Интервю на министър-председателя Пламен Орешарски за агенция Блумбърг:
Какви предизвикателства очаквате от тук нататък и догодина?
Ключовото предизвикателство както тази година, така и следващата ще бъдат процесите на възстановяване на икономиката. Разчитаме, че следващата година ще имаме малко по- висок растеж от настоящата . ключови фактори за това са малко по- високото вътрешно търсене, малко по- високото външно търсене, надявам се, което ще даде възможност и за ръст на експорта. Прогнозираме по- високо ниво на преки чуждестранни инвестиции и като цяло на по- високо ниво на инвестиционната активност вътре в страната, в това число на вътрешните инвестиции. В последните две години както вътрешните, така и външните инвестиции са на много ниско равнище, така че има потенциал в това отношение. Този растеж, разбира се в рамките на 1,5% и 2%, 1,8% е записано в бюджета засега все още гледаме на него като на първа стъпка към възстановяването. Разчитаме, че добрите, макар и крехки, външни сигнали през второто полугодие на тази година във водещи европейски икономики ще се развият следващата година, което допълнително ще подпомогне процесите на икономическо възстановяване. Сегашният нисък темп или практическа стагнация е до голяма степен в резултат и на лошото представяне на европейските икономики от първата половина на годината от една страна, а от друга – на политическия цикъл вътре в страната.
Извън повишеното търсене, други двигатели на растежа виждате ли в икономиката?
Вътрешно търсене, експорт и инвестиции. Почти всички фактори, които предпоставят растеж.
В кои сектори очаквате повишаване на външните инвестиции?
Очакваме в туризма, в някои подсектори на машиностроенето и в инфраструктурата.
Набелязва ли се някаква голяма инвестиция в сектора на машиностроенето?
Като инвестиционни намерения има достатъчно, но нека не избързваме и да видим кои от тях ще станат реалност. Не бих искал да коментирам заявени предварително намерения, както от страна на местни, така и на външни.
Планира ли правителството да емитира еврооблигации, извън това, което в момента се емитира като еврооблигациите на БЕХ, този Schuldschein заем?
За следващата година планираме голяма емисия еврооблигации от порядъка на поне 1 млрд. евро, която ще бъде необходима за рефинансиране на дълга. Наред с това предвиждаме регулярен интензитет на вътрешни емисии, също за рефинансиране на дълга и за финансиране на дефицита.
В какъв обем очаквате емисии на вътрешния пазар?
Малко повече от излизащите в падеж, така че да може да се финансира и дефицитът. Като отчитате, че дефицитът е около 1,5 млрд. лева или около 750 млн. евро, приблизително толкова ще възлезе нетната емисия на дълг, а брутната емисия – към нея трябва да добавим и излизащите в падеж емисии, на които ще бъде направено превъртане.
1 млрд. евро облигации ли ще бъдат това?
1 млрд. евро казах, че планираме допълнителен заем, който ще бъде необходим да се посрещнат големи плащания по дълга през януари 2015г. Тогава излиза в падеж една от емисиите от началото на този век, която беше осъществена в резултат на замяната на брейди дълга. Едната излезе миналата година, другата предстои за излезе в началото на 2015г.
За какво ще се използват тези 360 млн. евро заем?
За рефинансиране на дълга и за финансиране на дефицита до края на тази година. Изцяло оставаме в лимитите на дълга, които бяха гласувани в автентичния Закон за бюджета, а не в актуализирания.
БЕХ издадоха облигации на стойност 500 млн. евро. те за какво ще бъдат използвани?
Голямата част от тях ще се използват за рефинансиране на стари дългове, като най- голям е този към Париба, също и за инвестиционни разходи.
В какъв стадий на развитие са тези 360 млн. заем?
Предварителната информация, с която разполагам е, че засега интересът към емисията е достатъчен и се надявам на сравнително добри резултати. Повече подробности – след като стане емисията.
Да уточним – това е емисия облигации в рамките на това, което се нарича Schuldschein заем?
Да, така е.
В енергетиката какви реформи планирате?
В енергетиката това, което стартирахме, е да освободим предпоставките за експорт. Надяваме се това да донесе повече парични постъпления на енергийния сектор като цяло. Готвим регулация на ВЕИ-тата на базата на добри практики, които вече съществуват в европейски страни.
С проекта Белене какво ще се прави? Предишното правителство го закри. При вас в началото се говореше за възобновяване. Сега на какъв стадий е?
На стадий анализ и преценка – на първо място за дългосрочните нужди от електроенергия на нашата страна и региона, както и на възможностите да бъде привлечен стратегически външен инвеститор. Страната няма възможности да строи със собствени средства, така че е ключово е наличието на стратегически инвеститор. Проектът е замразен или прекратен в резултат на непоследователната политика на предишното правителство по отношение на цялата енергетика, в частност и на този проект. За съжаление сега започваме от по- лоша позиция, отколкото ако не беше това колебаене, което до голяма степен и компрометира този проект.
Ако Росатом предложи да инвестира в този проект изцяло, ще приемете ли?
