Изказване на министър-председателя при откриването на форума „Правителство-бизнес: Рестарт на икономиката”

Уважаеми дами и господа министри,

Ваши превъзходителства,

Уважаеми дами и господа,

Първо искам да благодаря за присъствието ви. Темата, която ще разискваме, е възможно най-актуалната – развитието на нашата икономика след пет години на икономическа депресия. Години, които бяха повлияни в много голяма степен от обективни външни фактори, от една страна, но от друга – и от недостатъчно адекватна вътрешна икономическа политика. С този коментар приключвам с миналото, за да се фокусираме най-вече върху сегашното състояние и върху стъпките, които трябва да предприемем, за да положим началото на един нов икономически растеж.

Преди малко г-жа Бозукова каза, че всички се надяваме тази година да бъде по-добра. Дай, Боже, следващата да бъде още по-добра, но добрините не идват сами. За тях трябва да се работи, при това не само правителството, а всеки в своята сфера, съобразно своите компетенции да даде принос за общите усилия да върнем страната на пътя на икономическия растеж, да постигнем по-висока степен на социална справедливост и по-голяма удовлетвореност на българските граждани от качеството на живот, за да живеем всички в една по-добра държава.

Всички тези добри пожелания може да се реализират действително, ако направим усилия преди всичко в посока на възстановяване на икономическия растеж. Ако не се справим с тази задача, всички останали задачи ще отидат на втори план, ще се провалим.

Целите на икономическата политика, която си поставихме в средата на миналата година, са насочени в направления, за които говорих в по-общ план преди малко. На първо място, стимулиране на икономическото развитие и създаване на предпоставки за излизане от икономическата депресия, устойчивост на икономическия растеж посредством внедряване на иновации и реиндустриализация. Аз и кабинетът нямаме нищо против сферата на услугите. Но искам да се разбере, че услугите нямат потенциал за икономическия растеж. Една от ревизиите за икономическото развитие, които светът направи, както и нашите европейски партньори, е че фокусирането само и единствено върху услугите не създава предпоставки за устойчив растеж. Затова и една от целите в програмата „Европа 2020” е реиндустриализация на европейските икономики.

И не на последно място – стабилна макроикономическа среда и фискална консолидация, една тема, в която нашата страна има постижения от края на миналия век. Отбелязвам го, защото сигурно малко европейски страни могат да повторят същото.

В икономическите си действия ние ще стъпим на приемственост в икономическата си политика по отношение на запазване на действащия валутен режим – фиксиран курс на базата на паричен съвет. Зная, че може би ще зададете въпроси и имаше даже такъв предварителен въпрос: кога ще излезем от фиксирания курс, за да насърчим експорта. Има такава икономическа дискусия. Разбира се, има известни стимули в плаващите курсове по отношение на експорта, но може би с това се изчерпват предимствата на плаващите курсове. За сметка на това, опитът ни в последните 15 години, особено сравнен с реформите от началото на 90-а до 97-а година, този наш опит показва, че фиксираните курсове в една малка и силно отворена икономика имат далеч по-големи преимущества – нещо, в което съм убеден аз, както и членовете на кабинета и парламентарните групи, които го подкрепят. Така че, не поставяме по никакъв начин на дискусии този въпрос.

Стабилност на банковата система – друга тема. Струва ми се, че нашата банкова система може да се отличи повечето системи дори в развити европейски страни, които не издържаха изпитанията на кризата 2007-2008 г., дори в момента голяма част от тях се нуждаят от по-нататъшна капитализация. За сравнение – българската банкова система има капиталова адекватност далеч, далеч над Базелските стандарти.

Ще продължим да поддържаме ниски нива на преките данъци – 10 на сто корпоративен данък и 10 на сто персонален подоходен данък. В условия на силна конкуренция, особено в страните от региона за инвестиции, ниското равнище на облагане е едно съществено наше преимущество, от което не можем да се лишим, поне в обозрим хоризонт. Тук искам да подчертая (за да спестя времето и за допълващи въпроси) – ще продължим да поддържаме единна ставка на ДДС от 20 на сто, така както го правим от миналия век. Диференцираните ставки имат много повече негативи в сравнение с единната ставка.

Ще продължим да полагаме усилие за развитие на физическата инфраструктура. Все още тя отстъпва значително на развитите икономики и в известна степен неблагоприятства целия инвестиционен климат.

