават много добре това.

Ще предложите ли по-високи имуществени данъци? Тази седмица  Евростат обявява данни, според които българите са народът с  най-висок процент собствени имоти в Европа, 96 процента.

Вие ми зададохте цяла серия финансови въпроси. Аз ви  предлагам да поканите финансовия министър и да проведете и с  него такъв разговор.

Ако предпочитате въпроси от сферата на сигурността?

Така че . . .

Смятам, че може да дадете много компетентни отговори и става дума за философски въпрос. Дали е беден народ, който почти 100  процента живее в собствено жилище. Това произтича от  статистиката на Евростат като въпрос.

Вижте, това е характерна особеност в България по исторически причини. Вярно е, че ние имаме доста собственост, вярно е също  така обаче, че собствеността в много случаи не пречи, тоест не  подпомага значително домакинствата при текущите им разходи, а  още повече в период, когато и ликвидността на тези активи е  много ниска. Така че не е еднозначен отговорът дали човек с една къща е много богат.

Още един, последен, финансов въпрос, произтичащ също от една  статистика от тази седмица на Организацията по прехрана и  земеделие към ООН, според която българите хвърлят 700 хиляди  тона храна годишно на фона на гладуващ всеки четвърти българин.  Решението, което предлагат големите вериги, защото всъщност  изхвърлянето на храна става основно през магазини и ресторанти,  не толкова домакинства, е да се премахне ДДС върху дарените вместо изхвърлени храни. Нашата система е, че ако хвърлиш,  нямаш проблем с ДДС-то, но ако го подариш на един от тези  четири, дето нямат какво да ядат, тогава трябва да си платиш  добротата.

Сега, може би трябва да направим наново дебат за ДДС. Не съм  склонен да променям по никакъв начин ставките на ДДС, да го  кажа ясно.

Не става дума за ставката. Става дума за там какво се  прилага…

Това е ставка също в крайна сметка, система на облагане.  Защото досега 20 години съм слушал различни секторни предимства, като винаги се доказва как страната изведнъж ще се развие, ако  ДДС-то отпадне върху определен кръг стоки. Не е възможно да има  такава система, при която да изберем само една или две стоки или  сектор, или услуга. Всички останали също ще пожелаят да бъдат  освободени от ДДС. И може би тогава трябва да мислим как да  правим държава, в която никой не плаща данъци и всички искат  разходи от бюджета.

За разходите. Какъв процент от брутния вътрешен продукт ще  предложите за образование през 2014 година? Пак не очаквам  конкретна цифра, а по-скоро да кажете ще се почувства ли видима  промяна.

Ще настоявам да бъде приоритет образованието по много  причини, най-вече поради необходимостта да се насочи по-голямо  внимание към професионалния акцент в обучението. В момента един  от задържащите фактори и на инвестиционната, и на стопанската  активност е недостатъчно добре подготвени кадри както на средно  равнище, така и висши кадри. Така че има нужда от много по-добро  финансиране. . . в контекста на вашия въпрос. А за процентите  не ме питайте, те са функция от цялостния баланс.

Ще има ли забележима промяна в здравното осигуряване в  следващата година - конкуренция на частни фондове, избор кой  къде да се осигурява, или системата ще остане позната ни и ще  подобрявате нещо в нея?

В момента системата е толкова, ще използвам израз от езика  на предприятията, толкова декапитализирана, че нищо не може да  се направи с нея, освен стабилизационни мерки. И на първо място  ще обърнем внимание на лекарствата и на спешната помощ, като до  есента ще имаме план за действие към цялостна реформа, в това  число обсъждана и съгласувана между широк кръг както от  професионалната гилдия, така и от пациентските организации.

Вие лично подкрепяте ли даването на свобода на избор на  българина къде да се осигурява, при конкуриращи се фондове?

Не съм склонен да унищожаваме обществената здравна каса. Крие  изключително много рискове. И от опита на страни, преди нас  които са правили такива преходи, не мога до посоча успешен  модел. Когато човек не се учи от грешките на другите, не му  остава нищо друго, освен самият той да сгреши и да съжалява след  това.

В рамките на Вашия 4-годишен мандат ще имат ли българите  електронни лични карти със здравни досиета в тях?

Много ми се иска това да стане. Мисля, че даже на по-ранен етап  от 4-годишния период може да стане. Но в момента не знам докъде  е стигнала подготовката, знам, че от десетина години се прави  такава подготовка. Ще ускорим въвеждането.