Нека първо да довършим собствените анализи, които правим. Предпочитаме голям стратегически западен инвеститор.
Със 7-ми реактор на Козлодуй какво става?
Работи се и по този въпрос. Не сме прекратили работата, макар че тя беше стартирана при предишното правителство. Считаме, че има място да се разработва и такъв вариант. Стадият е предварителен.
Кое смятате за най- голямо постижение на правителството до този момент?
За отминалите месеци, ако трябва да изтъкна едно преимущество, то това е, че постепенно започваме да възстановяваме инвестиционния климат. По друг повод използвах израза - освободихме страната от страха. На чисто икономически език - мисля, че това се отразява в по- висока инвестиционна активност. Надявам се да го видим като тенденция и в макроикономически план следващата година. Много елементи има в тази посока - облекчението на административните тежести и по- регулярното възстановяване на ДДС, разплащане на заварени задължения към бизнеса. Най- важното – отказ от ползване на репресии спрямо стопански активните хора в България.
Какъв хоризонт виждате за вашето правителство? Има протести с различна сила – ту стихват, ту се възобновяват. Сега има окупация на университета.
Мисля, че хоризонтът на правителството ще определи самото правителство и резултатите от дейността му. Колкото са по- добри те, колкото по- бързо успяваме с мерките за възстановяване на икономиката и от тук – стъпки към подобряване на доходите и стандарта на живот на българските граждани, толкова по- дълъг ще бъде и хоризонтът. И обратно – дори да няма протести, ако не се справяме с някои от основните цели и задачи, вероятно това ще скъси хоризонта.
Вие с какъв хоризонт работите?
Ние винаги работим със стандартния хоризонт от 4 години. В отделни случаи не се работи с хоризонти, а с цели, мерки и инструменти – на базата на презумпцията, че смяната на правителства не трябва да предизвиква изкривяване на цели, когато те са достатъчно добре дефинирани и доказали се като работещи в полза на обществения интерес.
Какви са ви прогнозите за чуждестранни инвестиции?
Формално цифрата в Закона за бюджета е малко под 2 млрд. евро. Надявам се тази сума да бъде надхвърлена.
За бежанците от Сирия – очаквате ли финансиране?
Това е предизвикателство по много причини, не на последно място за това, че нямаме достатъчно капацитет като държава. Не е имало отдавна бежански вълни. Сега в движение разширяваме капацитета от една страна и от друга страна тестваме институциите как по- бързо могат да се справят с процедурите. Очакваме европейска солидарност - още в рамките на тази година – скромни суми, покриващи частично някои наши разходи. За следващата година се надявам да бъдем в по- голяма степен облекчени, като си давам ясна сметка, че разходите, които правим, винаги ще останат по- големи спрямо сумите, които ще ни бъдат възстановени. Смисълът не е в това да се покрият напълно разходите. Смисълът е в такива моменти нашата държава да покаже, както винаги в исторически план го е правила, своето хуманно отношение към такава човешка трагедия.
Какви суми очаквате от Европа?
Ще бъдат направени съответните калкулации и ще представим необходимите ни средства на база на калкулация,а не просто на база на някакви голи искания.
Говори се за около 20 млн. евро?
При всички случаи ще поискаме повече, защото и разходите ще бъдат значително повече от 22 млн. евро – говорим за следващата година като цяло. Тези цифри трябва да бъдат аргументирани, а не волево определени.
Имате ли политика срещу ксенофобските настроения?
Трябва да работим с обществото като цяло. Има страхове. За съжаление има и търговци на страхове, които вътре в страната насаждат противоречиво отношение към бежанците. Убеден съм, че в крайна сметка българските граждани ще намерят себе си, както винаги исторически са го правили.
Какви средства очаквате от ЕС за следващия програмен период?
Намираме се в заключителен етап на координация на договора за партньорство. Надявам се след бележките от ЕК да можем да стартираме разговори, така че да финализираме документа. Средствата, които очакваме, отдавна са договорени впрочем, още през февруари тази година, в размер на около 7 млрд. евро – приблизително толкова, колкото и през настоящия програмен период. Много важно е как тези средства ще бъдат разпределени, така че да се максимализира ефектът от тях. Ще поставим като приоритет конкурентноспособността във всичките й аспекти. Това отговаря в значителна степен и на основните цели на кабинета за икономическо възстановяване. Всъщност зад конкурентноспособността като цяло стои не само и единствено подпомагане на малкия и среден бизнес, стои човешкият фактор със съответните програми за квалификация и преквалификация, образование, стои и инфраструктурата – не я подценявам, особено тази част, която има пряко отношение към икономическото развитие.
Проблем ли е за вас казусът със Закона за земята, който се гласува от парламента?
В определена степен създава проблеми, защото според мен нямаше достатъчно разбиране в обществото, че отпада мораториумът за придобиване на земя само от европейски граждани и нищо друго не се променя. Мисля, че седемгодишният период беше напълно достатъчен. По- нататъшен мораториум първо не е практически възможен и второ не е целесъобразен от гледна точка на общите принципи на функциониране на Общността.
Материалът на агенция Блумбърг може да прочетете тук.