В същото време ще внесем нови нюанси в икономическата политика. На първо място, по-активна регулативна роля на държавата в защита на една по-ефективна конкуренция и срещу монополните формирования, особено ярко проявили се в последните няколко години. Може би в това направление заслужава да се отбележи, че светът действително дискутира концептуалната криза, която се създаде след 2007-2008 г., криза, която по същината си се доближи до голямата депресия от началото на миналия век, и почти всеобща е оценката, че по-активните регулации, особено в динамични сектори като финансовия, е единствено възможният изход да не повтаряме кризите.

Ограничаване на административните тежести и създаване на по-благоприятна бизнес обстановка. От 90-те години досега ние всички сме създали доста тежка законова и подзаконова нормативна рамка, в много случаи не сме се усетили дори как в порива си по-добре да регулираме една дейност сме създали доста ограничения, разрешения и в крайна сметка сме оскъпили правенето на бизнес в България.

Целенасочено подпомагане на големи частни инвестиционни проекти. В условията на либерална данъчна система, когато държавата целенасочено преотстъпва голяма част от печалбите на корпорациите, тя няма достатъчно средства, за да подпомага по-пряко частните инвестиции, затова ще се постараем в максимална степен да облекчим поне процедурите и да скъсим сроковете за старта на част от инвестициите.

Поддържане на циклична фискална политика. В определени моменти в близкото минало ние виждахме как фискът не допринася, а напротив – фискалната политика засилва ефектите на икономическия цикъл. Ще се постараем в следващите няколко години да поддържаме умерени и намаляващи бюджетни дефицити като фискалната консолидация сме си я поставили за цел в малко по-средносрочен план. И вече отбелязах засилването на регулациите на финансовия сектор в съответствие с усилията на ЕК за по-надеждно регулиране на цялата финансова система.

Какво направихме, или какво възнамеряваме да направим. Ще направя кратък преглед в следващите няколко минути. Една от първите ни задачи беше да идентифицираме, струва ми излязоха, г-жа Бобева, над 1000 регулаторни режима или други административни усложнения, използвам по-общ термин, които в определена степен или забавят сроковете, или струват скъпо на бизнеса. Набелязахме още миналата година два пакета с общо 112 мерки за намаляване на регулаторната тежест за гражданите и бизнеса. Вече са одобрени от Министерски съвет. Като изпълнени можем да отчетем 14, законодателни актове, които предстои да се гледат в парламента – 26, и в процес на разработване и съгласуване на нормативни актове са останалите 72 мерки. В момента работим върху трети пакет с още 26 мерки (г-жа Бобева ми подсказва, че утре ще бъдат гледани в МС), а до края на тази година сме си поставили задача общо да станат около 100 нови мерки, които вече значително, струва ми се, ще подобрят цялостния бизнес климат.

Въведохме задължителен анализ на ефекта върху бизнес климата на всеки нов административен или законодателен акт. Продължаваме диалога с местните власти, започнат още в началото на мандата на среща със Сдружението на общините, за намаляване и на общинските административни тежести. Всички те отговориха с разбиране и се надявам не само централните регулации, а и местните да допринесат за една по-приветлива бизнес обстановка.

Работим върху законопроект за управление на държавните предприятия – тема, която в последните двадесетина години не е добре решена в нашето законодателство. Нещо повече, спомням си дори, че една от първите ми задачи като млад администратор в началото на 90-те години беше такава. В крайна сметка нищо не излезе и оттогава досега мисля, че ситуацията е същата.

Един сектор, който, макар и отделен, е доста важен и структурен за нашата икономика – това е енергетиката. Сектор, който миналата година заварихме в доста тежко състояние, да не използвам други думи. Дългосрочната ни задача е ребалансиране и оздравяване.

Един от елементите на бизнес климата – своевременното разплащане на държавата към бизнеса, струва ми се, тази тема беше особено остра в последните няколко години. Затова и миналото лято извършихме актуализация на заварения бюджет и успяхме да разплатим 130 млн. лв. по задължения, които са изпълнени, но неразплатени, и почти още толкова за социални мерки в подкрепа на граждани и насърчаване на бизнеса с ефект отново върху бизнеса.

По отношение на най-важния елемент в разплащането на държавата към бизнеса – възстановяването на ДДС, вече въведохме строга отчетност по поредност на заявленията, без значение от големината или други критерии на фирмите. И за илюстрация, може би виждате на екрана, невъзстановеното ДДС в края на 2013 г. е само 240 млн. лв., то е изцяло в законовите срокове. При това равнище на невъзстановяването спокойно можем да кажем, че през 2014 г. започнахме на чисто. Такова салдо – 240 млн. лв., аз не си спомням от времето на по-предишния мандат, когато аз бях финансов министър и когато разплащахме своевременно всички задължения по ДДС. И още една цифра за илюстрация – вижте възстановеното ДДС през декември, най-важният месец за приключване на една година, съответно по години – от 2008 г., предкризисната, до настоящата. Само за декември м. г. сме възстановили 542 млн. лв., с което сме се върнали на нивата от 2008 г. През всички останали години е задържано ДДС, за да се регулира фискалното салдо и да има по-благоприятни стойности. За илюстрация виждате и изплатените лихви за забавено възстановяване на ДДС – 25 млн. лв. за първите шест месеца на м. г. и 41 млн. лв. за 2012 г.

