Рекордно ниска избирателна активност, експанзия на купения и контролирания вот и забележими симптоми на етническа картелизация на обществото, по думите на известния политолог Огнян Минчев. Навалица от партии и коалиции в новия парламент, при това с такива проценти и характеристики, че да изглежда непостижимо сложно събирането на парламентарно мнозинство и излъчването на стабилен кабинет. Крещящи аномалии на системата за разпределение на гласовете и за формиране на мандатите, провокирали сериозно гражданско недоволство. И като калпак призив от евронаблюдатели да се бойкотират изборите в България, защото са несвободни и несправедливи. Така звучи по-суровият, по-песимистичен прочит на вота от миналата неделя. Ако изберем обаче един по-оптимистичен подход към гласуването на 5 октомври можем да добавим и други изводи. Че българските избиратели все по-видимо оттеглят доверието си от така наречените партии на статуквото. /…/ кръговете от задкулисието и агенти на предпочитания от него олигархичен модел на властване. Че не искат еднопартийно или еднолично управление, свързано с която и да е от тях, че след четвърт век инатене социалистическата партия затънала в непростима двойственост пред електората си, най-сетне ще трябва да се промени, да се реформира в класическа лява партия, ако не иска напълно да се маргинализира. Че е забележим, макар бавен и мъчителен, процесът на преориентация към политически субекти все още нови и относително слаби, но далеч по-автентични, представители на дясното и лявото от назначените, наложените от режисьорите на прехода. Трудно е да се прогнозира с какво темпо ще се развива този процес, но има признаци, има опция, че той може да произведе значими резултати още на следващите избори – дори те да са до края на годината. Въпреки че преобладаващо е мнението, че разиграването на подобен сценарий, ако ГЕРБ не успее да осигури адекватна парламентарна подкрепа за бъдещия кабинет, би било катастрофално за България. Убедено и категорично на такава позиция са президентът, както и повечето от водещите политици и експерти, така че най-вероятно оптимистичната теория за развитието на българския политически процес ще се поотложи във времето. Пък и служебният премиер проф. Георги Близнашки също заяви, че не е готов на експеримента да остане на поста още няколко месеца. Дали вече не е преосмислил позицията си и към кой полюс гравитират неговите оценки за току-що отминалите избори, както и какво свърши служебният кабинет и ще се изострят ли още отношенията ни с Русия – това ще разберем от самия проф. Близнашки. Здравейте, проф. Близнашки. Благодаря ви, че приехте поканата на нашето предаване и че отново сте в студиото на „Полиграф“, където бяхте тъкмо преди да започне мандатът ви. Аз тогава обещах, че няма да злоупотребявам с много покани и ето сега ви каня към края може би на мандата, въпреки че засега не се вижда краят на този мандат. Да започнем с вашата оценка за изборите, въпреки че вие дадохте вече една такава блиц-оценка. Да цитирам, казахте: направихме честни и свободни избори и това не се оспорва от никого. Според вас купуването и продаването на гласове този път са били минимизирани. Това обаче влиза в противоречие с цитираните от мен коментари на Огнян Минчев, пък и най-вече в противоречие с оценките, които дадоха наблюдателите от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. По-специално ръководителката на делегацията госпожа Дорис Фиала. Много тежки присъди раздаде за българския изборен процес. Тя казва – Европа трябва да помисли за бойкот на изборите в България, след като са налице безброй нарушения. Смята, че е опасно да се легитимират резултатите от тези избори, че е силно съмнителна системата от гледна точка на закона и отчетността и че целият изборен процес е несвободен и несправедлив.

Не мисля, че това е една завършена оценка. По-скоро тя е плод на натрупани впечатления, не от развоя на събитията в рамките на изборния процес, а с оглед на онези разговори, които тя е водила с лидерите на едни или други политически сили. За съжаление, продължава тази българска традиция, в която ние представяме нещата в изключително черни краски. Самият аз също имах възможност да разговарям с делегацията на Парламентарната асамблея и в тези разговори те далеч не споделиха такива крайни оценки, включително и самата госпожа, която в последствие си позволи да отиде в крайности. Истината е, че сме склонни понякога да пресоляваме нещата и да отиваме в крайности. Самата тя говори не толкова за изборния процес, колкото за предизборната атмосфера, за начина, по който общуват помежду си политическите субекти. Иначе те от гледна точка на процедурата нямаха възражения.