Какво точно ще прави Министерството на инвестиционното  проектиране?

Ще координира регионалните проекти. Има нужда от това, мисля.  Има нужда и от най-сетне завършване на кадастъра. Този кръг  дейности.

Според „Медиапул“ на практика новото министерство ще застане на  входа и на изхода на европейските средства за инфраструктура,  които за следващия програмен период са около 7 милиарда евро.

Ами, то е въпрос на хипотези. Всеки е свободен в нашата страна  да прави каквито си иска хипотези. Но по-скоро са смешни такива  твърдения. Няма как това да стане.

Ще бъде ли подписано споразумението на България с Европейската  комисия за следващите години до 2020-а, защото от това  споразумение зависят европарите да тръгнат още от началото на  следващата година?

Не е това въпросът, то ще бъде подписано, няма как да не бъде  подписано, въпросът е в малкото време…

Понеже чух хипотези, че може и да не стане, не само за  България, в рамките на следващата година някои държави да не  успеят да се договорят.

Предполагам, че ще успеем. Въпросът е обаче за краткото време,  което имаме, как да направим по-добра структура на  финансирането. А за да го направим, трябва много ясно да  дебатираме с комисията целите, очакваните ефекти. На мен ми се  струва, че нашата страна трябва в следващия програмен период да  се фокусира върху конкурентоспособността, а всички останали  направления да се предефинират така, че да подкрепят  конкурентоспособността. Ще ви дам примери. Образованието,  разбира се, но не самоцелно, а образование, което в края на  краищата да вади добре подготвени кадри.

Това означава, че подкрепяте нова програма за образование и  наука, или не?

Въпрос на преговори и въпрос на инструментариум. Вие  избързахте. Инфраструктура, разбира се, но инфраструктура, която  дава по-осезаем принос върху конкурентоспособността и растежа,  а не абстрактно инфраструктура, с която усвояваме средства.  Мисля, че усещате разликата в инструментариума и целите, към  които се стремим. Впрочем предполагам от, така, първите анализи,

че и Европейската комисия няма да бъде толкова склонна, както в  предходни периоди, да остави всички тези средства необвързани с  цели и очаквани резултати. Така че ни предстоят разговори с  комисията.

След като казахте две цели, да видим отношението ви към инструментариума. Та трябва ли да има отделна програма за  образование и наука, каквато си беше поставил за приоритет  предишният кабинет?

Не е въпросът да има отделни програми. Така формализираме  темата. Можем да направим 20 отделни програми и да си отдъхнем - да, на всички сме обърнали внимание и всички са се видели в  тази програма. Но програмата е инструмент за реализация на цели. По-важни са целите. Другото е инструментариум. Струва ми се, че  трябва да има отделна програма, но, пак ще повторя, това е  инструмент.

„Труд“ пише, че България настоява приоритетни за европарите  да бъдат експортните фирми. Това част ли е от преговорите?

Ако под по-широкото понятие конкурентоспособност включите,  че един от основните фактори за конкурентоспособност е  експортът, значи подкрепям такава теза.

Част от инструментариума ви ще бъде ли ускореното  строителство на магистрали, което правеше предишното  правителство?

Дадох ви примера вече. Инфраструктура такава, която има  много по-голям принос към икономическия растеж и  конкурентоспособността, не самоцелна инфраструктура сама за себе  си.

Вие ли ще прережете на 14 юни лентата на „Дунав мост 2“ при  Видин?

Повярвайте ми, няма да съм аз, а ще бъде изненада.

Кой ще я пререже? Да не би да сте поканили Бойко Борисов?

Е, сега, на хипотези няма да си играем. Между другото за  тази процедура ще присъства румънският премиер г-н Понта и  комисарят по регионална политика. Ние сме поканили всички  министри на транспорта, които имат отношение към изграждането на  това съоръжение, което беше стартирано от края на миналия век,  ако не се лъжа.

Имате предвид министри в различни български правителства от  времето на Иван Костов насам?

Да, това имам предвид.

А на 5 юли ли ще бъде пусната окончателно магистрала  „Тракия“?

О, не мога да кажа. Трябва да питате регионалния министър.  Не спя. . . не лягам и не ставам с тази дата.

Ще се продава ли БДЖ „Товарни превози“?

Предстои да се направи анализ. Транспортният министър ни  запозна с първи виждания по отношение на мерките, които са  необходими в целия сектор, ще изготви план за действие и тогава  можем да отговорим по-конкретно.