За насърчаване на инвестициите сме започнали цялостен преглед на законодателството, като особено внимание отделяме на двата най-важни закона, определящи инвестиционния процес. Възнамеряваме да ревизираме изцяло Закона за публично-частното партньорство и да подготвим нов закон за инвестициите. По отношение на първия закон, аз лично ще настоявам той да отпадне, тъй като фактически действащият Закон за ПЧП възпрепятства извършването на такова, той не ги подпомага и регулира. А по отношение на Закона за инвестициите съм дал указания да бъде само на няколко страници. Накрая ще видим какво ще излезе.

И нещо, което споменах вече като инструмент – въведохме (имаме вече няколко случая) целеви подход към големи частни инвестиции, работни административни групи от различни ведомства за подкрепа и най-вече скъсяване на дългите срокове. Предполагам, че и тук, в тази зала, ще се намерят бизнеси, много пъти са ми го казвали на срещи в страната, колко време се бави една обикновена инвестиция за многобройните разрешения, които трябва да се вземат от един или друг централен орган. Обмисляме цялостно предефиниране на регулациите и въвеждане на декларативен режим при стартиране на инвестиции – проверка дали са се изпълнили условията ще се извършва от органите след като инвестицията е стартирана.

В посока на инвестициите е и нашата работа и внимание на популярните проекти. Ускоряване на „Южен поток”, подчертавам – при значително подобрени финансови параметри и другото неизменно условие – при спазване на българското, разбирайте европейското, законодателство в тази сфера. Това го казвам по повод на дискусиите, които вървят между руската страна и ЕК по отношение на Третия енергиен пакет.

Вече „Булгаргаз” има дългосрочен договор за доставка на газ с „Шах Дениз”. Остава да се изгради и Южният газов коридор (т. нар. ТАП). Разчитаме много на него като първа реална стъпка за диверсификация на газовите доставки след 20 години теоретични съждения как трябва да диверсифицираме.

Все в тази връзка е изграждането на междусистемните газови връзки (или интерконекторни) със съседните страни – Румъния, Сърбия, Гърция и Турция, като връзката с Румъния е най-напреднала, със Сърбия, Гърция и Турция предстои да се изграждат. С Турция наскоро имахме принципна договореност. С Гърция връзката е особено важна, защото тя осъществява достъпа до Южния газов коридор.

Седми блок на АЕЦ „Козлодуй” – в проучвателен стадий е. Надявам се преговорите да завършат с успех. Успех за мен означава приемливи параметри за българската страна.

Работим и по подобряване в поне няколко закона, които дават рамката на конкуренцията и в посока на защита на потребителите. Между тях – Законът за обществените поръчки, актуализирахме (и е на страницата, ако не се лъжа) стратегията за развитие на (също един от най-важните ни сектори) – туристическият, в процес на реорганизация е Банката за развитие с оглед на подобряване на достъпа на малките фирми и в подкрепа на експорта, както и на стартиране на нови производства. Можеше по-бързо да се справим, имахме някакви проблеми, които не бяхме идентифицирали по-рано, затова тук отчитам известно забавяне. Работим върху промени в Закона за концесиите с крайна цел по-ефективно използване на природните ресурси. Подготвяме и пакет от мерки за по-ефективна защита на потребителите.

Защо спирам вниманието си на фискалната консолидация след като в последните години ние действително, поне създадохме публично впечатление колко фискално стабилна е нашата страна? Ще предложа на вашето внимание поне ключовите параметри. Развитието на фискалната стабилност през последните пет години, станаха вече, консолидираният правителствен дълг от 10 млрд. лв. днес е 14,5 млрд. лв. Впрочем, не днес, извинете – 31 март м. г., датата на която приключи предходният мандат. Фискалните резерви за същия период от 8,2 млрд. лв. слязоха на 3,9 млрд. лв. И най-обобщаващият показател – нетният размер на правителствения дълг (дългът минус резервите) – от 1,8 млрд. лв. през 2009 г., стойност близка до нулата практически, когато говорим за такива величини, днес вече е внушителните 10 млрд. лв. Не мисля, че през този период фискалната стабилност или консолидация се развиваше в правилната посока.