Да, за да бъдем коректни към нея трябва да кажем, че тя казва, че в самия ден изборен не е имало въздействия и насилия над избирателите. Наистина визира по-скоро предизборната кампания.

По начало ние сме там в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, от край време сме в едно доста неблагоприятно положение. Не съумяваме достатъчно добре да отстояваме националните си интереси там и през всичките тези години на прехода много често именно от там идваха атаки срещу България. По-важното е друго и това е, че в сравнение с предходните европейски избори тези избори преминаха в една относително спокойна обстановка, независимо че предходното правителство беше принудено да се оттегли от властта, да подаде оставка под обществен натиск. От тази гледна точка аз смятам, че една от основните функции на служебното правителство да успокои страната, да нормализира взаимоотношенията между основните политически сили, даде своят резултат. Тези усилия доведоха до една относително спокойна обстановка и на моменти даже кампанията като че ли…

Тя изглеждаше вяла. Нямаше динамика, нямаше темпо, нямаше разгръщане сериозно.

Една от причините е, че политическите партии общо взето нямаха какво толкова да кажат на избирателите. Има едно общо изхабяване на основните политически партии.

Това ли е едно от обясненията за ниската избирателна активност?

Въобще, хората си дават сметка, че основният проблем са не самите институции на държавата като такива, а онези субекти, които придават динамика на тези институции – именно политическите партии. Проблемът е в партиите и за съжаление този факт се осмисли, това даде отражение върху хода на предизборната кампания. Иначе аз смятам, че имаме едни относително свободни, честни избори. И затова постигнахме онова, което си бяхме поставили за цел – да имаме легитимен резултат, който не се оспорва. Мисля, че това е важното, това е същественото и това е значимото в днешната ситуация. Друг е въпросът, че веднага след изборите стана ясно, че се появяват нови политически проблеми и те са свързани най-вече с раздробяването на публичното пространство. Обстоятелството, че в парламента влизат осем политически сили.

Преди да продължим за този силно фрагментиран парламент да приключим със самите избори, с тяхната подготовка. Ясно е, че от техническа гледна точка те бяха подготвени добре. Там това е безспорно наистина, там като че ли няма критики към вас. Но какъв беше според вас мащабът на купения и на контролирания вот, които се превръщат в неизлечима болест на българския изборен процес. Премодулирани ли са оценките на Огнян Минчев, един умен човек, който следи този процес от години…

Няма две мнения. Той е един сериозен политически наблюдател, но мисля, че в случая се преиграва, търсят се обяснения на онази ситуация, която се създаде след изборите, с неща, които евентуално са се случили преди това. Смело мога да кажа, че рязко бяха намалени тези явления, беше минимизиран броят на тежките случаи на купуване и продажба на гласове. Разгромени бяха основни групи в редица…

Добре, ама пак изобилстваха медийните репортажи, телевизионните репортажи с…

Това е част от онова болестно състояние, в което се намира нашето общество, но аз смея да твърдя, че основните огнища бяха неутрализирани. Една немалка част от брокерите, между другото, заминаха зад граница, просто защото с тях…

Това е интересна информация.

... бяха проведени много сериозни превантивни разговори и някои от най-активните участници в този процес на купуване и продажба на гласове досега предпочетоха да се оттеглят…

Да се изнесат извън България?

Да, да заминат извън страната и затова нямахме най-тежките случаи…

А вие как… Това го проследи, предполагам, МВР?

… там, където имаме струпване на малцинствени групи население, не се стигна до онези обичайни прояви на масивно купуване на гласове. Вие си спомняте картини от предходни избори, когато стоят в очакване в края на изборния ден да се появят брокерите, в близост до секциите – големи групи, тълпи, очакват да се повиши цената, за да отидат да гласуват в последния момент.

А сега категорично казвате – такива събития в края на изборния ден не е имало.

Мисля, че нещата бяха различни и неслучайно не се наложи да се продължава, както обичайно се правеше досега, изборният ден. Те си завършиха в рамките на предварително предвидения в закона 12-часов срок. От тази гледна точка имаме значително подобрение, без да смятам, че сме пресекли тези явления. Една от причините е, че имаше среди в администрацията, включително структурите на опазване на обществения ред, които предпочетоха да следват една по-пасивна линия на поведение, вместо по-активно да се включат в работата за пресичане на покупката и продажбата на гласове. Но тепърва ще направим преглед на поведението на отговорните фактори в различните региони на страната, за да можем на тази основа да оценим и тяхната работа и да търсим евентуални кадрови промени.