Той е казал, че няма, ако вярно е цитиран в пресата, не съм  го чул от неговите уста. Вие до кое сте по-близо? Имаше  протести, този въпрос не случайно го изваждаме на преден план.  Но част от протестите на Орлов мост се местеха на релсите на  Централна гара, да не се. . .

За какво бяха, за приватизация или обратно?

Против.

Ами, приватизацията също е инструмент. Аз по-скоро искам да  видя перспективата на този сектор. Ако по-добрият вариант е  приватизация, добре, ако не е, няма да го приватизираме. Но  важното е да видим бъдещето.

Кога ще имате отговор на този въпрос?

Е, не мога да ви кажа. Искате да кажа утре. Утре няма да  имам вероятно.

Планирате ли по-сериозни разходи за военни цели през  следващата година?

Есента ще ви кажа, когато говорим по бюджета. Безспорно  армията има нужда от модернизация, но в тези трудни  социално-икономически времена не мисля, че приоритета ще го  сложим точно върху превъоръжаването на армията в този момент.

Това означава, че съвпадат възгледите Ви с Ангел Найденов,  който е казал тази седмица, че няма да се купува изтребител.

Ами, той знае по-добре.

Ще предлага ли вашето правителство за посланици хора от  Държавна сигурност?

Е, вече го обясни външният министър, че ще ползва в рамките  на разумното опита на тези хора, но няма да бъдат изпращани за  посланици. Тоест ще имаме известна приемственост в този аспект.

Има ли доказателства, че „Хизбула“ стои зад атентата в  Бургас? Външният министър първоначално каза, че тези  доказателства не са категорични, което беше изтълкувано от  Съединените щати, от европейски държави, от Израел като промяна  на българската позиция.

Запознавайки се с тази проблематика, твърдо мога да заявя,  че правителството нито е ревизирало, нито възнамерява да  ревизира досегашната работа по този казус. Ще продължим сътрудничеството с партньорските  служби. Но ние се придържаме към досегашните позиции твърдо.

Това означава, че България смята, че има обосновано  предположение, какъвто беше изразът, използван при предишното  правителство, за съпричастност на „Хизбула“ към атентата в  Бургас?

Да, той беше внимателно подбран, този израз, и аз твърдо  стоя зад него от това, което досега се запознах с материалите.

Ще подкрепите ли започване на преговори за членство в  Европейския съюз на Македония, ако не бъде подписан договор за  добросъседство с България, в който договор да има и ясни дати за  общо отбелязване между България и Македония?

Ние и в исторически план имаме добро отношение към нашата  западна съседка, но това, което мога да кажа в настоящия етап,  е, че искаме да видим сходно отношение и от нашите западни  партньори.

Бихте ли дал пример за такава дата. . .

Не, не бих дал пример.

. . . която заедно да празнуваме, България и Македония?

Има достатъчно много дати и достатъчно много исторически  личности, които свързват. . . ни свързват с Македония. Това,  което е важно, мисля, в случая, е да се изгради по-голямо  доверие между нашите страни. А не виждам действия на този етап  от другата страна. . .

Позна ли пресата, че шефът на „Дойче банк“ за България  Борислав Иванов ще е вторият вицепремиер?

Не.

А Калин Митрев?

Мисля, че слушателите едва ли ще са във възторг, ако вие  споменавате имена, а аз отговарям не.

Това е второто име и друго няма да спомена, защото сериозни  вестници ги написаха, предполагам, боравейки с източници. . .

Вижте, аз съм идвал много пъти във вашето  студио, досега не е имало случай, когато не съм искал да кажа  нещо и вие сте го измъкнали. Няма да го направите и сега.

За Борислав Иванов казахте не, а за Калин Митрев. . .

За който и да е ще ви кажа не, нали го разбирате,  и е  излишно запалянковски да продължавате да споменавате имена.

Кога ще назначите заместник-министрите?

Тази седмица се надявам да приключат всички консултации.  Оглеждаме широк кръг специалисти, в това число някои от тях и от  администрацията, но нека не прибързваме.

Какво отговаряте на съмненията, че това известно отлагане е  заради делене на постове в подкрепящата правителството коалиция?

Ами, аз казах преди малко, че правя консултации и с  ръководството на парламентарните сили, които подкрепят  правителството. Мисля, че това дава известен отговор на въпроса.

Ще има ли квоти, например. . .

