1. Ваше Превъзходителство, България е член на Евросъюза от седем години. Какви са предимствата и недостатъците за България от членството в ЕС?
Членството на страната ни в Евросъюза се подкрепяше от огромното мнозинство български граждани. Дори и към настоящия труден период за Европейския съюз България е сред страните-членки, в които подкрепата за интеграционните процеси е сред най-високите.
Предимствата за България категорично доминират над недостатъците. Възприемането на европейски стандарти в различните социално-икономически сфери, достъпът до пазарите на европейските страни, свободното движение на хора и възможностите да се учи и работи в която и да е европейска страна, насърчаването на по-ускорено сближаване на стандартите посредством инструментите на структурните и агрофондовете на Съюза – това са все характеристики, които дават една по-ясна и позитивна перспектива пред развитието на моята страна.
Понякога се чуват мнения как членството в Европейския съюз е нанесло щети на икономиката, която не е издържала на конкурентния натиск в условията на напълно свободен пазар. Никога не съм се съгласявал с подобни тези, защото те предполагат изолирано национално стопанство, което съхранява чрез изкуствени стимули неефективни сектори на икономиката.
2. Очаквате ли да бъде взето положително решение в близко бъдеще относно влизането ви в Шенгенското пространство? Кога България планира да влезе в Еврозоната и до каква степен това е изгодно за България сега?
Влизането на страната в Шенгенската зона е въпрос на по-висока степен на доверие от някои от старите страни членки. Ние проявяваме известно разбиране и не настояваме това да стане незабавно. Убеден съм, че нашият напредък ще бъде отчетен и ще реализираме двете си цели в средносрочен план.
В периода преди кризата, когато се обсъждаше евентуалното влизане на България в ERM-II (чакалнята на Еврозоната) един от европейските лидери сподели с мен, че страната е съвсем нов член на ЕС и не са сигурни дали икономиката ни ще устои на оформилите се по това време дисбаланси. По-нататъшното развитие показа, че не издържаха други европейски икономики, докато България се справи сравнително добре и не прибягна до макроикономическа помощ от МВФ и ЕК, нито ни се наложи да спасяваме или капитализираме банки. Основната причина за това бе, че преди кризата страната водеше благоразумна фискална политика на бюджетни излишъци и имаше строги банкови регулации.
3. Как виждате бъдещето на ЕС днес, когато кризата със задълженията по дълга обхваща по-голяма част от страните в ЕС и евроскептиците печелят все повече места в парламентите на водещите в икономическо отношение страни?
Съюзът преминава през сериозни изпитания. Влошените публични финанси на повечето страни и лошото състояние на техните банкови системи предвещават трудни времена в средносрочен хоризонт. Това естествено води до отстъпление и по отношение на стандарта на гражданите и до поява на нови политически течения, част от които са евроскептични. Вярвам, че европейските лидери ще надмогнат лошата конюнктура и ще продължат интеграционните тенденции, защото дезинтеграцията заплашва да ни върне към миналото, изпълнено с конфликти, и още по-големи загуби на жизнен стандарт за европейските граждани.
На този фон България остава между малкото страни, които са с ниско бреме на публичния дълг (под 20% при средно за Съюза около 90% от БВП), с малък бюджетен дефицит (2% от БВП за отминалата 2013 година при над 4% средно за страните-членки на ЕС) и с добре капитализирани банки (капиталова адекватност над 15% при средноевропейски нива от около 5-6%).
4. Какви надежди, свързани с бъдещето на ЕС и с бъдещето на България в ЕС, възлагате на управляващата коалиция в Германия, състояща се от Християндемократическия съюз/Християн-социалния съюз и Социалдемократическата партия?
За нас е важен стабилитетът на водещата икономика в Евросъюза, каквато е германската. Сформираната след последните избори широка коалиция е предпоставка за балансирана външна и вътрешна политика и за широка подкрепа на подобна политика от страна на германските граждани. Мисля, че последното развитие на ситуацията в Германия е позитивна новина за Европа и за всички заинтересовани от бързото стабилизиране на европейските икономики.
5. Какви бяха резултатите от срещата на върха във Вилнюс за България?
Всички страни от Източното партньорство са наши традиционни приятели и ние подкрепяме тяхната европейска перспектива. Без да си позволявам каквито и да е коментари за политиката на Украйна, изразявам надежда, че украинският народ ще намери най-верния път за своето развитие. На мен ми се иска това да е път, по-тясно обвързан с европейската общност. Удовлетворени сме от подписаните споразумения с Молдова и Грузия – други наши близки страни.
6. Кои страни са водещи икономически партньори на България? Какво бихте могли да кажете за развитието на търговско-икономическите отношения със съседна Турция?
