Министър-председателят в предаването „Дикоff” на Нова телевизия

Господин Орешарски, благодаря, че се съгласихте за това интервю. Вие сте човек, който имате имиджа, реномето на сухар, така да се каже. Казвам го без извинение, защото знаете, че така е типично за финансист. Дълго ми се ще да направим едно интервю, в което да проличи поне част от онзи изключително умел разказвач на вицове, както някои ми казаха, че ги умеете и тези неща. Не знам какво ще се получи. Бързам да кажа, благодарение и на Ани Димитрова, няма никакви ограничения като въпроси. Поискаха ни някои теми и някои въпроси, които са свързани с числа. Така че, ако не се получи интервюто достатъчно интересно, остро или полемично, моя ще бъде вината. Да видим какво ще се получи. Започвам, все пак нормалното е да започна с нещо, което заслужавате да ви се отдаде заслуженото. Предполагам се чувствате като победител, след като вече стихнаха протестите, студентски окупации бяха премахнати. Няма как да не усещате нещо такова.

Преди това малък коментар, ако ми позволите. Моята професионална биография досега предполага винаги коментари върху числа и те винаги изглеждат доста сухичко. Така че напълно се съгласявам. На мен самия често са ми казвали: стига с тези числа, разкажи нещо по-свободно. Вие предлагате да опитаме. Да видим какво ще се получи.

А сега на въпроса Ви. Вижте, не са ме избрали тук, за да побеждавам когото и да било, а по-скоро да работя за интересите на всички български граждани, да работим за един по-добър стандарт, за една по-добра държава, ако щете. И се опитваме да правим това с ясното съзнание, че никъде, в нито една страна, управляващите нямат пълна подкрепа. Винаги има граждани, които не ги харесват, има такива, които са разколебани, но това не бива да пречи да се работи за общото благо, ако мога да използвам пози шаблон.

Добре де, извън шаблонния отговор, признайте си, че няма как да не се чувствате в някаква степен доволен от себе си, че наистина издържахте сума ти време наистина на натиск, на протести, на скандирания под прозорците, което е съвсем нормално и човешко.

Да. Уверявам ви още веднъж, че никога не съм гледал по друг начин на тези наши съграждани, които не одобряват кабинета, освен като на хора, които с нещо не са съгласни. Опитвал съм дори да разбера какво, но в никакъв случай не съм ги възприемал като крайни опоненти или врагове, не дай си Боже. Те са част от нас. Ние сме едно. Ние сме различни, аз и вие също сме различни, но ми се струва, че общото, което ни обединява, е повече от различията. А върху различията трябва да дискутираме.

Дайте три неща, които са най-типичните през този период за, така да се каже, марката „Орешарски” като министър-председател.

С риск да не съм много скромен, мога да изброя и повече от три. Струва ми се обаче, че както и да влизаме в детайли, например върнахме цялото невърнато ДДС, практически от тази година започваме на чисто; салдото, което трябва да се възстанови, то е напълно в законовия срок, тоест това не е невърнато ДДС, е най-ниско от 2008 година насам. Спомняте си, че 2008-ма беше друга икономическата обстановка. Друго – разплатихме голяма част от заварените задължения. Все още има и тази година ще продължим да се борим със старите задължения, успоредно и с нови програми, които ще финансираме. Подобрихме доста нормативната рамка или, ако трябва да бъда точен, направихме предложения в парламента, не всички на минали. Предстои да минават. Имах преди два часа среща с представители на Американската търговска камара, разбира се и с бизнеса, който те бяха поканили, и българския бизнес в това число, който те бяха поканили. Пред тях изброих доста от мерките, които срещнаха одобрение от всички, една по-приветлива бизнес обстановка, по-малко административни тежести. Работим в тази посока. Гледам на свършеното до момента само като на първи стъпки. Но може би най-важното е, това го чух, не е мое, това го чух от мои познати и понеже ми го казаха по различен начин, но съдържанието беше едно и също, аз си позволих още на стоте дни да използвам израза „освободихме страната от страха”. И може би това е най-важното. А наскоро един познат ми каза: „Вече позабравихме израза „абе това не е за по телефона”.

Не съм много сигурен, ама това е една друга история. Дали като едно клеймо няма да остане марката „Орешарски” за заемите? Ето и днес чета на първа страница на един вестник – нови три милиарда заеми. Бил се изпуснал във Виена един от подчинените на вашия финансов министър.

Въобще не се е изпуснал. И не трябва да се изпуска. В бюджета е записано, че ще бъдат взети мисля даже малко повече, нямам точната цифра пред себе си. Това е нормален процес на управление на дълга. И интересно защо се поставя този въпрос сега. Очевидно по политически причини. И ще ви кажа защо мисля така. защото от началото на прехода, от 90-те години досега, се взимат всяка година огромно число заеми. С техния размер обаче не се увеличава дългът. Защото преобладаващата част от тях служат, за да изплатят стари заеми. И когато изплащате стар заем и взимате нов, ако в идеалния случай са сто към сто, значи вие нищо не сте увеличили като дълг, вие само сте го разсрочили във времето.

