Министър-председателят Бойко Борисов в интервю за Агенция и Радио „Фокус”

Г-н Борисов, вие знаете, че не са много примерите на втори и трети кабинети в съвременната ни история, особено след Освобождението. Вие сте сред хората, които получиха и втори мандат. Каква е вашата оценка от началото му до сега?

Много се колебаех дали направим правителство. Чисто партийно не беше изгодно, защото имахме много по-добър резултат като ГЕРБ от останалите, но в същото време недостатъчен, за да не сме зависими от много партии. Казвам отново, защото има теми, по които е необходимо да се получава по-голямо мнозинство, за да бъдат хората убедени, че се взима правилно решение. И затова в някои от гласуванията дори имаше критични моменти. Към днешна дата, ако изброим десетина неща, които се случиха, във всички случаи потвърждават, че решението ни да направим правителство е било правилно, за което пък благодаря и на всички партии, които влязоха или в коалиция, или пък ни подкрепят. А и тези, които като опозиция в много важни за нас моменти, също проявиха партийна или гражданска зрялост – нека така да го наречем, защото то не е било изгодно и за техните партии, за да го подкрепят. Да започнем с най-огромния проблем, който заварих - КТБ. Образно казано, от декември до сега Фондът за гарантиране и заемът, който държавата даде, е изплатил над 3 милиарда и 600-700 милиона лева.

След като споменавате КТБ, не мога да не ви попитам - създаде се временна анкетна комисия, която изучава случая. Според вас ще могат ли все пак тези пари, които бяха изплатени от Фонда за гарантиране на влоговете, по някакъв начин да се възстановят?

Да. Това изплащане на тези гарантирани от закона 100 000 евро, които имат като вложители. Над 100 000 вложители вече са си получили парите. Смятайте, за хора, които са имали по 50-60 хиляди лева спестявания, да им изгорят или да не им се платят, и сега вече, получили си ги, какво им е усещането. Паралелно с това се направиха доста неща, освен комисията и това, което се надявам, че прави - не искам да им се бъркам в работата, мога да говоря за правителството какво е направило и Фондът за гарантиране. Освен, че изплатихме тези пари – вече по милион максимум на ден се изплащат, сиреч затихнаха плащанията – вчера е избрана и фирма. Мисля, че е втората по големина в света, с огромен опит в това отношение, с възможността всичко, което намери, разследва, разкрие, веднага да бъде дадено в прокуратурата като веществено доказателство. Най-голямата не можа да бъде избрана, защото на времето една от канторите й е участвала в приватизацията на „Виваком“ и би могло там да ни обвинят след това, че има конфликт на интереси – затова мисля, че избраха втората по големина, но също толкова репутационна фирма. Бяхме поели заедно с реформаторите като ангажимент това да се случи, за да бъдат убедени на 100% хората, че никой и нищо няма да бъде прикрито. Паралелно с това се водят куп разследвания, които се надявам в края на краищата да доведат до това, че всички направени цесии да бъдат развалени и да си дойдат парите във Фонда за гарантиране. Това е добре, защото гарантира, че в този фонд, пък и заемът, на държавата, който е дал – близо милиард, ще имаме готовност, не дай Боже, ако има и друго сътресение, да го посрещнем. Така че мисля, че по КТБ абсолютно всичко, което може да излезе и да се знае, сме направили така, че веднъж обществото да го знае, и втори път – да успеем да си приберем парите.

Т.е. хората могат да бъдат спокойни.

Не, могат да бъдат спокойни, едва когато – изобщо без да се меся на съдебната система – бъде приета датата, която е фактически фалитът на банката. Това е много важно да се знае. В противен случай цесиите, направени след това, ще бъдат законни. Затова тази дата е сакрална, която очакваме да обжалваме сега и да видим какво ще е решението на съда, разбира се, като абсолютно независима институция.

Така или иначе, г-н Премиер, споменахте КТБ, както и че е имало колебания в началото. Как започнахте да преодолявате забавянето, което причини на България правителството на Пламен Орешарски, и лошото наследство, което получихте – спрените еврофондове, забавянето на големите инфраструктурни проекти?