Споменах още в самото начало, че, отчитайки цикъла, ние не можем да си позволим още тази година да положим цел за пълно балансиране на бюджета. Бюджетният дефицит за миналата година възлезе на 1,8%. Въпреки това, той е един от най-ниските между държавите-членки. Нямам окончателните данни, но по предварителните вероятно ще бъдем в първите пет страни с нисък бюджетен дефицит и възнамеряваме да го свием под 1 на сто до 2016 г.

Друга тема, в която, струва ми се, се вложиха определени политически коментари през последните седмици – събираемостта на приходите, като неизменно някои критици сравняваха приходите с планираните. Аз ви предлагам друго сравнение – приходите с 2012 г., отчитайки обстоятелството, че през миналата година икономическият растеж е под 1 на сто, а инфлацията – с отрицателни стойности, т. е. имаме дефлация, така че икономическата предпоставка при равни други условия предполага същите приходи, както 2012 г. Фактът, който може да повлияе за повече приходи е по-добра събираемост.

При данъчните приходи събираемостта в този аспект е по-добра с 520 млн. лв. и то за второто полугодие спрямо същия период на 2012 г. НАП и Агенция „Митници” общо са с 473 млн. лв. повече приходи в сравнение отново с по-предходната 2012 г. Въпреки това, темповете на подобряване на събираемостта не са удовлетворителни, поради което набелязахме някои специални мерки за борба с най-често срещаните отбягвания на данъци – на първо място, вече работи специализирано звено към НАП за борба с необявените вътрешнообщностни доставки. Разчитаме, че това звено ще допринесе не само и единствено за по-добри фискални приходи, а най-вече – за поставяне на нетното производство в равностойни условия спрямо вноса.

Обратното начисляване на ДДС за някои рискови стокови групи също е доказано от външни практики активен инструмент за по-добра събираемост на приходите. Облекченията при внасяне на ДДС за малки фирми, от една страна, подобрява условията за бизнес на тези фирми, от друга страна, също са предпоставки за по-добра събираемост на приходите.

По европейските фондове. В средата на годината имахме неприятни прогнози за определени средства в риск от загуба до края на тази година. Една от ключовите ни задачи за миналата година бе ускоряване на усвояването на средства. Успяхме да направим ръст при верифицираните средства с 15 на сто, при реално изплатените суми – с 16 на сто, и близо 15 на сто увеличихме сертифицираните разходи. Изплатените суми по европейски програми от края на май фактически до 31 януари т. г. са близо 2 млрд. евро – 1,820 млрд. евро, като предстои за разплащане до тази година сума приблизително още толкова, голямо предизвикателство. В отминалите шест години нашата страна никога не беше усвоявала толкова средства за толкова кратки срокове. Вижте две илюстрации – изплатени суми по структурните и Кохезионния фондове на ЕС към 31.05.2013 г., което означава 42 на сто изплатени суми за шестгодишния период до този момент. Само от май до 31 януари т. г., само за още шест месеца, не за шест години, общият размер се покачва на 58 на сто.

Не бих искал тук да правя каквито и да е коментари кой от предишните не се е справил. Не е това моята задача. Ние имахме задача да ускорим усвояването, за да намалим потенциалните загуби и, струва ми се, се справихме по един много добър начин. По отношение на застрашените средства, оценка, подчертавам – не наша, а на служебния вицепремиер от лятото на миналата година, вижте резултата – към 31 май под риск бяха оценени 272 млн. евро. В края на годината под риск останаха 35 млн. евро. Надявам се и тях да не загубим. Г-жа Михайлова, която седи срещу мен, потвърждава, че ще работи така, че да не загубим и тези средства.

За новия програмен период активно работим по новото споразумение за партньорство. Заварихме една работна версия в средата на миналата година в доста суров вид и с доста много критики от Европейската комисия, в т. ч. и по фундаменталните постановки. Нормално е. Аз си спомням, че Националната стратегическа референтна рамка през 2006 г., когато я изпратихме за първи път, също имаше много критики. В резултат на тези критики и отразяването им и тогава, и сега мисля, че стигнахме до един добър вариант на споразумението за партньорство. Имаме втори коментари от ЕК на изпратен втори вариант, които вече са доста градивни и утвърждаващи основните постановки вътре в споразумението. Имаме готовност до края на този месец да приемем окончателния вариант и да го изпратим в ЕК, така че да започнат официалните разговори.

Как вървим спрямо останалите страни. На този етап около 14 страни са в нашия стадий, останалите са след нас. Това не го казвам, за да броя кой по-добър и кой – по-слаб, а по-скоро заради често поставяните у нас въпроси дали както в много други сектори не сме изоставащи. На този етап по този показател се движим в златната среда, ако мога да кажа така.