А ще продължите ли да стоите зад каузата за промяна на Изборния кодекс, за въвеждане на задължително и електронно гласуване?

Категорично да.

Вие бяхте в инициативния комитет, подкрепил тези идеи на президента.

Ами мисля, че тази кауза става все по-актуална. Мисля, че тези избори показаха най-лошите страни на пропорционалната избирателна система. От една страна, продължаващата тенденция за срив в участието на гражданите в изборния ден – за първи път паднахме под 50-те процента на участие, което, разбира се, е изключително тревожно, и заедно с това вече става ясно, че българите зад граница проявяват значително по-голям интерес досега. За първи път имахме 428 секции зад граница, където много наши сънародници упражниха правото си на вот. Това беше едно свръхусилие от наша страна. Даже направихме нещо повече – изпратихме представители на държавната администрация, които да участват в секционните комисии, за да създадем условия за приемане на резултатите, тоест да бъде гарантирана законността на изборите. И, както виждате, те не се оспорват по същество. Проблемите идват от самия Изборен кодекс и възприетата система за разпределение на мандатите.

Системата Хеър-Ниймайер. Да, само че точно тези много гласове от чужбина като се изсипаха в райони, в които дадена партия няма сериозно постижение на изборите, хората се разбунтуваха и казаха: вие манипулирате, вие подменяте избора ни.

Ами това се случва не за първи път. И тук разговорът за избирателната система става изключително актуален. Знаете, че един от ангажиментите на служебното правителство е да подготви промени както в Закона за прякото участие на гражданите във властта – т.нар. пряка демокрация, така и в Изборния кодекс. Между другото, аз съм възложил на нашите експерти, знаете, че аз поех пряка отговорност за организацията и подготовката на изборите, та възложил съм на експертната група да подготви вариант на т.нар. смесена изборна система, да отидем към онази практика, която имахме.

Към немския вариант – 120 пропорционален избор, 120 – мажоритарен.

Така се нарича. Точно… Но това не е немската в точния смисъл на думата. Това е една опростена версия, която ние приложихме в 1990 година и даде много добър резултат. Тоест, 50% от местата в парламента да се разпределят пропорционално, съгласно партийните списъци. Като лично аз бих пледирал да се върнем към предходната система, която предлагахме, тъй като тя гарантира поне справедливото разпределение между политическите партии.

Говорим за системата Д‘Онт.

Да, системата Д‘Онт. Тя е в полза на големите партии. „Хеър“ гарантира малките партии. И оттук се получава този ефект, за който говорим. И, на второ място, другата половина от местата да се разпределят мажоритарно. Тоест това ще даде шанс на партията, която е на вълната на обществената подкрепа, да получи един допълнителен бонус по естествен начин. Знаете, че в други страни, примерно в Гърция, имаха една система, при която партията, която побеждава на изборите, получава още 30 мандата отгоре, които й дават възможност да управлява.

Ама тя системата Д‘Онт затова беше махната, защото пък там гласовете на малките партии се разпределяха между големите и много хора оставаха без представителство в крайна сметка. То съвършена система няма.

Трябва да направим избор. По принцип два са критериите, въз основа на които се изгражда изборната система. От една страна – демократичност. Тоест, всички основни политически сили да бъдат представени по възможност, с оглед на получените от тях резултати. Но вторият критерий е критерият за ефективност, тоест, страната да бъде управляема, да не се стига до онези ситуации, които наблюдаваме буквално веднага след последните избори. Това е най-лошият вариант, който можеше да се предвиди.

Само да уточня. Вашите експерти са подготвили такъв проект и ще го предоставят на новия парламент за промяна на избирателната система?

В момента се работи много интензивно, да. Защото бихме искали да предложим нещо на политическите сили веднага след като бъде конструирано Народното събрание.

И, за да приключим с това, някакво успокоение за хората от Кюстендил, от Дупница, от Ямбол?

Не мога да им кажа нищо очаквано…

От вас не може да излезе успокоение за тях?