Българската икономика направи доста трудна трансформация от интеграцията й в Съветския блок до наместване на пазарите на европейските страни. Този процес все още не е завършен. Около 65% от външната ни търговия е със страни от ЕС. Между тях най-важни са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция. Извън Европейски съюз по-важните ни търговски партньори са Турция, Китай, Русия, Сърбия.
Турция е бързо развиваща се икономика и огромен потенциален пазар за български стоки. За съжаление, не успяваме да се възползваме докрай от близкото разстояние и традиционно добрите контакти. Във външната ни търговия с Турция има видим напредък, но и огромни резерви.
7. Кои отрасли на българската икономика са по-капиталоемки и привлекателни за инвестиции?
В началото на 90-те години на миналия век, когато стартирахме пазарно ориентираните реформи, България бе свръхиндустриализирана държава. Макар днес много от старите мощности да не работят, все още обликът на индустрията се представя от тежката и преработвателната промишленост, както и от различни клонове на машиностроенето. Наред с това, силно развитие претърпя туристическият сектор, в т. ч. летен и зимен туризъм. Атрактивни за инвестиции също са високотехнологичните направления и газифицирането на населените места. Възможности за инвестиции има и в селското стопанство, в частност отглеждане и преработка на технически култури.
8. България има благоприятно географско местоположение на югоизточния бряг на ЕС. Как се развива транспортната инфраструктура на България и до каква степен е интегрирана в общото Европейско икономическо пространство?
България има добре разклонена железопътна мрежа, свързана с Европа по направленията Истанбул-Париж, през Дунав към Северна Европа и на юг с Гърция. Същата се нуждае от рехабилитация и модернизация. Пътната инфраструктура също е доста плътна, макар магистралните участъци да не са завършени. Двете морски пристанища Бургас и Варна са в добро състояние. В последните години инвестираме ускорено в транспортната инфраструктура, благодарение и на допълващото финансиране от европейските фондове.
9. Как България ще гарантира своята енергийна сигурност?
България притежава добри мощности за производство на електроенергия от различни източници – ядрена централа, топлоцентрали, водни мощности. В последните години доста бързо навлязоха възобновяемите енергийни инсталации. Работим за диверсификация на енергийните източници. Извършваме активно проучване на черноморския шелф за разкриване на нови газови находища.
10. До каква степен българският енергиен сектор е либерализиран и привлекателен от гледна точка инвестиции?
Българският енергиен сектор е либерализиран в значителна степен. Доста от производствените единици в сектора са частни. Електроразпределението също е приватизирано. Все още страната не е напълно газифицирана и съществуват добри възможности за инвестиции в тази сфера.
11. Какви са перспективите за индустриализацията на България и респективно за растеж на търсенето на енергоизточници?
Работим за реиндустриализация на страната в съответствие с препоръките на Европейската комисия. Настоящите сравнително високи цени на природния газ правят неефективни химическите производства, в които моята страна имаше традиции в близкото минало. Ако успеем да насърчим възобновяването на някои металургични мощности и част от химическите производства, търсенето на енергоизточници ще нарасне.
12. Как бихте оценили приноса на Азербайджан за енергийната сигурност на ЕС?
Възможно най-високо. Изграждането на южния газов коридор е важна стъпка към диверсификация на газовите доставки за цяла Югоизточна Европа. Както пряко заинтересованите страни, така и Европейската комисия, отчитат този принос и разчитат на азербайджанския газ.
13. Как България планира да купува азерски газ от системата ТАП? Как ще се развие българският пазар?
Планирали сме изграждането на интерконекторна връзка през границата с Гърция, която да направи възможно ползването на азербайджански газ. В края на миналата година имах възможността да присъствам на тържествената церемония в Баку, на която бе даден старт на изграждането на ТАП. Благодарен съм на президента Алиев за поканата, топлото посрещане и ползотворната среща, която имах с него. Вярвам, че нашите традиционно приятелски отношения ще получат допълнителен тласък от перспективата на задълбочаване на търговско-икономическото ни сътрудничество.
14. Кои енергийни ресурси са по-ефективни за България? Има ли планове за развитие на алтернативни енергийни източници?
България отдавна развива ядрена енергетика и ще продължим в тази насока. В последните години твърде динамично се развиха възобновяемите енергийни източници – вятърни и соларни паркове, които доведоха до напрежение в ценообразуването и ескалация на цените на електроенергията. Поради това ще забавим темпото на разширяване на този сегмент от енергетиката. При подходящи цени на природния газ газовите електроцентрали могат да заемат по-съществено място в енергийната система на страната.
15. Какви са перспективите за разработката на находища от шистов газ в България?
В България възникна силно негативно обществено мнение по отношение на разработването на находища на шистов газ. По тази причина не е реалистично да се залага на този източник, поне докато не са налице убедителни доказателства за безопасното му добиване по отношение на околната среда.