Не, не, квоти няма да има.

Заместник-председателят на ДПС Рушен Риза е цитиран да казва  в Добрич, че ДПС иска 7 областни управители.

Е, това квоти ли са?

Ще има ли такъв принцип - 7 за ДПС, защото е по-малката  партия, 9 за БСП, защото е по-голямата?

Значи, всички областни управители ще бъдат предложени от  парламентарните сили, които подкрепят парламента, а  последното решение ще бъде мое.

Имате ли яснота кой ще оглави агенцията по туризъм?

Нека първо комплектоваме заместниците и тогава ще коментирам  и агенциите.

Ще преместите ли агенцията за закрила на децата от  Министерство на труда и социалната политика към Министерството  на младежта и спорта?

Вижте, това е хубав въпрос. Аз не подкрепям практиката  Министерският съвет да бъде обрасъл с агенции и да се създава  един мини втори Министерски съвет. Размива се отговорността на  ръководителите на тези агенции, защото всъщност те нямат шапка,  образно казано, по този начин. Имайки шапка Министерски съвет,  всъщност нямат шапка. Като цяло ще проведем политика на  освобождаване на Министерски съвет от всякакви несвойствени  звена. Това обаче не значи, че ще го направим утре. Има далеч  по-важни задачи. Така че това са стъпки. . . обмислянето на кои  агенции да бъдат преместени от Министерски съвет и да си намерят  ресорни министерства, това е стъпка, която може би ще я мислим  доста по-нататък във времето.

Ще закриете ли БОРКОР?

Нямам отношение към този въпрос. Тоест не съм си изградил  отношение. Трябва да се запозная с работата, която са свършили  до този момент, и да видя техните планове. И в зависимост от  това ще вземем едно или друго решение.

С какво ще пътувате в България, ще ползвате ли  правителствени самолети, военни вертолети?

Изненадвате ме малко с този въпрос. Ако ви кажа не, може и  да сбъркам. Сигурно ще има спешни случаи, когато трябва по-бързо  човек да се придвижи. Но ако ме питате дали това ще бъде  практика, мога да ви кажа отсега, че няма да бъде такава  практика, каквато беше установена в последните години.

В чужбина с редовни полети ли ще ходите?

Струва ми се да, освен в случаи, когато капацитетът на  правителствените самолети не се уплътнява. . . така че да не  бъде по-висок финансов разход спрямо редовните полети.

Верни ли са публикациите, че ще се преместите в Бояна?

Аз се преместих вече в Бояна.

А, вече сте се преместил.

Охраната, такава каквато е по протокол, в един жилищен вход  създава доста дискомфорт на съседите.

На петдесетия ви юбилей през 2010-а, според пресата, Сергей  Станишев Ви бил казал, че очаква по улиците на България да се  появи билборд с надпис „Липсвам ли ви вече?“ и Вашия образ. Може  да се каже в известен смисъл, че това е било пророческо, ако е  верен този разказ.

Ами, аз не ги виждам билбордовете. Напротив, виждам някакви  други билбордове, на които пише, че кабинетът трябва да си ходи. Появиха се на втория ден. Казвам го в кръга на шегата все пак в  някаква. . .

Мислите ли обаче, че сега, когато Вие се връщате във властта  по този начин, може пък да се окаже, че скоро, или не толкова  скоро, ще се появи пък билборд с лика на Бойко Борисов с такъв  надпис?

Всичко е възможно, всичко е възможно. Не това е най-важното  обаче. По-важното е според мен не кой е във властта, а какво  прави властта за хората. И мисля, че големият дефицит в  последните години ни задължава, нас и следващите министри и  премиери, да водим много по-активен диалог с гражданите и много  по-активни стъпки, така че да подобрим живота на хората.

Впрочем, предстои Ви да отговаряте на още много конкретни  въпроси. . .

Сигурно.

Пропуснах един, който е важен, предвид обстановката в  Централна Европа. Какво предприема правителството, за да  посрещне вълната от повишеното ниво на Дунав, която идва от  Централна Европа към нашите брегове? Имате ли информация за  това, че българите покрай Дунав трябва да се опасяват, че ги  чака нещо подобно на това, което се случи в Германия, в Чехия?

Не, засега нямам информация за непосредствена опасност, но  съм възложил да се наблюдава целият този. . . тази вълна и ще  реагираме своевременно.

Министър-председателят Пламен Орешарски в студиото на  „Седмицата“ на „Дарик“ радио.