Добре, ще намалее ли? Четох някакви цифри…

Ами цифрите от миналата година това показват. То е изключително показателно.

Ясно, ама сухи цифри, които сигурно означават и дават оценка за вашата работа, но за повечето хора…

Искам точно да уверя повечето хора, че миналата година, ако си спомняте, опозицията нададе голям шум от новия лимит от един милиард лева заем. Тогава аз обясних, че един милиард лева ни трябват, за да изплатим стари заеми. Сега, да обобщим цифрите, защото другото са литературни приказки. Когато в края на март общият държавен дълг беше 14,4 милиарда лева, в края на годината е 14,1. Значи, даже малко е намалял. А вие какво предлагате – заемите, които изтичат в падеж тази година как да ги финансираме? Да намалим пенсиите, за да изплащаме заеми – това ли предлагате? 

Аз предлагам смели мерки във всяка една област и като стимули за бизнес, и орязване на излишните разходи. Искахте 10% намаляване на администрацията. Ето такива смели неща, така ми се струва на мен. И знаете ли какво Ви предлагам, може би кощунствено звучи – да обявите един ден и час да отидете в аула „Максима” в Софийския университет и да кажете: хей, момчета и момичета, вие протестирате срещу мен еди колко си. Ето, тук съм, дайте сега да ви чуя. Да, не ми е мястото, нормално е вие да дойдете при мен. Не дойдохте, когато ви каних. Ето Ви едно от нещата, които така ги разбирам.

А може би не е много подходящ примерът, защото аз съм академичен преподавател и нямам никакви комплекси да вляза в която и да е зала. Още повече в Икономическия университет нямам спомен да е имало някакви оживени протести. Имаше десетина или 15 човека по едно време.

Именно. В Софийския университет, понеже е емблематичният пример.

И в Софийския университет това може да стане. Въпросът е друг. Въпросът е, че за цялото време, което протестираха, аз не чух искания, които бях готов да обсъдя. Дори ги поканих в този кабинет.

Ако мен ме питате, те трябваше да дойдат тук. Аз така ги разбирам нещата. Не дойдоха. Вие сега вече от позицията на силния човек, който е преодолял и окупации, и сума ти такива неща, ми се струва… ето, питате ме как ги разбирам. Ето така едно от нещата.

Аз не мисля, че съм сменил статуса в контекста, в който Вие казвате. Ще го повторя още веднъж. За мен трудните моменти се измерват не само и единствено с нестабилната политическа обстановка в момента, която е факт. Има много други трудности свързани, точно така – вие казахте, с реформите. В доста сектори са необходими реформи. Вероятно не в смисъла, който влагахме 90-те години – всичко да започне отначало, но има много работа по донастройване на системите, така че те да заработят. Обърнете внимание, в редица сектори системите ни външно са в съзвучие с най-модерни тенденции, те са като в Германия, като във Франция и т. н. Изградили сме ги така. Не случайно сме членки. Ако не бяхме, онзи период, в който се готвехме, щяха да ни накарат да променим тези неща и много неща променихме тогава. Но системите не работят достатъчно добре и достатъчно ефективно, това искам да кажа.

Ето, сега Ви предстои едно изключително сериозно изпитание – тютюна. ДПС ще ви изрекетира, защото Вие знаете, че според мен поне, като финансист, не е нормално в която и да е област да се създават преференции и специални закони, специални уредби за това, защото като за тях да се създаде. Какво правите сега?

Ние подпомагаме редица селскостопански производители. Тютюнопроизводството е един от важните сектори и експортни. Някога му казвахме доходоносни.

Не бе, това да го оставим, общите лафове да ги оставим.

Защо общи лафове?

Нормално ли е да има минимална изкупна цена, което е антипазарно и анти всички според мен нормални представи за развитие на пазарна икономика.

Минимална изкупна цена не е нормално да има. И вероятно такава няма да има. Един от вариантите, доколкото разбирам от обсъжданията, аз искам тук да отворя скоба – не съм специалист по аграрни финанси, нали, с тази уговорка. Има други механизми, които са по-целесъобразни. Най-добрият механизъм е кооперациите на производителите под една или друга форма, които да могат да застанат срещу големите изкупвачи, някои от тях са интернационални, които да застанат и да разговарят от равни позиции. На мен ми се струва, че това е пътят, по който трябва да се върви. А иначе пазарната конюнктура е чувствителна, има периоди, в които цените са по-високи и други, които са по-ниски. И тогава отделните производители остават незащитени.