Щях да продължа с това кои са нещата, които оправдават направянето на правителството. Второто е еврофондовете. Два пъти спиране на всички програми по европейската солидарност – няма държава, на която това да не й се отрази зле. За радост и с хиляди благодарности към Европейската комисия, че отново много бързо ни пусна всички програми – виждате, разплащаме по селски райони, зърнопроизводители, животновъди, тютюнопроизводители, инфраструктура, общини. Сигурно над 6-7 милиарда може би вече сме разплатили – не съм сигурен в точната цифра. Друго много важно нещо – и най-вече успяхме да договорим и следващия период, така че България е в добра позиция. Много важно е, че процентът на грешки, които прави България, е под средния за Европа, което показва вече, че и общините, а и правителството има много добър административен капацитет. Тук трябва Томислав Дончев да бъде похвален, както и другите министри, които работят по програмите. Друго важно нещо е, че благодарение на това спокойствие, което се даде, се разплатихме и с бизнеса. Виждате, че вече не се поставят темите, които предишния мандат ни се. Ръст с 2% на икономиката е „бяла лястовичка“, надежда, че нещата се подобряват. Започнаха да се връщат инвеститорите. Виждате колко заводи се откриха: само в Бургас за 3 милиарда лева инвестиции на „Лукойл“; в Провадия – за 300 милиона лева инвестиции. Сега, след седмица ще открием подобен и в Девня. Това е също един добър показател. По данни на „Евростат“ безработицата падна, а това е така, защото като се разплащаме, фирмите работят и се строи много. В същото време правят се заводите, допълнителни работни места се разкриват и едно по едно се подреждат нещата. Не може да ни го отрече никой и съм изключително щастлив от това, което направихме като схема за борба с корупцията и контрабандата.

Именно за това ми се искаше да ви попитам. Преди дни вие обявихте, че вече имаме и натрупан излишък, а в началото на мандата още обявихте, че борбата с корупцията, събираемостта на данъците и контрабандата по-конкретно ще бъдат основни приоритети. Сега, след като това вече се изпълнява, според вас достатъчна ли е само волята на институциите и на управляващите, за да се разрешат тези проблеми?

Всъщност това и г-жа Маковей, като беше тук, го каза – политическата воля. Не искам изобщо да се връщам върху предишното правителство, защото хората си казаха мнението дали е било добро, или лошо - най-добрата оценка са изборите. 2 милиарда 125 милиона. Помните, че митниците бяха месеци наред в предишния мандат без началник. За каква воля говорим? Докато сегашните стоят на пунктовете и по 17-20 пъти се вдигат на ден приходите от тези пунктове. Това антикорупционно звено, което направихме в БОП-а, заедно с прокурори, ДАНС, МВР, митници, данъчни, които си представете – в една стая седят по двама човека, едните работят по горивата, другите по захарните изделия, третите по месата, четвъртите по цигарите, алкохола. И трябва да ви кажа, че очаквам реализации вече и на лицата, освен приходите, което значи, че сме запушили тази тапа, този огромен поток, от който е изтичал държавният бюджет. В същото време ще има и обвинени лица, които го правят. Представете си, че миналата година по това време тези пари пак ги е имало – над 2 милиарда и 100-200 милиона, огромна сума, е отивала в сивия сектор.