… защото законът трябва да се приложи такъв, какъвто е. ЦИК не може да направи нищо, за да промени разпределението на мандатите, защото тя следва законово установените критерии.

Математика е това, както казва проф. Константинов.

За съжаление. Но с оглед на това, което се случва, това е повод да се седне и да се направи един сериозен разговор за необходимите промени в нашето изборно законодателство.

Отиваме сега към резултата, който даде тази система. Виждаме два пъти повече от броя партии и коалиции от миналия парламент – 8 на брой. Виждаме и сериозните затруднения, които създава това за формиране, първо, на парламентарно мнозинство, след това и за излъчване на стабилно правителство. Каква е вашата прогноза за консултациите, които започват в понеделник? Вие апелирахте към бързо съставяне на правителство, в границите на 2-3 седмици. Но ние виждаме, че другата седмица започват едни такива предварителни консултации, без участието на лидерите. Като че ли съзнателно се бави процесът. Дали през това време няма да се договаря кабинет някъде на тъмно там зад кулисите?

Не. Не миля, че се отива в тази посока. По-скоро, предвид голямото раздробяване на политическите сили в Народното събрание, което предстои да се конституира, е необходимо да се стигне до едно предварително консолидиране на бъдещото мнозинство, за да може да се възложи проучвателният мандат и да се разчита, че ще се стигне до краен успех. Защото няма съмнение, че изборът на министър-председател се намира в пряка връзка с избора на председател на Народното събрание, от начина, по който ще се разпределят постовете между евентуалните участници в една бъдеща коалиция. Мисля, че прекомерно се драматизира ситуацията. Вариантите, основните варианти, са два. Единият е десноцентристка коалиция, с оглед на съотношението на силите в Народното събрание. Може само да се съжалява, че се породиха доста изкуствени противоречия между ГЕРБ и Реформаторския блок.

И кой да влезе в тази коалиция – ГЕРБ, Реформаторският блок…

… Реформаторският блок и може да се предполага Патриотичният фронт.

Патриотичният фронт.

Това е най-естествената коалиция с оглед резултатите на тези избори. Няма никакво съмнение, че ГЕРБ е големият победител от тях.

Патриотичният фронт има сериозни възражения срещу някои партиите, да кажем…

Тук е големият проблем, че ако те имат сериозно отношение към проблемите на страната, трябва да седнат и да намерят формулата на управление, да изгладят своето взаимоотношение. Вторият вариант, ако тази опция не може да даде, така, резултат, вторият вариант е голямата коалиция, за която толкова много, така, ни подсказват отвън.

Голямата имате предвид – ГЕРБ-БСП и още някой.

ГЕРБ-БСП с подкрепата на още някой, но очевидно е, че с оглед на проблемите, пред които сме изправени, трябва да се търси консолидация не само в Народното събрание, но и в обществото, за да могат да се предприемат тежките реформи, пред които сме изправени. Въобще има неща, които не могат да се отлагат повече. Хората ни чакат, имам предвид – нашите партньори и в Европейския съюз, и в НАТО проявяват…

Най-вече проблемите на държавата са толкова сериозни и дълбоки, че те не чакат и…

Така е… Така е, но и нашите западни партньори имат големи очаквания. Те са готови да подкрепят страната. Знаете, че и в тази обща рамка за взаимодействие между България и Европейския съюз се предвиждат огромни средства да постъпят в България. От тази гледна точка имаме проблеми, но имаме и потенциалните ресурси за решаването на тези проблеми. Големият въпрос е – най-сетне България така да се стабилизират институциите и политическите партии да подходят отговорно, т.е. да загърбят традиционните си предпочитания.

Коя формула на правителство е най-добра, най-адекватна на тази ситуация – дали откровено партийно правителство, дали правителство на националното спасение, каквото предлага Националният фронт за спасение на България, дали програмно правителство, дали нещо четвърто?