Предполагам ще признаете, че се е налагало да взимате решения или да подкрепяте решения в разрез с Вашите разбирания. Няма как да не е било. Предполагам ще имате достойнство да признаете.

За отминалите 7 месеца ли?

Да.

Ами аз нямам спомен за такова решение на Министерски съвет, което да бъде в съответствие с разбирания, различни от моите. Нямам спомен за такова. Чакайте, да не изляза криворазбран. Аз не искам да кажа, че всички решения са перфектни. Няма такива. Няма перфектно работещи системи. Но струва ми се, че решения, които не са обществено изгодни, в интерес на обществото, нямам спомен да са взети.

Предполагам не поддържате, не поддържате замразяването на пенсионната възраст, примерно давам, а беше направено с изцяло популистки мотиви.

Да… Ето, Вие ме подсетихте – първо, това не е решение на Министерски съвет, но няма значение, няма значение. Това е едно спорно решение. Аз затова настоявах да бъде временно в рамките само на тази година. Ще мислим по-крайно как да продължи това, което се нарича пенсионна реформа, макар че реформа в един елемент не е истинска реформа.

Добре знаете, че ако така продължава, тя ще гръмне. Няма да издържи, няма как да издържи.

Има много аргументи за, но има и против. Основният аргумент за това решение е, че в момент, в който младежката безработица е може би на рекордните си стойности въобще за България, нямам спомен младежката безработица в последните 20 години, за преди това не е адекватен икономическият модел, за да сравняваме, да е била на тези нива – около над 20%. И при тези нива да поддържаме заетостта горе, на горната възрастова граница не е най-целесъобразното решение. Пак подчертавам – това е един аргумент, не е единствен.

Отиваме към една болезнена тема, каквато е енергетиката. Защо ще строим VII блок без търг?

А кой Ви каза, че ще го строим без търг? До изпълнението, строежа, както Вие казахте, има много време.

Аз говоря за избор на инвеститор без търг. Така поне досега „Уестингхаус” (Westinghouse) е избран без търг.

Технология искате да кажете, ако мога да ви поправя.

Добре, технология, извинявайте, добре, извинявайте…

Моето разбиране е, че и в този сектор трябва да диверсифицираме, така че това е основният мотив за избора на „Уестингхаус”.

Добре, не ми отговаряте на въпроса – защо без търг? Защо, не трябваше, не е ли най-нормалното, както беше навремето 2004-та за „Белене” – прави се международен търг, явяват се всички фирми и печели най-добрата? Не трябваше ли и сега?

В този сектор всички фирми се свеждат до няколко и вие го знаете много добре. Ядрени реактори правят общо взето три компании в света.

Не, тук въпросът е принципът.

Разбира се, че е принципът.

От една страна Орбан и Путин се разбират нови два да строят без никакъв търг, от друга страна обаче чехите, както ми обясниха специалисти в тази област, за „Темелин” правят търг. Ние защо не правим търг?

Вижте, практиките, без, пак да казвам, без да съм ядрен енергетик, от това, което съм запознат като факти до този момент и като добри практики, преобладаващата част от технологиите се избират без търг по стратегически съображения, а вече за изпълнители, разбира се, че трябва да има търгове и ще има.

Говорим за технологии.

Да.

Плюс това не се знае и колко ще струва. Ние се хвърляме в нещо да го правим, без да се знае колко ще струва. Това поне, предполагам, че ще признаете, не че казвам нещо ново.

Не мога да кажа колко ще струва сега, разбира се, защото зависи от много фактори, които се преговарят в този момент. Даже на този етап от преговорите не мога да гарантирам, че изходът им ще бъде успешен. И ние, това, което правим в момента с „Уестингхаус” и за което подписахме споразумение, е да направим предварителни разговори, за да достигнем до параметри, които, надява се, да бъдат приемливи, но ако не бъдат, с нищо не се обвързваме. Т.е. на вашия език, на който ме попитахте, ние все още нищо не сме избрали.

Демек проектът за VII блок е под въпрос (не се разбира)… може да пропадне.

Пак Ви казвам – ако не се разберем по параметрите, нищо не е предрешено и мисля, че икономическият министър, когато беше сключено споразумението с „Уестингхаус”, меморандума, го обясни много добре, че предстои деветмесечен срок, до девет месеца срок за разговори със съответната компания.

Няма ли да признаете, че всъщност проектът, изключително бързото и скоростно, така, сближаване с „Уестингхаус” е най-вече по политически причини – да се харесаме на американците?

Господин Диков, ще припомня, че ние заварихме „Уестингхаус” на площадката на VII блок.

Ясно, но в друга фаза.

В друга фаза, ние сега сме просто в следващата фаза. Пак ви обясних, че сме във фаза. Просто сме на следващата крачка, а има още много крачки да извървим.