Т.е. над 2 милиарда е сумата, която за тази година…

Ами на по-миналия Министерски съвет бяха 2 милиарда 125 милиона – на сайта на министерството ще го видите. Средно митниците вдигат някъде по 30-40 милиона на месец. НАП – с няколко стотин повече. Паралелно с това вървят и проверки по всички сигнали, които има за хората, тъй като тези служби направиха анализ къде е контрабандата в цигарите и как става, в горивата, във всички изделия, които казах. Това има и друг ефект, освен чисто бюджетния приход – подкрепяш родното производство. Защото ако произвеждаш обувки за 20 лева и ти вкарат за 15 лева, ще фалираш. Ако произвеждаш месо и ти вкарат от Китай на половин цена – фалираш. Да не говорим, че и лошите храни увреждат здравето. Виждате, че всяка година са стотици милиони, над 3,5 милиарда даваме за здраве, а то идва и от лошото хранене, некачествени храни. Ако лекарите направят един анализ върху храненето, върху алкохола, който се пие, ментетата, които се продават – това пряко след това се връща пък и на здравето на хората и пари за него. Миналата година отидоха с 400 милиона повече за здравната каса и пак не стигат. Това, че отново започна да се изгражда инфраструктурата, и тя не е само метро, което е безспорно, за всички огромна услуга. Магистрали, жп линии, градска среда – това са площади, паркове. Сега, като минете покрай НДК, спрете да видите какъв парк правим. Просто друга София, друг Бургас, друга Стара Загора, друго Русе, друг Пловдив - да излязат хората с децата, със семействата си, да има фонтани, музика, парк, пейки. Това ни е било мечта. Помните, като станах кмет каква беше „Витошка“, отидете да я видите сега. И тогава имаше протести, защо магазините са щели да фалират, а сега, ако отидете, не може да се разминете – кафета, магазини. Сега като направим Северната тангента, както е Южната дъга, и то аз не ви говоря за някакво необозримо бъдеще – просто всичко, което става готово, го пускаме и хората го ползват. До 8 декември ще е Северната дъга. Август месец откриваме завода за битови отпадъци в София с депа, с всичко - италианска, немска технология. Нали помните какво ми правиха на мен кризите с боклука като кмет? Като се събудехме сутрин - нарочно фирмите не извозваха боклук. Нали помните това време, то е било преди няколко години, не е било преди 100? На 1 август ще пуснем участъка Сандански – „Кулата“, ще видите „Струма“. На 1 октомври до Благоевград ще се пътува по магистрала „Струма“. Паралелно с това започваме да строим двете отсечки от Кресна до Сандански и от Кресна до Благоевград, догодина ще са готови. И сега, ако убедим, както примерно намерихме общ език с археолозите – по стотина-двеста археолози работят на площадка, разбираме се за срока, хората го спазват, не ни пречат на проектите, всичко, което извадим от земята, отива в музея. Същото е и с еколозите – за блатни кокичета, щъркели, всичко, каквото може. Сега трябва да намерим само – тук може и вие да ни помагате като медии – да ни разрешат да минем по „Струма“ с мостове и естакади, имам предвид тунелът на Кресна, който ще е с около 600 милиона евро по-евтин, отколкото ако е с цял тунел. Да не говорим, че там е и земетръсна зона. Ами тези 600 милиона евро си издействахме от Европейската комисия да отидат на „Хемус“. Затова си позволяваме веднага да започнем двата ЛОТ-а до Ловеч. Едновременно строим, проектираме следващата част, за да направим магистралата София – Варна. Няма ли „Хемус“, Северна България и Варна нататък си остават една дълбока провинция. В същото време борбата с контрабандата ни позволи да дадем 100 милиона да рехабилитираме „Тракия“. Всъщност не сме имали тази част на „Тракия“ като магистрала – помните какво беше, и всъщност в момента там тази рехабилитация си е чисто нова магистрала, защото правим канавки, мантинели, огради, правим настилка, правим мостове. Все едно гледате юфка, все едно пяна. Няма бетон, всичко компрометирано – железата изгнили. Как не са паднали мостовете? 30-40 години не е пипано. Сега ще има един месец задръстване, обаче ще я направим. Да ми даде акъл някой как в един жизнен град от 2 милиона души да ремонтираш и да правиш, и да няма несгоди. Ако ми дадат акъл, ще го направя. За радост хората са търпеливи, най-вече, когато виждат, че денонощно се работи, че едно по едно нещата се случват, и вървят. Помните, като станах кмет, нямаше зала в София. Сега колко зали има в София? След един месец пускаме залата в Пловдив – уникална красота. Вече колодрумът е сложен. Пловдив няма нито една зала – за какъв спорт, за какво говорим там? Пускаме юли месец залата в Русе. В момента доизграждат подземните паркинги, да не задръстим града, като има концерт. Във Варна на практика правим чисто нова зала – Спортния дворец, с близо 11 милиона. И тя как не е паднала да убие хората – такава компрометирана конструкция не можете да си я представите.

Все пак, г-н Борисов, кога Ви беше по-трудно, тъй като за втори път започвате от една и съща ситуация, след тройната коалиция през юли 2009 г. и след управлението на Пламен Орешарски, което дисбалансира страната и всичко, което постигнахте за периода от 3 години и половина?