Значи, както искат да го нарекат, нали, аз не съм участник в този процес и за мен е важно това, че ние не бяхме, не допуснахме да бъдем въвлечени в предизборното противопоставяне, в предизборната кампания, макар че се полагаха множество усилия ние да се превърнем в основния обект на критики. Не дадохме никакъв повод да бъдем въвлечени в различните предизборни спорове – от тази гледна точка аз не бих искал да навлизам в дълбочина как точно трябва да се конфигурира бъдещото управление. Това, което искам да кажа, че е нужно политическо правителство – силно политическо правителство. Според мен всички тези формули за експертно правителство или програмно правителство вече са изчерпани. Минахме през този период. Въобще това мъчение с управлението на кабинета „Орешарски“, където въобще не беше ясно кой взема решенията и се наблюдаваше една тенденция просто да се оцелява във властта ден за ден. Всичко това според мен трябва да бъде сложено настрана, да бъде отхвърлено преди да се отиде, да се отиде към политическото решение.

Казахте какви компромиси трябва да направят евентуално малките партньори, обаче какъв компромис според вас трябва да направи ГЕРБ, нали, най-голямата политическа сила на тези избори? Защото ако българите искаха да се повтори еднопартийният мандат на ГЕРБ, щяха да гласуват за това. Виждаме, че резултатът на ГЕРБ пада, така че очевидно и от тяхна страна трябва да има някакви компромиси.

Така е… Така е и тук много важно е да се прояви здрав разум. За мен е по-важно тази формула да бъде въз основа на принципи, които трябва да бъдат ясно формулирани, да има приоритети, около които да се стабилизира, да се концентрира бъдещото управление. Не бих искал да им давам съвети. Честно казано стоях настрана досега от този процес. Ако бъда потърсен за помощ, знам какво да им кажа, но не искам да повлияя върху хода… Водят се много тежки преговори.

И какво бихте казали по въпроса, по въпроса кой да бъде премиер.

Водят се много тежки преговори в момента. Нека се постигне…

Вече се водят преговори, …

Нека се постигне съгласие.

… преди да са тръгнали официалните.

Те вървят, те са в интензивен процес на разговори, имам предвид десноцентристките партии. Нека постигнат споразумението помежду си. Каквото и да кажа, ще бъде изтълкувано, ще бъде изтълкувано зле.

Смятате, че ще повлияе и може да манипулира ситуацията.

Не е моята задача да давам съвети на партиите, които трябва да намерят политическата формула за бъдещото управление.

Оттам насетне най-важните задачи на това бъдещо управление, което не е ясно колко скоро ще получи, какво наследство оставяте вие, служебният кабинет – най-важното, което свършихте, това, с което се гордеете?

Значи, това, което успяхме да направим, то беше да…

Освен за изборите, казахме вече за организацията на избори.

Значи, само ако позволите да припомня, че много, много често в началото ни се повтаряше, че нашата задача са изборите и не трябва да се занимаваме с нищо друго. Само че аз съм опитен човек, който отдавна се занимава с политика и ми беше ясно, че без да стабилизираме основните обществени сфери и ресори на управлението, ние не можем да сведем необходимата нормална обстановка за произвеждане на изборите. Затова положихме големи усилия в различни направления. Един от най-тежките сектори е енергетиката, както знаете. Положението там е драматично. Рязко нараснаха…

Да, много коментари имаше, че с вдигането на цената на тока сте вкарали „Атака“ в парламента.

Да, ама въпросът за цената не се решава от нас. Има независим регулатор. Ние просто създадохме нормалните условия, за да започнат разговори по тази тема, защото дългът на Националната електрическа компания непрекъснато нарастваше с още 900 милиона през последната година, така че ние не можехме да продължим по досегашния път. Към средата на следващата година се очертаваше един дефицит от 3,8 милиарда лева – нещо абсурдно. Отиваше се към пълна катастрофа.

Дори казвате цената на повишението да е влизането на „Атака“ в парламента, трябваше да го направите?

Те в крайна сметка те си имат своите поддръжници и те по един или друг начин успяха да ги мобилизират, но имаше неотложни действия, които трябваше да се предприемат. Едно то тях беше създаването на Енергийния борд – да седнат заедно всички заинтересовани участници и да започнат разговори по темата и да намерят взаимните отстъпки, които са неизбежни в подобна ситуация, защото при днешната кризисна ситуация печеливши няма, губят всички участници. Въпросът беше как да се разпредели тежестта на загубите, които са натрупани досега. Т.е. ние не можехме…

Много критики получихте…

Ние не можехме да продължим да си затваряме очите пред тези проблеми, защото положението щеше да стане катастрофално и аз мисля, че подходихме изключително отговорно. Най-лесно беше за мен да кажа: „Да ги оставим тези неща настрана – следващите след нас да си поемат отговорността.“, но това щеше да бъде във вреда на висшите национални интереси.