Вашият тук предшественик Бойко Борисов натиснат за гушата от американците – отказа се от „Белене” и да не даваме „Белене” на руснаците, вие, за да се харесате на американците, давате на „Уестингхаус” без търг, без нищо. Така излиза, извинявайте, така излизат нещата отстрани.

Това дали са Ваши хипотези или са негови думи? Аз не съм чул той така да казва. Той има…

Това не са негови думи, не го цитирам.

Не го цитирате, това са ваши разсъждения.

Така изглеждат нещата отстрани, според мен.

Това, което аз съм следил, е, че той имаше колебания, имаше периоди, в които говореше, че „Белене” е много добра централа, в друг момент каза, че е много неприемлива. Дали, но аз това знам. За съжаление в момента „Белене” е в арбитраж и аз не бих искал да коментирам нищо по тази тема.

Аз точно щях да Ви питам – защо до този момент не сме рестартирали проекта?

Отговорих Ви, без да искам, в аванс, защото сме в арбитраж и не е препоръчително за интересите на българските граждани да разсъждаваме прекалено много публично върху тази тема.

Е, добре, ако го рестартираме, пада арбитраж, пада всичко и го строим. Защо не го строим?

Значи, има някакви причини да не сме започнали, така че нека ни издържат нервите и нетърпението още известно време и ще можем да коментираме, но, пак подчертавам, в арбитража няма да направя коментар.

До този момент, доколкото знам, 700 милиона са заровени там, за 1 милиард евро, 1 милиард евро е арбитражът, ние рискуваме 1,7 милиарда, 3,5 милиарда лева и повече ги рискуваме да ги хвърлим в гьола, както каза Бойко.

Това разбирам, че е упрек към стария премиер.

Най-вече.

Защото аз нямам заслуги за спирането на „Белене”.

А какви са причините да кажете, защо не сте рестартирали…

Арбитражът е единствена. В арбитраж не се коментира.

Значи, ако бяхме тръгнали, логиката е – тръгваме да го строим, още повече такова беше предизборно обещание, референдуми, истории…

Да, има прекалено много аргументи, чисто икономически говоря, „за”, има и някои смущаващи, но това няма значение на този етап. Този разговор ще го отворим, след като мине арбитража.

Разбрах, само последен въпрос за „Уестингхаус” – ще има ли държавни гаранции при строежа, ако се стигне до строеж?

Това също предстои да се дискутира – цялата финансова схема в рамките на въпросните 9 месеца.

„Южен поток” знаете ли колко струва в момента, вече?

Доколкото знам все още не е финализиран търга за изпълнители, чух, че има десетина кандидати, и едва, когато се обяви печелившият, ще знаем точно колко струва, но ориентировъчната цена, ако не се лъжа, е около 3,5 милиарда евра.

Това беше обявено от Алексей Милер, когато дойде малко преди нов година тук.

Да, когато имахме разговори с господи Милер, това е цената.

Защо в рамките на 3 месеца цената се увеличи с 400 милиона евро. Бях тук, когато беше при Бойко Борисов, бях тук, когато дойде при вас за разговори, ходих му по петите, в ухото го питах 100 пъти – кажете някакви конкретни цифри защо се увеличи цената, когато му връчваха, преди и след връчването на почетната титла доктор „хонорис кауза” на архитектурния университет. Мълча като (не се разбира)…, дума не обели.

Не сте го питали вероятно както трябва.

Напротив, от 20 сантиметра в ухото, грам, грам внимание не ми обърна, а след срещата с Бойко Борисов, тук, пресконференцията, ми благодареше пред Министерския съвет колко добри въпроси съм задавал, колко той е доволен.

Господин Диков, нали се е случвало и Вие да вървите след мен и да не Ви отговарям в някои случаи въпреки добронамереността ми към Вас винаги.

Така е.

Това е отклонение, разбира се. По отношение на „Южен поток” – аз не съм запознат или поне само документи съм гледал – какво е включвал той в началния си стадий – 2008 година, когато е стартиран, не съм в течение в детайлите и на развитието му през годините, а това, което сега дискутирахме, предвижда по-голям обем строително-монтажни работи. Оттам идва и съответно връзките от газопровода към други съседни страни.

Добре знаете, че има мъгла, върху този проект има огромна мъгла и изключително гъста. Добре знаете, че 2008 година са тръгнали разговорите при 1,2 милиарда, сега са докарани до 4 милиона. Подобен проект в Германия струва 1 милиард, тук е 4 милиарда. Няма никаква логична, така, никакво логично обяснение за тези цени, кажете вие, предполагам, че и ви не знаете, как за три месеца се увеличи цената с 400 милиона.