С една дума, от това, което изброявам, виждате, като прибавим, че Калфин се справи добре и Дончев, Москов или Иванов - зад всеки един, това не са отделни теми на различни партии. Цялото правителство стои зад тях и всячески помагат и другите министри на всеки, който работи по дадената тема. Защото Калфин не може да направи реформа без финансовия министър, без мен. Проведохме колко срещи с работодатели, със синдикати и намерихме, мисля, разумния баланс. Сега в парламента, дай Боже, да се приеме пенсионната реформа. Ако не се приеме, означава, че българите си завираме главата в пясъка като щрауса и след няколко години няма да има пенсии или целият бюджет ще отива само за пенсии и нищо друго няма да се случва в страната. По същия начин сега здравните закони, които вкарваме в парламента. По същия начин съдебната реформа, която вкарваме в парламента. По същия начин работим всички за влизането на България в Шенген по въздух, защото сме готови. И комисарят Тимерманс, и вицепрезидент го каза завчера, като бяхме във Варна. Виждате колко неща изброих, които са важни. Разбира се, винаги може да е по-добре, винаги може да сме по-добри. Сигурно правим и грешки, но на фона на всичко останало мисля, че е видимо това, което се случва в държавата, ако го гледаш добросъвестно. Иначе винаги може да намериш нещо да се заядеш. Прави се ремонт, от български фирми, като те самите се учат. Разруших 18 километра готова магистрала на „Тракия“ – преасфалтирахме. Сега на „Марица“ – две отсечки разруших, преасфалтираме. Опитват се да хитруват. Хубаво. Ако докарам германски фирми или австрийски, тогава ще кажете защо не са български фирми. Така че това е и задължение на българските фирми да работят качествено, защото абсолютно правилно отиват медиите и им казват: „Добър ден, ама ето тук се е напукало или ето тук е паднала плочка“. Вярно, то има гаранции, поправят ги, но за съжаление в едно такова мащабно строителство, каквото водим в момента, винаги може да има някъде и дефект, който разбира се, фирмите ще си го поправят. 1300 километра мантинели слагаме. Не могат да смогнат да произведат колчетата за тях, защото през един метър трябва да е колчето, а като карате, на всеки 10 метра е счупена мантинелата. Безобразно се кара.

Споменахте, правителството направи наистина заявки за сериозни реформи в много сектори - пенсионната, съдебна, здравна, образователна, но започнахте и най-тежката за прехода – конституционната реформа.

Реформата на службите. 25 години Военно разузнаване - без закон, Национална служба за охрана - без закон. Какво ли не.

В какви срокове смятате, че може да доведете повечето от тях докрай?

Малко лошо идват точно местните избори. Ако бяха догодина местните и по-догодина президентски, щеше да е по-добре, защото малко или много, всички от партиите си искат своята идентичност, включително и ГЕРБ. Пречупват през това какво могат да говорят в предизборните кампании и трудно се набират мнозинства за по-кардинални решения. Но въпреки всичко се надявам с повече разговори - почти ежедневно си говоря с Радан Кънев. С другите от Реформаторския блок - Лукарски, Москов, Кунева, Ненчев - ежечасно си говорим. С Първанов се виждам един път в месеца, принципно с АБВ, а пък с Калфин - всеки ден. С патриотите - вчера с Каракачанов, другата седмица ще се видим и заедно с Валери Симеонов. Опитваме се да ги убеждаваме. Те си имат своите програми, които искат да се случват. Всячески се стараем да се придържаме към тях и да ги правим факт. Тук много е важно, понеже въпросът ви е за конституционната реформа, да успеем да убедим депутатите с това, което предлагаме, че всъщност се прави, и всъщност, има смисъл да се направи всичко това. Някои от предложенията конституционалистите прависти ги считат за спорни, трябва да се доизчистят. Аз съм да се закрие този Висш съдебен съвет, да се направи един само съдийски и един прокурорски, да се събират, когато има нужда, по теми, особено бюджети, подобни на съдебната система. Има и други мнения - че това не е необходимо, не е правилно, че трябва да си остане този, да си изкара мандата, че преди е било по друг начин, както предлагаме пък пак не е работило. Ако ме питате за личното мнение, всичко зависи от хората. Има ли политическа воля, всичко може да се направи. Има ли воля в съдиите, има ли воля в прокурорите; спазва ли се буквата на закона, нещата ще се подредят така, както трябва.

Стана дума за местните избори. Знаем, че на редица места ГЕРБ е излъчила доста успешни кметове. Някои от тях вече сте привлекли в изпълнителната комисия на партията. Какви са плановете оттук-нататък? Означава ли, че гледате на някои от тях като на, да речем, бъдещи потенциални министри?