Много критики получихте, професор Близнашки, за проекта за актуализация на бюджета, който предвижда да се изтегли един сериозен заем. Дори имаше прогноза…

Преди да стигнем, ако позволите да кажа още една друга сфера, където взехме едно решение, за което, нали, така сърцето ми се свиваше на няколко пъти, когато поемахме огромния риск да възстановим плащанията по спрените програми от страна на Брюксел – „Околна среда“ и „Регионално развитие“.

Да, това беше едно смело решение.

Ние ангажирахме 750 милиона, за да тръгнат тези плащания и това беше много рисково начинание, изключително рисково начинание, предприето не от друг, а от служебното правителство, защото нашето огромно желание беше да покажем на Брюксел, че отиваме към нормализиране на положението, че сме готови да направим очакваните действия, да предприемем очакваните действия, за да можем да възстановим доверието между София и Брюксел и мисля, че резултатът е благоприятен. Естествено предстоят проверките сега в, именно през този месец и да се надяваме, че нашите институции и различните управляващи органи, които работят със съответните средства по отделните програми, ще покажат висококачествена тяхната работа, за да може да последват възстановяването на плащанията от Европейската комисия, което ще доведе огромна, огромна маса свежи капитали в нашата икономика.

Това наистина е важно. Преди да кажем няколко изречения за актуализацията обаче, тъй като вие сте много сладкодумен събеседник, неумолимо отлитат минутите на разговора, казвате възстановихме отношенията с Брюксел, доверието помежду ни, а какво стана в отношенията с Москва. Виждаме тъкмо обратното. Тези дни руският вицепремиер си позволи арогантни, буквално, скандални реплики по адрес на българския кабинет, на българския министър на отбраната, а пък вие в тази реплика бяхте припознат като техен, така, агент – имаше симпатия към вас в написаното в „Туитър“ от Дмитрий Рогозин.

Не мисля, по-скоро упрек… По-скоро упрек имаше към мен.

Че не сте успели да овладеете Шаламанов.

Аз се солидаризирах с министър Шаламанов в случая и знаете, че нашият отговор чрез Министерството на външните работи, но това беше с моята намеса, с моята благословия, беше доста остър. Казахме им, че сме суверенна държава и няма да търпим подобни подмятания, които засягат честта и достойнството на членове на моето правителство.

Този отговор е с вашата санкция.

Разбира се. Вижте, така или иначе ние твърде дълго сме били в орбитата на съветското влияние. Излизането от тази орбита, спомняте си колко драматичен беше този разлом във втората половина на 90-те години, когато трябваше да се вземе решението за присъединяване към НАТО. В нашата страна имаше среди, които смятаха, че е достатъчно да се присъединим към Европейския съюз, но да останем извън НАТО. Това бяха трудни решения и аз смятам, че те от стратегическа гледна точка бяха правилните решения. В този смисъл напразно от руска страна, така, продължава да ни третират като зависима, зависима страна във взаимоотношенията между двете страни.

Онзи ден имаше и официална позиция на руското министерство на външните работи.

За мен е по-важно да се запази добрият тон между нашите две страни, които традиционно имат приятелски отношения. За нас е важно да се възстановят отношенията на партньорство между Европейския съюз, респективно НАТО, и Русия. От тази гледна точка аз самият не съм склонен на крайните оценки, но ние не можем да подкрепим руските действия, свързани по отношение на Украйна, анексирането на Кримския полуостров. Аз смятам, че президентът Путин отиде твърде далеч в тази посока и затова той трябва да разбере, че поставя под заплаха мира на Стария континент.

Твърде далеч отиват и като казват какво да правим, какви самолети да купуваме.

Така че това, което се случва в България е нещо естествено. Този разговор тепърва предстои за самолетите. Решението не е взето. Нашата армия трябва да се превъоръжи. От тази гледна точка се обсъждат различни варианти. Знае се нали, че този дебат е в разгара си.

Той започна още по времето на… От отдавна всъщност започна. Кабинетът „Борисов“ за малко щеше да вземе от Португалия такива самолети – втора употреба.