Аз искам да ви кажа, но не ви харесва отговора ми, че има увеличение на строително-монтажните работи, защото финалният вариант дори и към днешна дата не е договорен, а преди малко ви казах, че едва когато изберем изпълнителя, ще видим неговата цена и тогава можем да кажем точно.

Защо не се казват какви ще са таксите?

Защото са обект на договаряне. Ние договорихме с господин Милер няколко важни параметъра, ама не всички и може би най-важният от тях е, че коментираната до този момент лихва от 8% беше намалена на 4,25.

Има ли регламентирано какъв процент от тръбата може за трети лица, там съобразно изискванията на Европа?

Има по-бланков запис, че тръбата ще се експлоатира в съответствие с българското законодателство, а българското е европейско.

Нали знаете, че може и да не печелим от газопровода?

Няма вариант, при който да не печелим.

Ако не се пълни капацитетът му.

И какво ще загубим?

Е, аз казвам, че няма да печелим и не се знае всъщност колко ще печелим от… Метнаха се някакви милиарди за 30 години напред, които…

Струва ми се, че ние сме доста уникална страна с уникални обществени дебати. Например – дебат през територията на една страна да минава газопровод и да получаваш такси, без да вложиш нито един лев, такъв дебат не се води никъде по света. Всички се стремят да получават такси, без да вкарат нито един лев в това съоръжение.

Само че ще признаете, че сума ти неща остават тайна и не се ясни за хората.

Кое е тайна? Кое точно?

Цени, цени, такси и така нататък, условия…

Всичко, което е договорено до този момент е ясно.

Добре…

Как да ви обясня неща, които предстои да се договарят?

Добре… Отивайки към една друга, друга, може би, така, ахилесовата пета на това управление – прозрачността.

Какво й е на прозрачността?

Тази сутрин господин Първанов от сутрешния блок на Нова телевизия каза, че решенията се взимат в един кръг, в който участват Станишев и Пеевски, някъде извън партията.

Господин Диков, по стечения на обстоятелствата аз бил…

Не сте член…

Аз съм бил… Че не съм член, не съм. Аз съм бил в шест български правителства, това е седмото и всеки, който отваря тема за прозрачността, рискува да загуби от този дебат. Разбирате ме какво искам да ви кажа.

Включително и Първанов.

Включително и Първанов. А що се касае до компетенциите на изпълнителната власт, отново ще се върна към въпроса ви – за седем месеца няма решение, което да е взето където и да е извън стаята, която се намира на близко разстояние до този кабинет.

Какво рискува Първанов? Дайте нещо, за да го поставите на мястото му, след като така говори.

А, не, аз никого не искам да поставям на мястото му, нито да влизам във вътрешнопартиен дебат. Това си е дебат вътре в БСП.

Защо… Не защо, а колко от министрите са посочени от Вас и колко Ви ги наложиха, така да се каже или предложиха, айде така да съм по-мек някак си.

Една част, предварително ви казвам, че няма да говоря персонално, една част са лични мои номинации. Друга част, половината близо, друга част са консултирани с двамата партийни лидери, които подкрепят кабинета.

Нормално.

И аз така мисля.

Само че те са предложени от двамата партийни лидери, а Вие сте водили разговори – така, така би трябвало да е процедурата според мен.

С някои даже не съм.

В смисъл.

Одобрил съм ги веднага, които предварително съм познавал. Водил съм разговори с такива, които предварително по-бегло ги познавам.

Само че имаше хора, на които не знаехте имената, когато обявихте за първи път…

Госпожа Велева ли имате в предвид? Госпожа Велева…

Не, имам предвид господин Йовчев.

Това са измислици, които говорите в момента.

Е не е измислица.

Господин Йовчев го познавам отдавна, далеч преди този мандат.

Не, може би лапсус просто без да…

Разбира се. (Не се разбира)… името на Зинаида Златанова, която аз дълго време знам като Зинаида Велева и (не се разбира)…госпожа Велева.

Не, не нямам предвид такава грешка. Но ще признаете, че, както и признахте, че фактически сумати, някои хора са ви наложени отвън и то е нормално.

Добре, ако говорим на формалния език нито един не ми е наложен, всички съм приел аз. Нали, въпроси на термини е?

Точно така.

Няколко предварителни номинации се отказахме от тях, след като водихме разговори за плюсове и минуси на съответния кандидат.

Предполагам, че Драгомир Стойнев не е бил Ваш кандидат?

Драго Стойнев аз много добре съм работил в по-предишния мандат, когато бях финансов министър.

Няма как да предложите човек, който няма един работен ден в реалната икономика за министър на икономиката.

Интересен критерии ползвате…

Той е факт.

…за работните дни. Популистки е този критерии.

Петър Кънев, доколкото знам е бил един от вариантите за този пост, бизнесмен.

Персонално не бих влизал в коментари по обясними причини.

Едва ли Вигенин е бил Ваша номинация.