Да си кмет на София е повече от да си министър. Да си успешен кмет на Бургас и региона не е по-малко от министър. Или на Стара Загора, или на Пловдив, или на Русе. Освен това в тези, големите градове живее основната част на работещото население, което дава брутния вътрешен продукт. И когато им организираш градската среда, детските градини… Вече само София мисля, че ни остана още да има недостиг на детски градини, по проста причина, че строим много, но е и голям градът. А преди мен, преди да стана кмет, над 40-50 детски градини бяха приватизирани, бяха закрити. До този момент сигурно сме направили над 100 нови. В другите градове този проблем го решихме – Пловдив, Варна, Бургас. И фактически нашата политика е да могат майките да раждат, да оставят децата на хубави места, където да ги гледат, и вечер да отиват да си ги взимат. Или бащите, или бабите – няма значение. С една дума, това е нашата политика. Примерно един Пловдив няма зоопарк – сега им строим зоопарк. Град с близо 300 000 души – какво по-хубаво събота и неделя да си заведеш детето да види животните. Това е и образование, ако щете. Или вечер да излезеш на фонтаните, да си седнеш, да си отдъхнеш, или в Стария град, или в центъра, да разгледаш археологията – това, което толкова много неща правим в тази сфера. Да отидеш събота и неделя, както му казваме в „Българския Лувър“. Това са придобивки, които дават възможност на активното население особено да се чувства по-добре.

Г-н Борисов, вие бяхте два мандата кмет на най-големия град в България. В началото на вашия премиерски мандат през 2009 и 2010 г. лично се ангажирахте, с помощ за тогавашния кмет на Благоевград Костадин Паскалев, за да се довършат улиците на града, и помогнахте на друг „червен” кмет – Красимир Костов в Шумен.

Между другото, в Благоевград, мисля, че кметът Камбитов се справя много добре. Сега отпуснахме и допълнително пари за Благоевград - за плувен басейн и спортен център, защото това е спортен град. Направихме интерната за спортисти. Мисля, че Благоевград дръпна, може да се посочи като добър пример. Но за този регион, стане ли готова „Струма“, просто инвестициите, туристите от Гърция и за Банско, и за Разлог, и за Баня, и в същото време за Сандански, Мелник - ако „Струма“ е готова отсега, ако тръгнеш, ще пътуваш 3-4 часа, и то тежък път, да стигнеш до Сандански и до Мелник. Като си я има магистрала, за един час си там. Огромна и за бизнеса, и за туризма придобивка.

Ще продължите ли да помагате на кметове, без значение разликата на цвета на тяхната партийна принадлежност?

Въобще не ги делим. Ето, на Враца дадохме сега пари да си направят каквото кметът искал. На Кърджали, на Момчилград дадохме пари, за няколко села, където нямат вода, не тоалетни, не канализация, вода на чешмите нямат. Дадохме им и 8,1 милиона. Изобщо не сме ги делили на „наши“ и „ваши“. Мисля, че няма кмет, който да е дошъл ,и да сме го върнали, да не сме му свършили работа. На Разград преведохме двата милиона, които им бяхме обещали – червен кмет. Вярно, че ГЕРБ има над 90 кмета - и то на всички големи градове са от ГЕРБ. Но сега не можем да игнорираме заради това, че са от ГЕРБ, да не правим градовете по-добро място за живеене.

Нека сега да говорим обаче малко за кризата в съседна Македония. Вие вече проведохте среща с опозиционния лидер Зоран Заев. Той беше тук, в София. Среща, която и македонските медии приветстваха. Виждаме, че Балканите, на които се намира България, вече не са толкова спокойно място, както през 2009 г. например. Според вас каква е формулата за разрешаване на политическата криза в Македония, ако трябва да изходим от собствения ни български опит?

Първо благодаря на Мишо Миков и Янаки Стоилов, че… тъй като г-н Миков беше в Бургас, дойде и Янаки Стоилов - Заев е от тяхната левица, македонска, и им показахме, че ние сме си научили уроците от враждата и противопоставянето на всяка цена. Накрая губи държавата, губят хората. Същото беше и продължава да е в Украйна. Другият ни съсед – Гърция, не може да подпише оздравителния план. Не съм оптимист като ги слушам. Видяхте, освен Македония, и в Сърбия как смениха позициите си по основни теми. Това, което се случва в Румъния и някой се опитва да го дадат за пример, всъщност ние минахме по този път. Ако си спомняте, аз дадох Станишев на прокурор, той мен, гонения - колко лешници и фъстъци е имало на самолета и т.н. Какъв натиск беше, какво се опитваха да правят опозицията, каквото се прави и в Македония, и Румъния. Защото Румъния и това, което си правят левите и десните там, не считам, че трябва да е нашият пример. Това го няма нито в Холандия, нито в Германия, нито където и да било. Има демократични правила, които важат и за радост, в момента и диалогът, който имам със Станишев и Мишо Михов в ляво, и с опозицията в България, в лицето на ДПС, на „Атака”, мисля, че също е пример на израстване и толерантност, а не на обратното. Не случайно усвояването на еврофондовете с 15% повече сме усвоили от Румъния, при положение, че два пъти са ги спирали. Два пъти държавата е влизала във вакуум, да са спрени фондовете, и сме с 15% повече – 71% и нещо, до края на годината ще минем 92-93%. Да речем, много пъти се опитват да се използват примери, които едва ли не да ни противопоставят вътре в България. Те сега намалиха от 24 на 20% ДДС-то и стана колкото в България. Да видим как ще си вържат бюджета сега. Да видят на нас колко ни е било лесно. Разбира се, не подценявам и това, което правят. Но материалният израз на борбата с корупцията и контрабандата е приходът в бюджета, което показва политическата воля. Няма скоро да се оправят отношенията в Македония, защото са толкова антагонистични.