Няколко коментара, според мен, по някои от най-важните публични сектори, без да подценявам който и да е, разбира се. Ако разгледаме всички, няма да остане време за вашите въпроси.

Образованието. Когато четох някои от предварително зададените въпроси имаше един коментар, който много ме впечатли: Бизнесмен цитираше случай, в който чуждестранен партньор го пита кои са трите условия, за да се прави успешно бизнес в България, и отговорът беше: първото е образование, второто – образование, третото – образование. Много въпроси има, които сте поставили от страниците на вестниците преди тази среща. Може би 40-50 на сто от въпросите бяха свързани с квалификацията на кадрите. Даваме си сметка за това. По отношение на средното образование – ще направим преход към неговата професионализация и въвеждане на дуалното обучение по германски и швейцарски модел, ще адаптираме най-доброто от него (най-адаптивното към нашата практика, разбира се), не мисля, че ние можем да станем германци, не е и нужно, но поне може да вземем тези техни практики, които са добре адаптивни към нашата среда. За висшето образование – ще засилим изключително много критериите за качество, от една страна, и от друга – потребностите на бизнеса от кадри. Затова вероятно още следващите години значително ще увеличим поръчката за инженери и инженерни, технически кадри за сметка на останалите с по-хуманитарен профил. В този програмен период ще имаме оперативна програма за съфинансиране на образователни и изследователски програми. Имаме варианти, разработваме, за подкрепа на всички наши творчески и изследователски колективи, които ще кандидатстват по европейската програма „Хоризонти 2020”.

Здравеопазването. Затруднявам се кое да кажа най-напред. Сектор, който от края на миналия век, от старта на реформата в здравната система досега се развива доста стихийно и има натрупани много проблеми. Единна национална здравноинформационна система е на нашия фокус. Буквално в следващите седмици ще обявим търгове за изпълнители. Ще внедрим електронна здравна карта, която смятаме, че е изключително важен механизъм, най-вече за подобряване на системите за финансово управление и контрол. Ще се опитаме да направим една много по-ефективна лекарствена политика – несъразмерно голям дял в Касата заемат лекарствата в общите средства. Като казвам несъразмерно сравнявам с останалите 27 страни и ако бях направил графика над знака за България щеше да има много, много голям стълб в сравнение с останалите държави-членки. При това всички останали държави-членки.

Реформа в спешната помощ – звено, с което гражданите често се сблъскват на входа на здравната система, сегашното му състояние е изключително незадоволително.

Подготвяме концепция на този етап за разширяване на пакета здравни услуги, които да се поемат от частните фондове, като по този начин плавно въвеждаме частните фондове и им възлагаме по-голяма функция в сферата на здравеопазването.

Административните услуги. Не случайно съм ги набелязал в пакет с електронното управление. Мисля, че каквито и усилия да се направят за рационализиране на административните услуги, няма да се справим, ако не електронизираме цялостния процес. С тази тема също се спекулираше успешно, мисля, в последните седмици. Всички изведнъж говорят защо няма електронно правителство. И аз питам това: Защо няма, работим от 90-те години по него? Хората, които не се справиха, сега питат защо няма електронно управление. Диагностиката на системата е отчайваща. Пълно е с хардуер и с неговорещ помежду си софтуер в рамките дори на едно ведомство, не говоря за различни ведомства. Предстои огромна работа, не както се представя – още мъничко и ще стане. Предстои огромна работа. Набелязали сме стратегия за развитието и задачата ни е в програмния период, в който ще ползваме и достатъчно европейски средства, да електронизираме над 700 услуги на публичната администрация, в т. ч. над 100 електронни услуги на областно ниво. Цялостният вид на електронното управление ще дойде едва след като направим, образно казано, и софтуерите между ведомствата да си говорят на един език, така че гражданите, и бизнеса най-вече, да не губят време и вадят от едно ведомство документи, за да ги носят в друго ведомство. Но не съм оптимист, че това можем да го направим следващата седмица. Ако това се интерпретира, че не ни е приоритет, това е друга тема. Но аз никога не съм създавал нереалистични очаквания. Следващата седмица няма да стане. Но по отношение на усилията за цялостно подобряване на административните услуги приоритет номер едно е електронното правителство.

Сигурно още много неща могат да се кажат, ще оставя нещо да каже и г-жа Бобева, за да може да дискутираме въпроси. Постарах се само да направя една рамка като основа на разговора. Май излезе по-дълго, отколкото очаквах, макар че снощи свих презентацията буквално наполовина.

Благодаря за вниманието ви и очаквам отговорите ви.