Човек с доста опит най-вече в европейските дела, ми се струва на мен и практиката го показва.

Нали знаете, че да си един от кошмарите на това управление е кръгът Цветан Василев и Пеевски – това, което тегне върху това управление?

Тегне хипотетично. Господин Пеевски е депутат от БСП, може би това е една от причините.

Кога за последен път се срещнахте или говорихте с господин Цветан Василев?

Познавам господин Василев от 90-те години на миналия век. Срещал съм се много пъти и в предния ми мандат съм се срещал…

Не, не, сега, говорим за сега.

При всички случаи един път преди няколко месеца. Не мога да кажа кога точно.

Но си говорите предполагам по-регулярно, в което не виждам аз нищо лошо – известен банкер, човек с…

В интерес на истината имам други хора, с които си говоря много по-регулярно.

Пеевски?

С Пеевски си говоря също, да.

Той е занимателен, обаятелен събеседник, казвам го без ирония.

Как да ви кажа? Нека не правя характеристики на други хора, от положението, в което съм сега ще се тълкува различно.

Предполагам сте говори с него преди избора, злополучния избор?

Разбира се, че съм говорил, да. Най-малкото трябва да чуя мнението му.

Предполагам ви е казал, че едно от първите неща е да вкара вътре в затвора Цветанов, ако не и Борисов, вътре в ареста, извинявайте.

Не сме говорили на тази тема. Говорили сме на тези свързани с контрабандни схеми и механизми за пресичането им. Основно за такива неща сме говорили.

Щеше ли да свърши работа, такава, каквато…

Господин Диков, въпросът „щеше ли” или „ако”…

Мразите хипотезите, аз забравих това.

…винаги има многозначни отговори.

Кажете защо, за да не остане като някакво петно един вид клеймо ли, какво ли – защо толкова ви дразнеше въпросът: Кой предложи Пеевски?

Никога не ме е дразнел този въпрос и отговорих още на следващата сутрин, ако не се лъжа.

Не, няма, досега отговор няма.

Как нямам – отговорих, ще Ви го кажа и на Вас. Политическо решение е.

Добре де, някой Ви го предложи , някой е изговорил.

Политическо решение.

Не, аз не искам сега като Ани Цолова и Виктор – те Ви мъчиха 15 минути сигурно. Аз очаквах, че вече сте го преживял това и ще го…

Можем и с вас да си говорим още 10-15 минути.

Не, не е там работата. Вие продължавате да не желаете да кажете кой всъщност Ви го предложи. Какъв е проблемът?

Ако нямате следващ въпрос да приключваме, господин Диков?

Имам. Очаквах, че тъй като нещата са в по-друг контекст вече, не са чак толкова кошмарни, като че ли за Пеевски, аз това имам предвид.

Те никога не са били кошмарни и не виждам какво не разбирате в отговора „политическо решение”.

Не разбирам кое Ви притеснява, за да кажете кой изговори името „Пеевски”, толкова, единствено това, няма да настоявам.

Някога да сте ме улавяли да бъда коментатор на такива по-затворени разговори. Защо настоявате?

Питах Ви веднъж в парламента, тогава проявихте чувство за хумор: Защо сикаджията Иван Иванов го махнахте, той беше зам.-министър на вътрешните работи един ден, а пък висаджията Емил Иванов остана областен управител и то на София област?

Не знам какво съм Ви отговорил тогава, но критерият да бъде отстранен единият, а другият не, не са двете групировки, за които Вие говорите, стари, разбира се, в миналото. Има други обстоятелства.

Според мен критерият е, че единият Дъбов го предложи, известният шуменски бесепар, а другият ДПС го предложи и Вие трябва да се съгласите.

Това са Ваши хипотези.

Вашата истина каква е?

Нали ви казах, има други критерии, поради които съм взел това решение.

Ако искате да ги кажете, защото то и там едно от нещата… необясните неща, и на мен не ми е ясно.

Вижте, аз нося отговорности и мога да подбирам кадрите си.

Точно така.

Като съм преценил, че определен човек няма да свърши работа и когато той е политическа фигура, т.е. може да бъде отстранен - взел съм това решение.

Не казахте причината, Вие си знаете. Добре. Другият пример, който като лакмус би трябвало, ако смело и без притеснения кажете за държавните пари в частните банки. Къде са и какво са и до колко е изпълнено решението на служебното правителство?

Мислех, че когато се направи пресконференция и се обяви, темата се затваря. Но вие я поддържате отворена. Към средата на декември, ако не се лъжа, засечката , която направи министърът на финансите с информацията, която иска към тази дата, извинявайте , към края на предходния месец мисля беше, показва , че банката, която държи най-много депозити на държавни предприятия е акумулирала 22 на 100 от всички депозити. Сами преценете, 22 на 100 е по-малко от числото 25.