Така че предстоят важни решения в тази посока и руската страна проявява, според мен, излишна нервност. Аз лично не съм привърженик на крайните оценки и по принцип разбирам президента Плевнелиев и неговите критики. Те са насочени преди всичко към днешното ръководство на Русия. Мисля, че и самият той направи уточняващо изявление впоследствие, че ние имаме традиционни топли чувства към руския народ и прочие, и прочие. От тази гледна точка може да се каже, че в Русия действително взеха връх пронационалистически кръгове, които прибягват към крайни действия, за съжаление. За мен е по-важно да покажем, че сме солидарни с нашите партньори в Европейския съюз и НАТО и да възпрем тези агресивни увлечения, които се демонстрират от днешното руско ръководство, но в стратегически план ние не трябва да прибързваме с крайни оценки. Затова аз се противопоставих на гледната точка, че Русия е основна заплаха за националната ни сигурност, но пак подчертавам…

Т.е. позицията ви в случая е по-близо до тази на Бойко Борисов, отколкото на президента Плевнелиев.

В определен смисъл, но по-важното е друго, че в момента ние трябва да бъдем солидарни с нашите партньори и да демонстрираме сила и увереност, че не може различните проблеми, които се появяват в международните отношения, да се решават със сила – нещо, което действително напомня за 19 век.

Минутка до края – работи ли се по, вече разбрахме, за актуализирания, проекта за актуализирания бюджет за сегашната година, но работи ли се по бюджета за следващата година. Там е много… Изпускаме някакви срокове. От друга страна, бюджетът е основен инструмент за политиката на едно правителство, а вие като не знаете каква ще е на следващото правителство, какво работите по въпроса?

Значи и по този въпрос искам да кажа, че на основата на актуализацията, която предлагаме, и аз смятам, че тя просто е задължителна, тя е неизбежна и дано да се прояви здрав разум, да не се стигне до една кризисна ситуация и да се разпусне Народното събрание, без да се актуализира бюджетът, защото тогава действително ситуацията ще стане драматична и не се знае и как ще приключим тази година. Смея да кажа, че съм дал указания да се работи и по бюджета за 2015 година, макар че това веднага ще породи критики, че не е наша работа да го правим, но ние сме длъжни, ако сме отговорни хора, да мислим за това, което предстои да се случи през следващата година.

И последен въпрос и моля за много кратък отговор – готов ли сте да поемете държавата вие и министрите от вашия кабинет в случай, че не успеят да съставят правителство новите парламентарни сили. Някои от вашите министри ще отидат ли в редовния кабинет, а вие какво ще правите в случай, че ви приключи мандатът след три седмици.

Значи, ще избягам от началото на вашия въпрос, защото аз действително съм убеден, че имаме нужда от политическо правителство и само то може да бъде силно правителство да предприеме необходимите енергични действия, които не търпят отлагане според мен. От тази гледна точка предполагам, че някои от моите министри ще останат в следващото правителство. Аз съм изключително благодарен…

Кои например?

… на ветераните и искам да ги спомена с добро, защото те приеха да участват в това правителство – Йордан Христосков се справя блестящо със своите функции, по същия начин Йордан Бакалов се справи с тази тежка ситуация в навечерието на изборите и показаха резултати, министърът на здравеопазването е приятната изненада в моя кабинет.

Той каза, че едва чака да му свърши мандатът и повече никога няма да мисли за министерстване.

Много добре го разбирам, защото той е истински професионалист. От тази гледна точка аз бих искал да кажа, че не трябва никой да се притеснява за моето бъдеще. Аз се връщам при моите студенти в Юридическия факултет и продължавам своите обичайни…

Колко пишете на себе си и на оглавявания от вас кабинет за свършената работа?

Мисля, че заслужаваме висока оценка. Не бих искал да я конкретизирам, защото има хора, които отричат всичко, което правим.

 „Много добър 5“ по шестобалната система. Вие сте университетски преподавател.

Ще избягам от конкретния отговор. Мисля, че показахме една висока политическа и управленска култура. Дано другите да продължат по същия начин.

Благодаря ви, професор Близнашки. Служебният премиер професор Георги Близнашки пред зрителите на „Полиграф“ и „Bulgaria on Air“ за изборите, за отношенията с Русия, за свършеното от служебния кабинет, за най-важното, което предстои пред бъдещия парламент и кабинет, както и за перспективата по неволя да се удължи мандатът на това правителство.