Казвате политическа воля, обаче ето, вие се срещнахте с г-н Заев. Каква е нагласата според вас? Те биха имали тази воля, биха ли могли да разрешат кризата? И ако не – какво би последвало?

Ако ви отговоря на този въпрос, ще излезе, че се месим във вътрешната политика, а ние не им се месим. Само искаме да им дадем пример и да им кажем, че политическите партии са опоненти, не са врагове, не са хора, които искаш да убиеш или да ликвидираш. Политиката е борба на идеи. Считам, че в момента, което правилно правим, е по-доброто за държавата. Утре, ако дойдат социалистите – да правят друго. Народът е този, който избира и казва кое да му е хубаво или какво предпочита, какво би било по-добро. Ето сега, в понеделник на цар Самуил откриваме паметник - да заповядат, да дойдат. Казал съм на външния министър да ги покани. Показах им и тук един работещ вариант – Българската академия на науките (БАН) с тяхната академия. Историците да спорят. Сега БАН ни представят един проект, който ще го анонсират в бъдеще – защо броим 681-ва година като начало на българската държава, като преди това казваме, че имало траки. Тогава имало ли е, нямало ли е… Но аз не искам да се меся, това е работата на историята, на историците, на учените, на академиците, на професорите – те да си говорят на тази тема и да си доказват кой какъв е. Нищо от това няма да ни донесе полза.

Като говорим за ползи, все пак в контекста на отношенията между западните държави и Русия, какви са щетите, които България понася заради усложняването на тези отношения?

Щетите са такива, каквито понасят всички. Контрасанкциите ни влияят. За радост обаче, това, което имахме като най-директен проблем – туризма, в момента Руската федерация, в смисъл като туристи, се върна старият брой резервации и т.н. Разбира се, направих доста жестове да им покажа, че всъщност ние, бидейки в НАТО и Европейския съюз, сме лоялни партньори на това, което сме си подписали като договор. Няма нищо лично в това, че сме подкрепили санкциите. Това са санкции на Европейския съюз. Беше вицепремиерът Калфин там, беше Лукарски, беше Теменужка Петкова, сега ще ходят Лиляна Павлова и Влади Горанов. На ниво министри във всички форуми, където сме поканени, участваме. Проблемът е в земеделската продукция, която отиваше натам - надявам се в един момент да се разберат, да се спазват Минските споразумения и да се продължи нататък.

А как ще бъде наваксано в икономически план изоставянето? Казахте, че икономика се вдига със заводи. Кои са ключовите ни успехи в тази област?

Политическото спокойствие и когато има прогнозируема среда и нормални отношения. Защото целият ни разговор с еврокомисаря Тимерманс, който е социалист, мога само, бих си позволил да го осветля с това, че г-н Станишев беше бил при него преди това да каже, че работим добре в България, че за Шенген работим заедно с него и колко е хубаво и да ни приемат по-бързо. И той каза: „Прави впечатление България в това отношение, че от тази война, която водехте двамата преди само 2 години“. Ние се топяхме взаимно – аз пред ЕНП, той пред ПЕС, и си подкопавахме с дружни усилия авторитета на държавата, колкото и да ви се струват силни тези думи. Прави много добро впечатление, че сме надраснали тези дрязги и се отнасяме с уважение, респект за това, което всеки един е направил. И аз му благодаря и на него, защото той го е казвал публично: „След като ни е победил на изборите, какво да кажа?“ По-добре да работим заедно.

Вие наскоро бяхте в Катар с група министри, т.е. задълбочават се отношенията ни и със страните в Арабския свят.

За Катар просто трябва да изчакаме, защото всички, които са арабисти, знаят, че те на 1 юни спират работа. До 1 септември няма кой да ти каже „Добър ден“. Затова и те са заявили за септември – веднага делегациите им идват в България по работните теми.