Как за Тома Неверни, като мен, как да ме убедите?

Предложете.

Прозрачност.

Ако не вярвате, няма как да Ви убедя да вярвате. Ако вярвате, значи цифрите са цифри. Прозрачност какво точно означава?

Всяка държавна фирма да се види къде колко пари има. Или по някакъв начин… ето така го разбирам аз.

Допускам, че банките ще имат известен проблем, иначе с удоволствие. Цифрата е 22%. 22 запетая не помня цифричката... Даже закръглих на 23, тъй като мисля, че числото след запетаята беше повече от 5.

Един банкер, работел в „Морган Стенли”, ми казва днес „Никой не би дошъл с милионите си без да знае утре какво ще е правителството и какви ще са ценностите му”.

Абсолютно е прав. Напълно се съгласявам.

Не случайно за миналата година има срив на чуждите инвестиции.

Да, има.

Близо 50%.

Да, така е. И към първото полугодие на миналата година, за да изчистим влиянието на правителствата, за първото полугодие спрямо първото полугодие на 2012 също е огромен срива. А за 4-те години, които отминаха в сравнение с предходните 4 години, сривът е катастрофален, г-н Диков.

Този човек продължава „След избори и без да има съмнение за нелегитимност, ще дойдат чуждите инвестиции”. За да не се правя на излишно интересен, този служител в „Морган Стенли” се оказва, че е Светлин Танчев – бившият депутат от ГЕРБ, който сега е независим. Не знам дали това, предполагам , че не променя това, което казва?

Не, абсолютно по никакъв начин.

Който каза вчера пред нашия микрофон „Ще направя всичко възможно, което зависи от мен, за оставка на правителството и за това да има нови избори и да има нова легитимност”.

Това е негово право, капо на всеки български гражданин. А ако се върнем на темата политическата обстановка е общ елемент на инвестиционния риск, така че не е хубаво отвън да изглежда политически нестабилна. Но това не означава, че гражданите нямат право да протестират.

Добре, с тези протести… видяхме, че явно не това ще доведе до оставката. Вие готов ли сте, като човек според мен така да покажете мъжко поведение, евроизборите да бъдат този лакмус? Ако ДПС и БСП получат по-малко гласове, вие да си подадете оставката и да отидем на нови избори, пак като ги спечелят ДПС и БСП пак да се …

Този въпрос, вие често ходите в парламента…

Да и вчера бях там.

Трябва да почнете да си разпитвате политическите лидери, депутатите …

Лютви Местан го разпитах.

Аз не съм политик. Защо ми задавате политически въпроси?

Не това не е, това е личен въпрос.

Как е личен, той е политически въпрос?

Ако управляващите загубят изборите ще си подадете ли оставката?

Аз съм поел определени ангажименти към политически сили, които също имат голяма подкрепа в обществото ни. И бих посъветвал всички ние да избягваме да говорим от името на целия народ. Защото нашия народ се състои от много прослойки, много различни хора, по различни критерии, имат различна визия и всеки от нас се доближава по мисленето си до някоя група от хора и е доста по-различен от друга група хора. На болшевизъм ми прилича всички призиви, които обявяват истината за единна и неделима. Истината винаги е много сложна.

Това е ясно, но вие полагате страхотни усилия, аз си представям на вашето място какво нещо е, но си давате сметка, че ние продължаваме да сме най-бедна, най-корумпирана държава…

От вчера ли? От вчера?

От сума ти време.

От колко?

Не мога да ти кажа, но в последните години е така. Аз не помня друго да е от четири, пет-шест години поне, или откакто има такива… Не казвам, че вие или вашето правителство, управление има вина за това. Трябват, както казва един, когото цитирахме тук, шокови мерки, шокови подходи за събуждане на тази държава. Така ми се струва на мен. Нямате ли такова усещане?

Шоковете в икономиката винаги действат зле, повярвайте ми като икономист. Икономиката не се развива добре при шокове, дори и позитивни шокове. Това е азбучно правило. Така че за съжаление… Нека се върнем малко назад в историята. Ние изживяхме един период, в който постигахме за десетилетия това, което други народи постигат за столетие – ако си спомняте кой се опитвам да цитирам по памет.

Доста добре си спомням.

Не излезе успешно. Защо постоянно ни се въртят в главата идеи как да прескочим бавното и мъчителни усилия, стъпка по стъпка да подобряваме стандарта си?

Примерът Ви го давам от вчера. Вашият колега Дмитрий Медведев е обявил, че дават пет години данъчна ваканция за всеки инвеститор, който инвестира в Далечния изток и в Сибир. Тъй като ние сме Сибир извън София и Пловдив и още няколко, два-три големи града – своеобразен Сибир и далеч на Изток. Това имам предвид под някакви шокови мерки. Само да допълня, тази данъчна ваканция – срещу данъци за земи, за използване на полезни изкопаеми, за имоти и каквото се сетите, само и само да… за всичките инвеститори. Нещо подобно имам предвид.

Струва ми се, че през 2007 г. създадохме достатъчно усилия и стимул от данъчна гледна точка, като намалихме на 10 на сто корпоративната ставка – най-ниската в Европа.

Не работи, или работи отчасти.

Когато преценявате механизмите, аз ще си позволя да Ви поправя. Ставката работи, но има други фактори, които противодействат. Ако мога аналитично да го кажа, ако я нямаше тази ставка, вероятно и част от сегашните инвеститори нямаше да дойдат.

Точно така.

Нали? Тогава щяхме да кажем: да, важна е била ставката.

Според мен, знаете ли… И ми е интересно вашето обяснение. Вие сте от 15 години във властта. Защо в цяла България няма една разкрита голяма корупционна схема на политически…

Не съм се замислял върху този въпрос, дали има или няма…

То просто няма.

…ама ми се струваше, че има (не се разбира)…

В Румъния бивш министър-председател вътре в затвора, бивш военен министър – в Гърция. Сега къде ли не – Сърбия…

Вижте, не би следвало аз да Ви отговарям на тези въпроси, защото засягат друга власт.

Аз разбирам. Вашето обяснение? Би трябвало да си давате, след като е една от причините да ги няма инвеститорите.

Да, върховенството на закона не е на това равнище, което искат да видят особено външните инвеститори. Ние сме вътрешни, свикнали сме някак си в нашата среда, но много често външни инвеститори се оплакват, в това число и тук в този кабинет, на мен. Предполагам, че са се оплаквали и на предишния премиер…

Така е.

… и на по-предишния вероятно. Тоест предстои ни работа в тази посока. Аз се срещах вече с Висшия съдебен съвет, изразих цялата си подкрепа за всички благоразумни действия, които те ще предприемат, но аз няма да менторствам как те трябва да си гледат работата. Не бих си го позволил.

Какво трябва да стане да си подадете оставката?

Да изтече мандатът или да не мога да си върша работата по някакъв начин. Засега мога.

Дълга ли е властта?

Никога не ме е вълнувала от тази гледна точка, никога.

Не лично Вие – дават вид управляващите, че са се вкопчили във властта и на всяка цена.

Ако се върна назад във времето, някога, през 90-те години започнах в Министерството на финансите като професионално предизвикателство спрямо материята, в която работех академично – изграждане на пазар на държавни ценни книжа, съвършено нова дейност. И през ума не ми е минало за някаква власт или нещо от този род. Беше изключително интересно професионално и се гордея, че имам много постижения в този сектор.

Трябва да приключваме вече. Завиждате ли на френския президент?

Не. Откровено не му завиждам.

Не ме разбрахте. Малко подвеждащ ми е въпросът.

Ако имате предвид скандалите в личния му живот – не му завиждам.

Не, нямам предвид. Имам предвид да можете и Вие като него, с едно моторче, тротинетка, из нощен Париж да се разкарвате насам-натам, нахлузил един шлем - това май не може да стане тук.

Мисля, че може. Не си го позволявам, защото има някакви стандарти, иначе не се притеснявам от нищо.

Дайте накрая – разказвачът на вицове. Дайте един виц накрая, за да се види, че ги умеете нещата. За плочките „Орешарски”.

Е, той е изтъркан вече, писаха го във вестниците…

Плочките „Орешарски”, че не падат навсякъде. Чухте ли един друг?

Той е стар виц, а за стари вицове глобяват.

За стари вицове глобяват. Плочките „Орешарски” не падат при всички. Един друг знаете ли го – за плашилото „Орешарски”?

Не. Ако ми го кажете, ще бъда благодарен.

Орешарски – безработен и следствен, го цанят за плашило в бостан дини. След три дена – нито една диня не е останала на бостана.

Не е реалистично знаете ли кое? Не може да е безработен. Няма как да е безработен.

Дайте накрая един виц, нов виц за Вас, с който да завършим.

Не ми казахте предварително. Ето, вие обявихте коректно според мен, че сте задали предварително теми, които изискват цифри, обаче не ми казахте да си подготвя виц.

Защото това (не се разбира)…

Има толкова много, че не мога да избера в момента.

Ще е добре за публиката да види, да оправдаете разказвача на вицове, че сте умел разказвач на вицове.

Следващия път, г-н Диков.

Следващия път, добре.

Но ще ме предупредите, за да избера тематичен виц.

Добре, има доста - това е показателно. Добре, много Ви благодаря. Наистина, дано да не се сърдите за някакви въпроси.

Аз никога не се сърдя, на никого.

Благодаря много. Наистина успех.

Мерси.